О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4827/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. П. А. ,представляван от адв. И. И. от САК срещу решение №5669 от 01.08.2017г по в. гр.дело №2325/2016г. на Софийски градски съд ,постановено при повторното разглеждане на делото от Софийски градски съд като въззивна инстанция съгласно указанията по решение №420/16.02.2016г по гр.д № 1633/2015г на ВКС ІV г.о С обжалваното понастоящем решение е отменено решение от 06.08.2014г по гр.д №10732/2013г на Софийски районен съд и на основание чл. 422 ГПК искът срещу касатора е уважен , като е признато вземане на ищеца М. П. Б. за сумата 23450,18лв като обезщетение на основание чл. 88 ал.1 ,предл. второ ЗЗД ,изразяващо се в стойността на извършена проектантска услуга за предпроектни проучвания и идеен архитектурен проект по развален договор от 08.12.2007г .
На свой ред и съобразно указанията по отменителното решение №420/16.02.2016г по гр.д № 1633/2015г на ВКС, ІV г.о въззивният съд е приел ,че сключеният на 08.12.2007г писмен договор между страните в една част е за възлагане , а не предварителен договор ,като ищецът арх. Б. е поел задължение да изработи архитектурен проект на сградата ,предмет на бъдеща суперфиция върху собствено на ответника място Своето задължение , включващо предпроектни проучвания и изготвяне на идеен проект , ищецът е изпълнил. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е оказал съдействие за съгласуване на проекта , а е сключил друг договор с трето лице за проектиране и строителство на сграда в имота.След като към 03.12.2012г ищецът арх.Б. узнал , че този строеж е реализиран в имота и поради това заявил с нотариална покана,че разваля договора от 08.12.2007г едностранно поради неизпълнение, за него е възникнало вземане за вредите от неизпълнението. Това вземане въззивният съд е определил в присъдения размер съгласно указанията по отметнителното решение на ВКС ,въз основа на прието заключение на вещо лице и на база методиката за определяне размера на възнагражденията за преодтавени проектантски услуги в устройственото планиране(обн.ДВ бр.41/2007г) и Наредба №1/04.04.2004г за определяне на минимални цени за проектиране . Въззивният съд е отхвърлил възражението на ответника за погасяване на вземането по давност като е изтъкнал ,че доколкото ответникът не е доказал договора да е прекратен в по-ранен момент, от датата на развалянето му през 2012г от изправната страна до предявяване на иска през 2013г давността съгласно чл. 110 ЗЗД не е изтекла.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК (в редакция до изм. ДВ бр.86/27.10.2017г) по въпроси,формулирани в следния ред :
1. Какъв е давностния срок за претенция за обезщетение по развален договор – 5 години по чл. 110 ЗЗД или 3 години по чл. 111 б.”б” ЗЗД ?
2.Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички искания и възражения, вкл. по направено в срок възражение за давност ?
3.Трябва ли да бъде договорено в писмена форма (по чл. 29 ЗКАИИП) възнаграждение за изработване на проекти за да може да се претендира обезщетение за неизпълнение.
4.Трябва ли страната по предварителен договор за изработка да уведоми насрещната страна ,кога е изпълнила задължението си за изработване на възложенатка поръчка ?
5.За да бъде прието че един договор представлява договор за изработка, трябва ли да притежава минимално необхоздими реквизити : предмет ,срок, цена, насрещни задължения.
6.Допустимо ли е съдът да тълкува волята на страните по един договор разширително и трябва ли да съобрази действително договореното .
Съображения за наличие на специалните критерии за допускане до касационно обжалване не са изложени , не е посочена и съдебна практика на ВКС, с която въззивното решение да е в противоречие,или съдебни решения които да илюстрират противоречива практика по някои от въпросите , или по всички тях.Касаторът поддържа, че в случая давността е по чл. 111 б.”б” ЗЗД , тъй като тази е давността за неустойките, а неустойката е обезщетение и следователно за претендираното с иска обезщетение давността също е кратката.В реда на изложени оплаквания за неправилност се обсъждат доказателствата по делото ,според касатора в подкрепа на извод ,че ищецът не е изпълнил договора и регистрираният проект е антидатиран, не е в изпълнение на договора ,не е бил уведомен за изготвянето му и не е бил поканен да изпълни ,както и че сам уведомил насрещната страна по телефона още през 2008г.,че прекратява предварителния договор поради неизпълнение от страна на ищеца.
В отговор ответникът по касационната жалба М. П. Б. изтъква,че не са поставени въпроси които са от значение за изхода на спора:включени в неговия предмет и обусловили правните изводи на съда. Началният момент на давността е значим и той е обусловил извода,че погасителна давност не е изтекла.Отговорът на втория въпрос е еднозначен и е разрешен съгласно установената практика – въззивният съд се е произнесъл по възражението за давност. Сключеният договор е бил със смесен характер – предварителен и за изработка,като парични плащания за проектанта не са договорени, а е уговорено прехвърляне на собственост върху част от сградата. Приложимата норма при едностранно разваляне на такъв договор е посочената от въззивния съд и договорът е тълкуван съгласно установената практика по прилагането на чл. 20 ЗЗД .Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По всички формулирани въпроси не се посочва и не се обосновава соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Практика на ВКС , на която обжалваното решение противоречи,не е посочена и приложена, включително за обосновка на цитираното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.Така не са изпълнени изисквания по специалните критерии за селекция при касационно обжалване ,посочени в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Наред с това,първият и четвъртият от формулираните въпроси нямат решаващо за изхода на спора значение и по отношения на тях не е изпълнен общия критерии за селекция на касационните жалби.Тезата на защитата, изразена в първия въпрос не държи сметка за разликата между неустойка и обезщетение,която разлика е изяснена в практиката на ВКС, с която въззивното решение е съобразено.Разликата е ясно отграничена в закона при уредбата на погасителната давност за вземанията.
Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС по втория формулиран въпрос , тъй като Софийски градски съд е обсъдил възражението за погасяване на иска по давност и го е отхвърлил .Решението е съобразено с установетна практика на ВКС по петия формулиран въпрос,тъй като необходимите реквизити на един договор за изработка са доказано установени по делото.По шестия формулиран въпрос решението е съобразено с установетна практика на ВКС,включително постановенотопо настоящето дело реш. № 420/16.02.2016г на ВКС ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК.Въззивният съд не е тълкувал договора„разширително”,а в съответствие с дадените му конкретни указания по прилагането на чл. 20 ЗЗД и е издирил действителната воля на страните.Третият формулиран въпрос няма отношение към обстоятелствата по спора,тъй като с иска не се претендира уговорено парично възнаграждение за изработване на проект,а обезщетение по чл. чл. 88,ал.1 ЗЗД,за чийто размер в случая са от значение минимално регламентираните цени за съответния вид проектантски услуги .
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева,установени като платено адвокатско възнаграждение на адв. В. П. от САК .
По изложените съображения Върховният касационен съд състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №5669 от 01.08.2017г по в. гр.дело №2325/2016г. на Софийски градски съд
Осъжда Н. П. А. да заплати на М. П. Б. сумата 1000 лева разноски за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .