О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 07.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №142/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „СД Х.-Д. и сие ” чрез пълномощника адв.Вл. Д. срещу решение № 176 от 14.11.2016г по в.гр.дело № 462/2016г. на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решение №271 от 29.02.2016г ,решение № 492 от 14.04.2016г и решение № 913 от 04.07.2016г по гр.д №3076/2015г на Варненски ОС. Отхвърлени са заведени от касатора искове срещу В. П. С. за обезщетение на имуществени вреди от деликт на основание чл. 45 ал.1 ЗЗД за сумите 8 210,57 лв и 59796,67 лева. Ищецът е твърдял ,че с деяние , за което ответникът е признат за виновен по н.о.х.д№889/1996г на ВРС , е причинил имуществени вреди , изразяващи се в стойността отнети движими вещи, собственост на дружеството, описани в 23 точки . Въззивният съд на свой ред е изтъкнал липсата на установеност по елементите на деликтния фактически състав . Ответникът е бил призна за виновен в това ,че на 25.04.1991г в [населено място] самоволно , не по установения ред е осъществил едно свое оспорвано право на дял от дружеството ,чл.323,ал.1 НК .Доколкото ответникът е бил осъден за самоуправство, посочените с иска вещи и стойността им не са част от състава на престъплението и чл. 300 ГПК не може да бъде приложен по отношение на релевантните обстоятелства , на които искът се основава.Не е установено отнемане на вещите и вредата , освен това искът по чл. 45 ЗЗД е погасен по давност, тъй като се търси обезщетение за деяние , извършено на 24.04.1991г.
В приложеното съм жалбата изложение се сочат основания по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставят се въпроси, част от които се припокриват , в следната поредност и връзка : І. Има ли непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД след присъда ,по н.о.х.д№889/1996г на ВРС . І. 1. Има ли противоречие с практика на ВКС , реш. №80/2011 гр.д №941/2010 ВКС по прилагането на чл. 45 ЗЗД – основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . 2 Има ли противоречие с реш. №643/2002 по д.№809/2001 ВКС , основание по чл. 280 ал.1т.2 ГПК. 3.Има ли противоречие с реш. №3526/2008г на Варненски РС между същите страни , на основание чл. 57 ЗЗД , след като там е прието, че ищеца е собственик на вещите.
ІІІ . Основание по чл.280 ал.1, т.3 ГПК по въпроси : може ли ВАпС да приложи общ давностен срок по 110 ЗЗД , без да съобразява основанието по чл. 45 ЗЗД във вр чл.80 изр 2 ЗС и без да обсъди възражениета на ищеца ; нарушен ли е чл.300 ГПК,относно влязлата в сила присъда за противозаконно отвнемане на вещи ; нарушен ли е чл. 45 , ал.2 ЗЗД – вината е доказана с влязла в сила присъда ; нарушава ли ВАпС разпоредбата на чл. 154 ал.2 ГПК , вр. чл.323 ал.3 НК – съдебно ценова експертиза ,в диспозитива на присъдата .
ІІ. Основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,по шест въпроса : може ли ВАпС без третиране на доказателства ,без преценка и констатации в нарушение на 236 ал.2 ГПК да прави извод ,че вещите не са на ищеца ; Приложеният общ давностен срок противоречи ли на чл.80,изр.2 ЗС , когато става въпрос за движими вещи ; приложената обща давност противоречи ли на чл.115 ал.1 ЗЗД ; противоречи ли на чл.115 ал.1 т.”г” ЗЗД за движими вещи – веществени доказателства по време на наказателния процес,под управление ; водените граждански дела за същите вещи на основание чл. 108 ЗС и чл.57 ЗЗД прекъсват ли давноста ,чл. 116 б. „б” ЗЗД ; има ли служебно прилагане на давност , след като не се съобразява чл.80 изр. 2 ЗС .
ІV.Основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , по въпрос : приложената от ВАпС давност по време на наказателния процес,противоречи ли на приложената давност по чл.80 изр. 2 ЗС за същите вещи в окончателното решение по иска за ревандикация – реш. №634/2002г по гр.д №809/2001г на ВКС .Същото е приложено и е във връзка с процесните вещи ,цитират се част от мотивите ,че не може да се релевира оплакване относно това ,че касаторът е собственик като е придобил вещите чрез оригинерен спосол ,поради предмета на наказателното производство – тяхното присвояване чрез самоуправни действия ,което изключва възможността за владеене ,за да се счита изтекла придобивна давност в негова , т.е на ответника по настоящия иск , полза .
Отговор е постъпил от ответника В. П. С. ,чрез адв.Д. Р..Неоснователно се изтъква като въпрос прилагането на чл.236 ал.2 ГПК.Поддържат се неверни твърдения ,че имало кражба и присъдата е за подобно деяние . Указвано е на ищеца ,че не може да ползва екпертни заключения по друго дело , Претенцията е предявен иск по чл. 45 ЗЗД ,решаващи са комулативните предпоставки.Воденото наказателно производство не спира погасителната давност съгласно т.2 от ТР №5/2006г по т.д № 5/2005г ОСГТК , не е процес относно вземането. Не е изложена ясна и точна формулировка на въпросите, обосновка на правен въпрос от значение за решаване на делото .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението се сочат множество въпроси в четири раздела ,преформулиращи доводите и тезите на ищцовата защита , които по съдържание са насочващи към формулиране на въпроси до съда , но не са в съответствие с общите изисквания на чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос и на специалните изисквания по чл. 280 ал.1 т.1- 3 ГПК , от към обосоновка .
Върховен касационен съд приема ,че правни въпроси в изложението има формулирани , но в тях се игнорират , или превратно се интерпретират решаващите съображения на въззивната инстанция и не е отговорено на общо изискване на чл.280 ал.1 ГПК, въпросите да са в решаваща за изхода на делото насока .
Въззивният съд е достигнал до извод за липса на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане ,като е отхвърлил довод на жалбоподателя касатор , че влязлата в сила присъда срещу ответника за извършено самоуправство , е достатъчна за установяването им.Изтъкнато е в решаващите съображения на съда, че деянието за което ответникът е бил осъден , не е деянието, което ищецът му вменява като вредоносно. Във въпросите самоуправството се приравнява с противозаконното отнемане на чужда вещ , това ги лишава от правно съдържание и връзка с обстоятелствата по делото. Решаващите съображения на въззивния съд да потвърди отхвърляне на иска по чл. 45 ал.1 ЗЗД е за необходимостта от доказване на такова противоправно увреждащо действие на ответника , което да е причинило именно заявената за обезщетяване вреда , която в случая е била имуществена и се е съизмерявала с претендираната искова стойност на изброени множество движими вещи , които ответникът самоуправно задържал през 1991г. За част от вещите по описа в исковата молба е изтъкнато ,че вреда няма , доколкото за конкретни вещи , с влязло в сила решение, вече е бил отхвърен иск на същия ищец по чл. 108 ЗС. Без да формира извод относно собствеността на останалите посочени с иска вещи , следващото решаващо съображение на вззивния съд е , че искът за обезщетяване на вреди от заявения деликт е изцяло погасен по давност , като възражението на ответника в тази връзка е основателно.
При тези съображения на съда и обстоятелствата по делото, които ги обуславят , поставените в изложението въпроси няма да доведат до друг изход на спора Отговорът на въпрос има ли непозволено увреждане след като има влязла в сила присъда за самоуправство , е диференциран от естеството на самоуправните действия , за които е налице тази присъда , дали те пряко вредят другиму , или накърняват само правния ред . Именно това е отчетено в конкретна степен от въззивния съд, както и в изтъкнатото решение № 80/2011г по гр.д №941/2010г ІІІ г.о на ВКС , но не се отчита от касатора .Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса, формулиран в т. І т.2 от изложението. В решение № 80 /2011г. ІІІ г.о по реда на чл. 290 ГПК е указано искът да се разглежда на предявеното основание , когато същото е по чл. 45 ЗЗД , дори вредата да е съизмерима с лишаване на собственика от ползата , която имотът би му носил,както е в хипотезите на неоснователно обогатяване. В случая въззивният съд е разгледал иска на предявеното основание, което е деликтно и противоречие с цитираното решение на ВКС не е налице .
Влязлата в сила присъда е задължителна в пределите , посочени в чл. 300 ГПК, в тях не се включва въпросът последица ли е заявената за обезщетяване вреда от деянието, за което има постановена присъда. В случая ответникът не е бил осъден за „противозаконно отнемане на движими вещи” , както се заявява във въпроса по т. ІІІ .2 от изложението. Освен това, по прилагането на чл.300 ГПК е налице обилна и трайно установена практика на ВКС , с която въззивното решение е съобразено и в този смисъл не е налице обосновка по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Обосновка по този текст липсва в изложението по всички въпроси , привързани към посоченото основание .
Няма решаващо за изхода на спора значение как ще се отговори на въпроса за доказване правото на собственост върху движими вещи, в процесуалния му аспект. Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като в приложеното решение №643/2002г по гр.д №809/2001г на ВКС не е разрешаван правен въпрос за фактическия състав на непозволеното увреждане , или за погасителната давност. Даже определени вещи да са собственост на ищеца,това засяга само един от елементите на фактическото основание на иска ,вредата и няма да се отрази на изводите ,че искът е погасен по давност. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не може да се мотивира с решение на първоинстанционен съд , каквото е посоченото реш. № 3526/2008г на Варненски РС , водено между същите страни в спор по чл.57 ЗЗД. Липсва и противоречие по правен въпрос .
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпрос ІІІ т.3 от изложението. Решаващият извод на съда, че липсват предпоставки от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл. 45 ЗЗД в настоящия процес. няма да се промени от разяснението , дали в случая вината следва да се предполага , ако останалите елементи на състава се установят , или при наличието на влязла в сила присъда ,тя е доказана с влизане в сила на присъдата.
По групата въпроси , свързани с отхвърляне на иска като погасен по давност , касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като касаторът смесва придобивната давност и погасителната давност. Последната засяга процесните вземания , предявени с иска и е приложена съответно . ВАпС не е обсъждал придобивна давност и този институт няма отношение към делото. Въззивният съд е приложил общата погасителна давност за задълженията – правен институт , различен по последици и правна уредба от придобивната давност,макар някои правни норми да са приложими и към двата института (например , чл. 120 ЗЗД ) По отношение на погасителната давност за вземанията забраната за служебно прилагане означава не това , което касаторът поддържа , а че е необходимо при предявяването на покрито от давност вземане по исков ред ответникът да направи възражение, за да бъдат приложени последиците на давността при решаване на спора. В случая ответникът е направил съответното възражение и поради това съдът се е занимал с давността.Посочената във въпросите разпоредба на чл.80 , изр.второ ЗЗД, няма отношение към прилагане на погасителната давност в случая, въззивният съд е приложил съответно установената практика на ВКС като е съобразил постановките в ТР №5/2006г по т.д № 5/2005г ОСГТК за процесното вземане .
Касаторът следва да заплати разноски на ответника в размер на 550 лева ,установени като платено възнаграждение за адвокатска защита .
По изложените съображения, Върховният касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 176 от 14.11.2016г по в.гр.дело № 462/2016г. на Варненски апелативен съд
Осъжда „СД Х.-Д. и сие ”да заплати на В. П. С. сумата 550 лева разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .