О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети февруари ,две хиляди и двадесета
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3501/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р.България , чрез прокурор от Апелативна прокуратура- Велико Търново, срещу решение №139 от 14.06.2019г по в.гр.дело № 12/2019г. на Апелативен съд-Велико Търново в частта, с което е потвърдено решение №477 от 20.11.2018г на Русенски окръжен съд по уважения до размера на сумата 10 000 лева иск на П. Н. И. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл.302т.1,във вр чл.301,ал.3 ,вр. ал.1НК у като производството е прекратено на основание чл. 369,ал.4 НК (отм)
Прокуратурата на Р.България счита присъденото обезщетение за завишено поради това, че по отношение на други привлечени обвиняеми в същото разследване (т.нар.„акция Палките”) обезщетение в същия размер е било присъждано на лица, оправдани с влязла в сила присъда, за разлика от случая с ищеца.Производството срещу него е било прекратено .
Касационна жалба е постъпила и от П. Н. И., приподписана от адв.П. Т. от САК срещу въззивното решение в частта,с която е потвърдено отхвърлянето на иска до претендирания размер от 50 000 лева.Защитата счита присъденото обезщетение под тази сума за занижено ,като подценяващо засягането на личната сфера при обвинение на служител от системата на МВР в подкуп, което води до по-интензивни вреди предвид отговорното служебно и обществено положение.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията а допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се изтъква противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК,поради липса на мотиви за причинно-следствена връзка на вредите с обвинението и по въпроса за задължението на съда да ги изложи Изтъква се противоречие с практиката на ВКС по прилагане на чл. 52 ЗЗД,тъй като при щети с различен обем незаконосъобразно се определят еднакви по размер обезщетения– например реш. №53/2019г по гр.д №3528/2018г ІІІ г.о и др. (неприложени) решения.Като основание е посочен критериият на чл. 280 ал.1т.1 от ГПК . Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.3 като без да се формулира въпрос се коментира основанието за прекратяване на наказателното производство по чл.369,ал.4 НК(отм), което при възприето от съда основание на иска по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ води до незаконосъобразност .Не са изложени съображения в какво се изразява изтъкваната незаконосъобразност
В изложението към жалбата на П. Н. И. се изтъква основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: ”какво отражение има върху интензитета на неимуществените вреди при незаконно обвинение служебното или обществено положение на увреденото лице ,рефлектира ли това като самостоятелен фактор върху параментрите на критерия по чл. 52 ЗЗД” .Според защитата , в тези случаи вредите са по-интензивни , което подкрепя основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.Ищецът е бил служител в системата на МВР
В обжалваното въззивно решение Апелативен съд Велико Търново е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди ,като е изложил и съображения защо процесуалното основание за прекратяване на наказателното производство не изключва отговорността на държавата по ЗОДОВ в съответствие с разясненията в ТР №3/2004г на ОСГК и реш.№291/2011г по гр.д №109/2011г ІІІ г.о на ВКС. Въззивният съд е изтъкнал , че предварителното производство срещу ищеца с обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.302,т.1 вр чл. 301 , ал.3 НК е повдигнато на 21.02.2012г ,но от 31.01.2014г обвинението е за по- леко наказуемия състав на чл.301, ал.1 , пр. второ НК, а обвинението в престъпление по чл.387 , ал.1 НК е прекратено на 31.01.2014г . Ищецът е направил искане по чл.368 НК и на 16.01.2015г е внесен обвинителен акт по обвиненията срещу него и други лица,като производството е прекратено от РОС .Обвинителен акт е внесен отново на 18.11.2016г и е образувано нохд № 610/2016 г на РОС. С разпореждане на съда ,на основание чл.369, ал.4 НПК производството по отношение на ищеца е прекратено.Наказателното производство срещу ищеца е продължило 4г и 10 месеца до окончателното му прекратяване. Причинените неимуществени вреди , които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване съдът е обсъдил в мотивите предвид събраните гласни доказателства и обстоятелството, че ищецът е бил дългогодишен служител в ОД на МВР и като изпълняващ длъжност полицай в отдел „Пътна полиция” е бил обвинен в получаването на 100лв. подкуп като длъжностно лице,в съучастие с други служители ,което го е дискредитирало.В тази връзка САС е отчел вреди,свързани с подронване на авторитета сред колегите и последвалата социална изолация.Медийното разгласяване по случая е имало , ищецът не е посочван поименно в публикациите,но в професионалните среди обвиненията са станали достояние на колегите му.Същият е понесъл и дисциплинарна отговорност като държавен служител и полицайна основание,различно от обвиненията.
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита ,че не са налице останалите основания за допускане на касационно обжалване на решението и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението на Прокуратурата на РБ въпрос за необходимостта да се излагат мотиви за причинно-следствената връзка на вредите с обвинението. Връзките между фактите са изтъкнати от въззивния съд. Не е прието да се обезщетяват недоказани вреди- като влошено здраве.Отграничени са вредите за които съдът приема, че не са произтекли от обвинението и са свързани с дисциплинарното уволнение на ищеца от служба. Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и в изложението на Прокуратурата на РБ без обосновка се поддържа обратното
Правен въпрос, свързан с прилагането на чл. 52 ЗЗД не е формулиран в изложението. Прокуратурата на РБ изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,без по същество да го обосновава.Съдържателна обосновка не е и възможна без да се посочи правен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с изтъквани решения на ВКС. За пълнота следва да се посочи ,че решение №53/2019г на ІІІ г.о е постановено по иск на друг обвиняем по същото предварително производство и е присъдено обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди , но от изтъкнатите в решението обстоятелства по същество не може да се направи извод, че вредите са били в значимо различен обем и интензитет в сравнение с тези, които е приел за установени въззивния съд по настоящето дело при индивидуалното определяне на вредата.
Наличието на съдебна фаза в наказателното производство в конкретна степен увеличава интензитета на някои неимуществени вреди, което не означава,че е при намалена интензивност се отчитат вредите при обвиняеми, срещу които производството е прекратено без да се стигне до постановяване на присъда . Няма сходство на обстоятелствата, преценявани в решение №93/2018 на ІІІ г.о на ВКС по отношение на ищец, който не е имал качество на служител в МВР,обвинението е било за друго престъпление и продължителността на наказателното преследване е била двойно по-кратка (в съдебна и досъдебна фаза) в сравнение с преценената в случая. Не е формулиран правен въпрос ,по който се изтъква основанието на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК
Върховен касационен съд не приема и довода на касатора П. И. за наличие на основание по чл. 280 ал1, т.3 от ГПК по формулирания в изложението му правен въпрос , на който е даден отговор в практиката на ВКС с решения реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о,реш. №532 /2010 по гр.д №1650/2009 ІІІ г.о.,реш. № 182/2016г по гр.д №1331/2016г ІІІ г.о , реш. № 158/2019г по гр.д № 299/2018г ІІІ г.о и др. В тази установена практика на ВКС , съобразена от въззивния съд , е посочено кои обстоятелства извън примерно посочените в т.ІІ от ППВС №4/1968г определят размера на обезщетението,когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в областта на професионалната реализация и когато се касае за определени професии, към които изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са завишени . Фактът, че ищецът е бил дисциплинарно уволнен като полицай също е оказал отражение на кариерното развитие и възможностите за реализация,което обстоятелство е съобразено.
Разноски не се присъждат
Воден от горното, Върховен касационен съд , ІІІ
г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №139 от 14.06.2019г по в.гр.дело № 12/2019г. на Апелативен съд Велико Търново
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .