О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари , две хиляди и деветнадесета
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3638/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №1307 от 28.05.2018г по в.гр.дело № 5854/2017г.на Софийски апелативен съд в частта , с което след частична отмяна на решение №6611 от 02.10.2017г на Софийски градски съд ,въззивният съд частично е уважил иска на О. С. Г. с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, като е присъдил обезщетение от още 5000 лева, т.е увеличил е обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лева на сумата 15 000 лева .
Касационна жалба е постъпила и от О. С. Г. ,представляван от адв Е. Й. от САК срещу въззивното решениев частта,с която е потвърдено отхвърлянето на иска му до претендирания размер от 90 000 лева .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД поради завишаване Според изложението, решението на САС е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г., основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС по процесуален въпрос за задължението на съда да изложи мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите съгласно т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2005г по т.д №3/2004г на ОСГК, тъй като част от претендираните неимуществени вреди не са били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за това. Като основание е посочен критериият на чл. 280 ал.1т.1 от ГПК, също и поради противоречие във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост , дадени в практиката на ВКС. Приложени са реш. №476/2016г по гр.д №3281/2015 ІVг.о, реш. №200 /2016г по гр.д №1019/2016г на ІVг.о на ВКС ,реш. №176/2016г на ІVг.о на ВКС като практика по чл. 290 ГПК по искове ,предявени на същото основание при прилагане на чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ .
В изложението към жалбата на О. С. Г. се изтъква основанието по чл. 280, ал.2 ГПК като се твърди очевидна неправилност. Формулира се и въпрос : как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът извършва ли проверка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства.Изтъква се основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК поради това , че въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства ,в противоречие с ТР №3 от 22.04.2005г по т.д №3/2004г на ОСГК и ППВС №4/1968г. Не са обсъдени всички обстоятелства и не е отчетен по-високия интензитет на увреждането предвид постановени отменени осъдителни присъди,преди окончателното оправдаване, противоречие с реш. по гр.д №4874/2016г ІV г.о на ВКС. Изтъква се и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по въпроса:могат ли да се пренебрегнат показания на свидетел ,без да се посочи законно основание за това , може ли да се пренебрегне законова забрана за изпълнение на държавна служба по чл. 100, ал.2 ЗДСл,без да бъде обсъдена в мотивите.
В обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е завишил присъденото на първа инстанция обезщетение от 10 000 лева с още 5 000 лева , като е приел за установено ,че на 12.01.2011 г. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, като са извършени обиск и изземване на вещите, намиращи се у него. С постановление от 13.01.2011 г. по сл. д. № 8/2011 г. на Окръжна прокуратура-Пловдив ищецът е привлечен като обвиняем за на престъпление по чл. 304а, предл.1-во вр. чл.304, ал.1, предл.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като спрямо него е взета мярка по чл.64, ал.2 от НПК задържане за срок до 72 часа а с постановление от 16.01.2011 г. е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 3000 лева.
С постановление от 24.08.2011 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем – в престъпление по чл.304а, вр. чл.20, ал.2 от НК, а с постановление от 13.12.2011 г. е привлечен като обвиняем за трети път (в престъпление по чл.304а, пр.1, алт.6 вр. чл.304, ал.1, пр.1, алт.1 вр. чл.20, ал.2 НК). С постановление от 06.11.2012 г. ищецът за пореден път е привлечен като обвиняем, в престъпление при правна квалификация чл.304а, пр.1, алт.1 вр. чл.304, ал.1, пр.1, алт.2 вр.чл.93, т.1, б.“б“, пр.1 вр. чл.20,ал.2 НК. С постановление от 09.01.2013 г. ищецът е привлечен за пети път като обвиняем – в престъпление по чл.304а, пр.1, алт.1 вр. чл.304, ал.1, пр.1, алт.2 вр.чл.93, т.1, б.“б“, пр.1 вр. чл.20,ал.2 НК.Обвинения са предявявани в този ред, тъй като Пловдивски окръжен съд, неколкократно е прекратявал образуваните наказателни дела и е връщал обвинителните актове с оглед отстраняване на допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.По н.о.х.д. № 2340/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив, след четири проведени открити съдебни заседания е била постановена Присъда № 40 от 11.04.2012 г. и ищецът е бил осъден на 10 месеца лишаване от свобода и глоба от 8000 лева ,като изпълнението е отложено за срок от три години. С Решение № 127 от 09.07.2012 г по в.н.о.х.д. №245/2012 г. Апелативен съд-П. е отменил присъдата и върнал делото на Прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. По внесения нов обвинителен акт производството отново е било прекратено и делото върнато за отстраняване на допуснати нарушения в досъдебното производство. През м. юли 2013 г отново е внесен обвинителен акт, по който след две съдебни заседания, с Присъда № 117 от 14.11.2013 г. по н.о.х.д.№913/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив , ищецът е осъден условно на 10 месеца лишаване от свобода и глоба . Тази присъда е потвърдена с Решение № 410 от 03.07.2014 г. на ПАС. Осъдителните присъди не са влезли в сила. С решение № 505 от 11.02.2015 г. ВКС решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано е в.н.о.х.д. № 47/2015 г.,по което с Присъда № 8 от 22.06.2015 г.ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения.Предвид тези факти въззивният съд е посочил,че обвинението е тежко по смисъла на чл. 97,т.7 НК продължило е с надхвърляне на разумния срок- повече от четири години.Отчетено е,че пет пъти е повдигано обвинение и ищецът е бил разпитван като обвиняем ,както и че се е явявал лично в откритите съдебни заседания. Ищецът е бил задържан за общо 96 часа.Като са обсъдени показанията на св. В. ,не е прието за установено по делото че през 2011г ищецът е следвало да напусне работата си като управител на фирма , поради воденото срещу него наказателно производство.Същият е бивш офицер от състава на ПАБ и като основание за завишаване на обезщетението наред с причинените страдание и безспокойство, въззивният съд е изтъкнал накърняването на доброто име на ищеца за продължителен период от време,а с това и на честта и достойнството му, което от своя страна е довело до ограничаване на контактите му както с колеги, така и с близки и познати.Като обстоятелство, причиняващо вреди над обичайните е взето предвид и отразяването на наказателното производство в медийното пространство,където е дадена широка гласност на обвинението и същото е станало обект на коментари и внушения за неговата,на ищеца виновност и степента на обществена опасност. Взето е предвид решение № 13940 от 24.10.2013 г. по адм.дело № 10449/2013 г на ВАС, 5- членен състав ,но не е прието за установено ищецът да е бил уволнен от длъжност поради наказателното производство. Обсъдени са доказателстватаза здравословнвото състояние , наличието на смесено тревожно-депресивно разстройство и „метаболитен синдром“, комбинация от наднормено тегло и инсулинова резистентност(преддиабетно състояние), с прояви на чернодробна стеатоза и артериална хипертония, за които продължителният стрес може да е причина и да оказва влияние.Приети са за установени конкретните емоционални и психически страдания и неудобства на ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство, в която връзка са кредитирани свидетелските показания , но не и по отношение причините ищецът да напусне работата си през 2011г като управител на фирма за парфюми, или за това защо по-рано е бил освободен от длъжност в състава на МВР – дисциплинарно уволнен, възстановен и пр.
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
По този въпрос е дадено разрешение в ППВС № 4/1968г и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС-реш.№ 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011г ,по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о.реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и др. Част от тази установена практика съставляват и решенията, приложени от двете страни. Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател ,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.
Тази преценка е налична в обжалвания акт, тя е изградена според установената съдебна практика на ВКС и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер. Тъй като неимуществените вреди се установяват конкретно, но поради множеството им обезщетението се определя глобално,при преценка съдът сочи обстоятелствата обуславящи завишаване на обезщетението, като не означава че обстоятелство изтъкнато като установено от фактическа страна в решението, е останало извън преценката и е налице противоречие с принципните указания в ППВС № 4/1968г. След като в мотивите въззивният съд е посочил постановените осъдителни присъди,отменени в последствие, то взел е предвид и тях като обстоятелство утежнило безпокойството на ищеца от неоснователно осъждане за престъпление, което не е извършил.
Мотивите на постановеното решение са в съответствие с указанията по ТР №3 от 22.04.2005г по т.д №3/2004г на ОСГК и ППВС №4/1968г и не обективират противоречие по въпрос за необходимостта от обсъждане на всички релевантни обстоятелства, както поддържа Прокуратурата на РБ.
Изложението на Прокуратурата на РБ не съдържа конкретен довод кое обстоятелство от указаните в ППВС №4/1968г и предвид цитираните от защитата решения на ВКС по чл. 290 ГПК въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия за справедливост ,а не е обсъдил или преценил. Обсъдени са тежестта на повдигнатото обвинение,установените отрицателни последици за ищеца в личностно,професионално, социално, емоционално и психическо отношение, включително продължителността на наказателното преследване, медийното отразяване, естеството и интензивността на понесената процесуална принуда от наложените мерки и действията на разследващите органи , включително от решенията на съда. Въззивното решение не е в противоречие с установената практика на ВКС по въпроса. Преценени са отрицателните последици, които са в рамките на обичайното за подобни случаи (съгл. Р№ 388/2013г по гр.д №1013/2012г.ІVг.о) , и е съобразено в кои случаи се касае за установяване на негативни изживявания по-големи от обичайните ( реш. №458/2015г ,ІV г.о на ВКС и др.)Справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат парично обезщетявани равностойно, но различните по размер обезщетения присъждани по дела за обезщетение на неимуществени вреди в сходни случаи не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД .
Връзките между фактите са изтъкнати от въззивния съд ,с което е мотивиран и извода за причинно-следствена връзка Изтъкване на основание по чл.280 , ал.1 т.1 ГПК от страна на Прокуратурата на РБ поради противоречие с изискването за изследване на причинната връзка не държи сметка за съдържанието на въззивното решение .Връзките между фактите са посочени от въззивния съд, подробно е мотивиран и извода за причинно-следствена връзка(на стр. 5 , стр.6 от мотивите на решението), като на доводите на Прокуратурата е отговорено с формираната практика на ВКС по въпроса : Решение № 233 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 104/2012 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 124 от 09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008г., на ВКС, ІІІ г.о и др.Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК .
Изтъкнатото в изложението на касатора-ищец съображение за необсъждане на обстоятелството,че спрямо него са били постановявани отменени в последствие осъдителни присъди , конкретизира въпроса съгласно общия и специален селективен критерии за допускане до касационно обжалване в чл.280 ал.1т.1ГПК, но твърдението не кореспондира със съдържанието на решението , предвид изложените вече по- горе съображения .
Не отговаря на изискването за правен въпрос оплакването за „ пренебрегнати показания на свидетел без да се посочи законно основание„. Дори не се касае за некредитиране на твърденията на свидетели – в една част , относно основанията за освобождаване от работа на ищеца ,за които факти съдът е имал да обсъди писмени доказателства, доколкото са били представени. Направена е оценка на достоверността и преките впечатления при показанията, преценявани от съда по вътрешно убеждение. В изложението на касатора–ищец липсва обосновка на селективния критерии по чл. 280,ал.1т.3 ГПК както по този поставен въпрос, така и по следващия, основаващ се на липсващ във въззивната му жалба довод,наведен в писмената защита пред Софийски апелативен съд за това, че първоинстанционният съд не е обсъдил съществуващо почл.100,ал.2 ЗДСл. ограничение засягащо ищеца.
Върховен касационен съд не приема и довода на касатора О. Г. за наличие на основание по чл. 280 ал. 2 от ГПК – очевидна неправилност. Не се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост при решаващата дейност на съда, т.е въззивният съд грубо да е нарушил правилата на формалната и правна логика , или да е приложил закона в неговия противоположен смисъл , респ. да е основал решението си на несъществуващ , или отменен закон, или дори превратно и несъвместимо да е приложил обществения критерий за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по размер.
Крайният изход на делото не обуславя допълнително присъждане на разноски и за тази инстанция .
Воден от горното, Върховен касационен съд,
ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1307 от 28.05.2018г по в.гр.дело № 5854/2017г. на Софийски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .