О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 01.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2404/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. В. С. срещу решение №2119 от 11.10.2016г по гр.д. № 2133/2016г на Софийски апелативен съд в частта с която за 2/3 ид. части от обещан по предварителен договор недвижим имот е оставено в сила решението по гр.д №2383/2009г на Софийски градски съд , за отхвърляне на иск на касатора за обявяване на предварителен договор за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД .
Предварителният договор , по отношение на който въззивният съд е достигнал до извод ,че в една 2/3 ид.част не може да бъде обявен за окончателен, е бил сключен на 11.12.2002г с двама продавачи , съсобственици след делба. Единият от тях е продал своята 2/3 идеална част на другия обещател по предварителния договор през 2003г , като последният е бил в брак и така продадената ид.част , включително изграденият в последствие обект на собственост , обещан на ищеца , попада в режим на СИО .Съпругата, привлечена като ответник в процеса не е дала съгласие за прехвърляне на имота и поради това въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска в тази част. Искът е уважен само за 1 / 3 ид част от имота, лична собственост на ответника А. Г. Ц. и обещател по договора към момента на сключването му .
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва общо чл. 280 ал.1 ГПК по въпроси от значение за изхода на делото. Формулирани са процесуалноправни въпроси,по които е посочено основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК в следния ред :
1. Длъжен ли е съдът да изследва всички релевирани във въззивната жалба доказателства,оплаквания и доводи. Сочи се противоречие на обжалваното решение с ТР№1/2013г на ОСГТК и реш. №217/2011г по гр.д №761/2010 ІV г.о. по въпроса за въззивното следствие. Не е обсъден въпроса ,че съгласие на съпругата за сключване на окончателен договор не е необходимо и че участнието на съпрузите в качеството им на ответници в дело по чл. 19 ал.3 ЗЗД е реализация на право и задължение за разпореждане със СИО.Основен въпрос от значение за решаване на делото е необходимо ли е било съгласие на съпругата за сключване на окончателен договор , има ли същата основание да оспори решението по чл.19,ал.3 ЗЗД след като лично е присъствала на подписването на предварителния договор и е получила цена.
2.Длъжен ли е въззивният съд при наличие на оплакване за неправилност да провери служебно цялото решение ,когато е засегната императивна материалноправна норма – чл. 19 , ал.3 ЗЗД. Според касатора съгласие на съпрузите, придобили спорния дял не е било необходимо .
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по молба на въззивника за спиране на делото ,до изясняване на преюдициални въпроси .Въззивният съд не се е произнесъл по постъпилата на 20.10.2016г молба ,поради което са поддържа недопустимост на решението.
Формулиран е материалноправен въпрос: Прилага ли се чл. 22,ал.2 СК(отм), респ чл.24,ал.3 СК в случаите по чл. 19 ал.3 ЗЗД , когато прехвърленият имот или част от него е СИО. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като даденият от въззивния съд отрицателен отговор е формално обоснован и създава прецедент за злоупотреба с права Тезата на защитата е ,че от чл. 22,ал.2 СК (отм) съдът е следвало да достигне до извод ,че това са бъдещи права и за основателност на иска. Не може съпругата като собственик да участва в ползите , а да не участва в тежестите.Цената е получена Изтъква се съпоставка с ТР №5/2015г ОСГК .
С допълнителна молба от 23.01.2017г. въпросът се обосновава като се изтъква,че приетият от съда облигационен характер на задължението за прехвърляне по чл. 19 ал.1 ЗЗД не подкрепя крайния му извод. Въпросът е дали сключването на предварителен договор представлява разпореждане с имота , или не. Ако отговорът е отрицателен това означава ,че сключването на окончателния договор е разпореждането и по аргумент за по- силното основание чл. 22,ал.2 СК (отм) е приложим, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.В действащия чл. 32,ал.2 СК е предвидена солидарна отговорност на съпрузите за всички задължения , поети за задоволяване нуждите на семейството.
Отговор не е постъпил.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Доводът за недопустимост на въззивното решение , изразен и във въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по молба на въззивника за спиране на делото,до изясняване на преюдициални въпроси,не обосновава проверка на въззивното решение по служебен критерии , нито основание за допускане до касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос ,тъй като молбата за спиране на делото ,е депозирана пред Софийски апелативен съд след последното проведено съдебно заседание и в срока за постановяване на решението, като с нея се апелира за възможност молителят да заведе друго дело – за разваляне на нотариална сделка за учредяване на ипотека от ответниците върху имота и „усвояване на ипотекираното имущество”,т.е не са изтъкнати по същество никакви обстоятелства по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, нито по чл. 229,ал.1 т.5 ГПК, в която връзка молителят е апелирал съдът да отмени определението за даване ход на делото по същество и съгласно принципа на служебното начало, да му съдейства за събиране на доказателства за измама от страна на ответниците, с цел изясняване на обстоятелствата по собствеността и с оглед чл.363 ГПК, тъй молбата му за обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство поради насочено срещу имота принудително изпълнение ,не е била уважена, поради невнасяне на изискана гаранция. Съдът следва да разгледа всяка постъпила молба,но в случая не са били наведени обстоятелства, представляващи основание съдът да постанови спиране на делото по смисъла на закона.
Формилираните процесуалноправни въпроси имат обусавящи за правилността на решението значение, тъй като засягат принципа на служебното начало в процеса и задълженията на въззивния съд като втора инстанция , но не са произнесени от Софийски апелативен съд в противоречие изтъкнатата задължителна съдебна практика по №1/2013г на ОСГТК. Въззивният съд е длъжен да изследва всички относимо релевирани във въззивната жалба доказателства,оплаквания и доводи, което е и направил . Въззивният съд е обсъдил доводите , че съгласие на съпругата на обещателя за окончателен договор не се изисква , но ги е отхвърлил , както и съображенията , че по аргумент от чл.25,ал.2 СК те отговарят солидарно и щом съпругът обещател отговаря,като носи задължение за сключване на окончателен договор,то и съпругата му отговаря за същото, както и че в процеса по чл. 19ал.3 ЗЗД правилата при разпореждане със СИО без участието на съпруг са приложими по начин, който да обуслови уважаване на иска с постановяване на конститутивно решение с транслативен вещноправен ефект за имот в СИО независимо от противопоставянето на съпругата на обещателя.Съображенията на въззивния съд , изложени в мотивите решението,свидетелстват за обективиране на дължимата фактическа и правна преценка във връзка с тези доводи, а не за нейната липса.
Във въпроса от материалноправно естество и тезата ,с която е аргументиран се оспорва решаващото съображение въззивния съд ,основано на изричното изискване за проверка по чл.363 ГПК в реда на която по делото е безспорно установено, че след сключването на предварителния договор на 11.12.2002г, обещателката М. Ц. е продала 2/3 ид. част от имота с договор за покупко- продажба по н.а №036/18.04.2003г. придобита възмездно в съпружеска имуществена общност от обещателя на останалата 1/3 част от нейния син А. Ц. и съпругата му И. Ц. , като за последната поетото от нейния съпруг по- рано задължение няма обвързващо правно действие и като ответник в процеса, тя не е дала съгласие за разпореждане и се противопоставя на окончателния договор. Поставеният при горните обкстоятелства въпрос -прилага ли се чл. 22,ал.2 СК(отм), респ чл.24,ал.3 СК в случаите по чл. 19 ал.3 ЗЗД , когато прехвърленият имот или част от него е СИО , касаторът привързва към основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК при обосновка , която игнорира императивни материалноправни норми , чието приложение е ясно и установено в практиката на ВКС с приемането на ППВС№5/31.10.1972г на ВС и ТР №2 от 27.12.2001г по гр.д. № 2 от 2001г на ОСГК на ВКС.
Както се изтъкна,в рамките на проверката дали продавачът по предварителния договор е собственик решаващият съд е констатирал безспорното обстоятелство, че за процесните 2/3 ид.части правото на собственост е било прехвърлено от обещателя-съсобственик М. Ц. негов приобретател е не само другият подавач ,обещал да прехвърли своята 1 /3 ид. част- лична собственост, но и съпругата му, придобила по този начин в режим на СИО имущество , предмет на сключения по-рано и без нейно участие предварителен договор. При горните обстоятелства не са решаващи за изхода на делото въпросите, почерпани от режима на извършени без съгласието на съпруг разпореждания съгласно чл. 22,ал.2 СК(отм), тъй като не се касае за такива разпореждания. Решаващ за изхода на спора е въпросът дали възмездно придобит по време на брака на обещателя по предварителния договор недвижим имот в размера на процесните 2/3 ид.ч. е в режим на съпружеска имуществена общност. В случая се касае за съпружеска имуществена общност, както презумптивно следва от закона и след като не е установено друго, предвид придобивното основание.Въззивният съд е съобразил гореизложеното, както и установената практика на ВКС, че не може да се игнорира липсата на съгласие от страна на съпруга,дори при обещание на другия съпруг да продаде бездяловата им собственост.В случая съпругата е в положението на купувач на обещана от друг идеална част ,а не на обещател, солидарен длъжник по поето с предварителния договор задължение за прехвърляне.
Върховен касационен съд не приема довод, че посочените в изложението съображения налагат изоставяне на следваната практика и преосмисляне на засегнатия с въпроса по чл. 280 ал.1 от ГПК правен институт ,на основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Предпоставка за успешното провеждане на конститутивния иск по чл. 19 ал.3 ГПК е проверката по чл. 363 ГПК да установи положително съществуването на прехвърлимото право на собственост с титуляр посочения ответник, страна по предварителния договор.Ако обещател,продавач по предварителния договор е действал недобросъвестно спрямо купувача, като след сключването му е прехвърлил изцяло или частично правото на собственост на трето лице както в случая , защитата на купувача не е да изисква в процеса по чл.19 ал.3 ЗЗД съдът да игнорира прехвърлителното действие на разпореждането. Щом сделката уврежда купувача, на негово разположение е съществувала възможността по чл.135 ЗЗД като кредитор да върне имота в патримониума на обещателя.Едва при обявена по исков ред относителна недействителност на последващата сделка,възможността за успешно провеждане на иска по чл. 19,ал.3 ЗЗД за процесната ид.част ще е налице, но това право в случая не е реализирано.Тогава, когато увреждащото прехвърляне е възмездно, от значение е и добросъвестността на третото лице ,вкл. когато същото е съпруг на другия обещател и придобитото е в режим на СИО.
Противно на изричната законова уредба относно предпоставките за обявяване на предварителен договор за окончателен по съдебен ред е обаче облигационните права на купувача по предварителен договор да се реализират пряко спрямо последващ приобретател , без да се дължи сметка за транслативния ефект на прехвърлителните сделки с недвижимо имущество.Практиката на ВКС,изразена в ППВС№5/31.10.1972г на ВС относно характера на съпружеската имуществена общност, нейната неделимост и начина по който следва да бъде извършено разпореждането с имущество в режим на СИО е решаващо съобразена от въззивния съд . При наличността на породени правоотношения от предварителен договор, при неговото обявяване за окончателен, съдът не се освобождава от задължение да приложи точно разпоредбите на закона относно неделимостта и начина за разпореждане със съпружеската имуществена общност. Бездяловата съпружеска имуществена общност не може да бъде разглежда от съда като дялова такава в производство по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД (реш.594/2010 гр.д.N 1592 описа за 2009г, ІV на ВКС) . Когато за имота , предмет на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД , или за част от него се прилагат разпоредбите на чл.19,ал.1 СК/отм./и същият представлява съпружеска имуществена общност, съпруга на продавача в производството по обявяване на предварителния договор за продажба на недвижимия имот за окончателен има качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216,ал.2 ГПК (реш. 459/13 по гр.дело №3630/2013 г.,ІVг.о) тъй като съгласието й е от материалноправно значение в този процес. Съгласно Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. по гр. д. № 63/1974 г.ОСГК на ВС при разпореждане с общата вещ и за тези действия,като излизащи вън от пределите на обикновеното управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 СК и аналогичните й чл. 22, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./ и чл. 13, ал. 3 СК от 1968 г. /отм./повеляват разпореждането с общо имущество на съпрузите да се извършва съвместно от двамата. Разпореждане с вещ под режим на СИО, извършено от един от съпрузите без участието на другия не води до абсолютна нищожност , а до относителна недействителност на сделката, тъй като законодателят в чл.22 ал.3 от СК от 1985г. (отм.)е уредил възможност последиците от сделката да бъдат зачетени , което обаче не означава ,че в процеса по чл.19 ал.3 ЗЗД съдът игнорира липсата на съгласие на съпруг, като с решението си замести разпореждане , каквото законът не допуска.
Съгласно установената практика на ВКС,в приложното поле на чл.24,ал.3 СК разпореждането представлява и се осъществява чрез правни сделки по прехвърляне, изменение, ограничаване или прекратяване на правата върху имуществото, или обременяване на имота с вещни тежести.(ТР№3/2017г, по т.д№3/2016 на ОСГК) Разпореждания се извършват и чрез упражняване на процесуални действия и такива са исковете, с които се упражняват потестативни права , само че качеството на ответници на съпрузите по такива искове при упражняване права на трети лица срещу тях , не материализира и не означава разпореждане от тяхна страна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №2119 от 11.10.2016г по гр.д. № 2133/2016г на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .