О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
София, 17.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1161/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. К. М. , чрез адв. С. Я. , както и по касационна жалба на Н. В. К. и Г. В. К. ,чрез адв Ж. М. , срещу решение №300 от 15.11.2016 г. по в.гр.дело № 340/2016г. на Добрички окръжен съд ,с което след частична отмяна на решение №36 от 18.03.2016г по гр.д 519/2013г на РС- Генерал Тошево , обусловена от неправилна квалификация на част от исковата претенция ,въззивният съд е постановил свой диспозитив. По иска за нищожност на упълномощителна сделка , мнимо овластяваща първия касатор К. К. М. да продаде собствени на ищеца С. К. И. имоти в землището на [населено място] е признато за установено основанието по чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие за упълномощаване. Относно неистинността на пълномощното , както и на други приложени документи по нотариалното дело, въззивният съд, както и първоинстанционния съд , се е основал на приети по делото заключения на вещи лица . С неавтентичното пълномощно е бил сключен договор за покупко- продажба от 04.11.2013г по н.а № 102,т.ІІІ , н.д № 472/2013г с купувач касатора Н. В. К. , като по отношение на него и съпругата му Г. В. К. е призната за установена недействителност на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД .
По двете касационни жалби са приложени изложения с идентично съдържание .Изтъква се на първо място ,че в противоречие с указанията по ТР №1/17.07.2001г на ОСГК и установената практика ( опр№160/2004г , ІV г.о, реш. № 165/2010г по гр.д №4719/2008г І г.о ) при съмнение за наличие на престъпно обстоятелство производството е следвало да бъде спряно от РС –Генерал Тошево. Наличието на висящо досъдебно производство , водено срещу К. К. М., е било служебно известно на този съд . Формулира се като противоречиво разрешаван ,при основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, следният правен въпрос : ” ако едно лице е подписало пълномощно за покупко- продажба в качеството на продавач и е получило продажната цена на процесните имоти от страна на упълномощителя , неподписване на декларация по реда на чл.264 ал.1 ДОПК е ли основание за нищожност на договора по чл.26 ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие”Приложено е решение № 337/14.10.2014г по гр.д №3598/2014г на ІV г.о , чието съдържание не е коментирано в изложението .
Отговор е постъпил от С. К. И. , чрез пълномощниците му адв.Р. и Начева от АК Д. .Постановената присъда е съобразена от въззивния съд по реда на чл. 300 ГПК.Не е отговорено на изискванията в ТР №1/19.02.2010г ОСГТК при формулиране на правен въпрос .Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по двете жалби , към които са приложени идентични по съдържание изложения .
Доводите на касаторите за недопустимо постановено първоинстанционно решение ,предвид съмнения за основание да се спре делото съгласно чл.229 ал.1 т.4, т.5 ГПК в тази фаза на процеса , не може да обосноват допускане на касационнна проверка на въззивното решение по служебен критерии (въпрос в тази връзка не е формулиран) , при положение че въззивният съд , при наведени от жалбоподателите твърдения и искания във въззивната жалба и след като служебно е проявил дължимата активност-да изиска препис от постановената присъда по наказателното дело, водено срещу първия касатор за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр чл. 209 ал.1 НК (съд. удостоверение № 54236/24.10.2016г на ВРС и присъда №224/2016г по НОХД№1520/2016г на ВРС) , е изяснил предмета на наказателното производство и е достигнал до безпротиворечив и неоспорван от страните извод ,че основание за спиране на делото в случая не е налице . Обстоятелствата , вече установени в хода на въззивното производство от представената присъда по наказателното дело , са обосновали и заявеното от процесуалния представител на касаторите К. в проведеното на 26.10.2016г от Добрички ОС съдебно заседание становище , че няма основание за спиране на делото и вече не поддържат това искане.Предмет на проверка за допустимост при касационното обжалване е въззивното, а първоинстанционното решение.
По единствено формулирания в двете изложения въпрос , привързан към основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , със съдържание :” ако едно лице е подписало пълномощно за покупко- продажба в качеството на продавач и е получило продажната цена на процесните имоти от страна на упълномощителя,неподписване на декларация по реда на чл.264 ал.1 ДОПК е ли основание за нищожност на договора по чл.26 ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие”.
Не е отговорено на общо условие, въпросът в изложението да е свързан с възприетото от съда от фактическа и правна страна , да е решаващо произнесен с обжалваното решение . Обстоятелствата по делото, които са обусловили решаващите изводи на съда са, че пълномощното, послужило за процесната покупко-продажба не е подписано от посочения упълномощител, продавач и ищец в процеса,то е неистинско .Неистински документ е и представената при нотариалното прехвърляне декларация по реда на чл.264 ал.1 ДОПК от негово име , подписът под която също е изследван от вещите лица , но не тази неистинност на документ е обосновала уважаването на иска на мнимо представлявания за нищожност на упълномощителната сделка, а неавтентичността на пълномощното , еднозначно установена от заключенията на две еднолични , една тройна и една петчленна съдебно –графорогически експертизи по делото . Ответникът по иска и понастоящем касатор К. К. М. се е позовавал на доказателство , че е дал отчет на мнимо представлявания за сумата , преведена от продавачите по негова сметка . Касае се за документ – саморчно изготвена декларация без дата , която също не е написана и подписана от представлявания и посочен като неин автор С. К. И. , но въззивният съд не е отдал решаващо значение на този оспорван от ответниците факт , а на безспорната липсата на изискуемата от закона форма за потвърждаване , съгласно чл. 42, ал.2 във връзка с чл. 37 ЗЗД . Не на последно място , въззивният съд не е приел „ нищожност на договора по чл. 26,ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие” – както се постулира във въпроса на касаторите , а е разгледал и уважил иск по чл.42, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е взел предвид доказаните по делото и указани в съдебната практика на ВКС предпоставки за успешното му провеждане. Приетото от въззивния съд по този въпрос е в съответствие с вече даденото задължително тълкуване на ОСГТК ( ТР №5 от 12.12.2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК). За пълнота следва да се изтъкне ,че липсва и обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Приложено е решение № 337/14.10.2014г по гр.д №3598/2014г на ІV г.о , което няма връзка с въпроса в изложението. В това решение е даден отговор на правен въпрос по реда на чл. 290 ГПК, че сключена без представителна власт сделка не е нищожна (чл. 26,ал.2 ЗЗД) ,а относително недействителна (чл. 42 , ал.2 ЗЗД) и че при предявен иска за нищожност на упълномощителната сделка съдът е длъжен да разгледа първо него и след това се произнесе по обективно съединения иск за прогласяване нищожността на сделката , сключена от пълномощник .Така е процедирал и въззивния съд в обжалваното понастоящем решение .
В последния раздел на изложението ,без да се формулира правен въпрос, се правят оплаквания, че съдът е кредитирал показания на ищцови свидетели ,изслушани за косвени обстоятелства, като и тук не е отговорено на общо изискване към съдържанието на касационно изложение .
Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата С. К. И. , установени в размер на 1750 лв съгласно представеният договор за правна защита и съдействие , с представляващата го адв. Начева
Предвид горното, Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №300 от 15.11.2016 г. по в.гр.дело № 340/2016г. на Добрички окръжен съд
Осъжда К. К. М. , Н. В. К. и Г. В. К. да заплатят на С. К. И. , ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 1750 лв разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .