О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
София, 19.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на седми декември , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр.дело №2724/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. чрез пълномощника адв. С. Т. срещу решение №42 от 04.04.2017г по в. гр.дело № 68/2017г.на Варненски апелативен съд , намалил претендираното с иска по чл.2,ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 на 3000 лева и същевременно потвърдил решение №13 от 06.01.2017г по гр.д № 1595/2016г на ОС Варна за отхвърляне на иска до пълния заявен размер от 80 000 лева .
Касаторът обжалва решението и в двете части. В изложението се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК тъй като Варненски апелативен съд е приложил чл. 52 ЗЗД без да вземе под внимание всички обсотятелства , които обуславят вредите.Изтъква се противоречие с ППВС №4/ 23.12.1968г , тъй като въззивният съд никъде не посочва и следоватлено не взема предвид тежестта на обвинението. Защитата изтъква ,че ищецът е бил обвинен в престъпление по чл. 282 ал.1 предл. второ НК и оправдан, а по този състав освен наказание лишаване от свобода до пет години се предвижда кумулативно наказание лишаване от право по чл.37,ал.1, т.6 , или пробация. Касае се за съществен пропуск в решението , непълнота на преценката в указаната от ППВС № 4/1968г насока.Също така,не са дооценени понесените вредни последици от наказателното преследване при определяне на обезщетението.Изтъква се противоречие и с реш № 31/2017г по гр.д №3333/2016г ІІІ г.о на ВКС.По същите съображения,изтъкнати в обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Изтъква се решение на Окръжен съд-Враца по друго дело, в което според защитата са били обсъдени и съответно прецени всички обстоятелства , за разлика от обжалваното решение
Отговор от Прокуратурата не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, или т. 2 от ГПК по общо поставения въпрос , свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД Съдържанието на решението в неговата цялост сочи да е преценена и взета предвид включително тежестта на обвинението в извършване на престъпление по чл. 282 ал.1 НК , по което ищецът е признат за невиновен. Твърде общ , в случая и несъстоятелен е доводът в изложението за противоречие с ППВС №4/23.12.1968г поради това , че въззивният съд не изтъкнал изрично и възможността за лишаване от права при състава на чл.282 ал.1 НК . Намаляването на обезщетението и определянето му в оспорвания размер е обусловено от други конкретно преценени от въззивния съд обстоятелства , останали извън въпроса в изложението и обосновката му, а тези обстоятелства също са били от кръга задължително подлежащи на преценка .
Обезщетението е намалено поради извод ,че с деянието си , уронващо престижа на държавния служител в МВР ,санкционирано вече като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.227 ал.1 т.7 и т.10 ЗМВР (съгласно влязло в сила решение №6750/2015г по адм.д.№9537/2014г на ВАС, петчленен състав), макар същото деяние да не е престъпление и ищецът да е бил незаконно обвинен ,последният е съпричинил част от вредоносните последици , за които претендира обезщетение, при това най-сериозните и свързани със загуба на професионалния му статус на служител в МВР : злепоставяне пред колегите и обществото, уронено достойнство и опетнена репутация на професионалист . Като обстоятелства по делото от решаващо значение за обезщетяване на установените неимуществени вреди по справедливост в настоящия случай въззивният съд не е игнорирал и тежестта на обвинението по чл.282 ал.1 НК, а съответно на указанията в установената практика на ВКС е определил конкретното измерение ,в което са засегнати моралните ценности , неимуществената сфера на ищеца . По кръга въпроси , свързани с прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД , е спазено указаното в ППВС №4/23.12.1968г и постановените по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС, на които обжалваното решение не противоречи .Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти , относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт , тя е намерила място в мотивите на обжалваното решение , в съображенията за намаляване на обезщетението . Ето защо , като израз на тезата за нарушено изискване при обсъждане и преценка на тежестта на обвинението във връзка с обективния признак какво наказание предвижда закона , въпросът в изложението е без връзка с решаващите съображения на съда и не е конкретен .
Съображения в обосновка на посоченото основание на чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК изобщо не са изтъкнати в изложението и не са налице,тъй като по въпроса е налице установена задължителна за съдилищата практика .
Воден от горното,Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №42 от 04.04.2017г по в. гр.дело № 68/2017г. на Варненски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .