О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1200/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Национална здравно- осигурителна каса (НЗОК) срещу решение № 59 от 09.10.2018г по в гр.д. № 229/2018г на Бургаски апелативен съд , с което е потвърдено решение №32 от 25.05.2018г на Бургаски окръжен съд , присъдил на ищеца МБАЛ „ Д-р Иван Селимински-Сливен” АД сумата 175 126 лв, представляваща незаплатена от здравната каса надлимитна дейност на МБАЛ за 2016г, осъществена по клинични пътеки и амбулаторни процедури при спазване от страна на болницата на сключените за целта договори и нормативи за болнична медицинска помощ. При постановяване на решението е съобразена указаната с определение №3 /19.01.2018г по д. № 78/2017г на ВКС и ВАС,петчленен състав компетентност по реда на чл.135, ал.4 АПК ,общия съд да разгледа иска срещу НЗОК за произтичащото от нейното договорно неизпълнение право на вземане.
Бургаски апелативен съд е основал изводите си на безспорно доказана от ищеца МБАЛ извършена медицинска дейност,като надлимитна за исковия период по клинични пътеки и амбулаторни процедури,за която са били съставени и предадени на РЗОК съответните спецификации Така дейността е отчетена по съответния ред и приета от РЗОК- Сливен, съответно договорите, сключени на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО в съответствие с Националния рамков договор за 2015г. са били изпълнени от ищцовата болница – касаят здравноосигурени лица с права да получат отчетената медицинска помощ, а насрещните задължения към болницата са останали незаплатени от НЗОК и следва да се плати дължимото .
Касаторът обжалва решението като незаконосъобразно . Позовава се на бюджета си , приет със закон , който бюджет болницата е следвало да има предвид. Изтъква,че след като няма предвиден бюджет за процесните дейности,не следва да има и задължение за плащане. Изложението, първоначално съдържащо се в касационната жалба,не отговаря по същество на съдържателните изисквания на чл.280 ал.1 от ГПК относно формулирането на правен въпрос, пояснени в ТР № 1 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС.Цитиран е 280, ал.1 т.2 ГПК, който в действащата си и приложима редакция (ДВ бр.86/2017г) свързва основанието с противоречие с актове на КС на РБ, или на Съда на Европейския съюз(СЕС),докато касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с решение на друг въззивен съд(реш. №18/08.01.2018г на Варнески АС).
След надлежни указания, в срок е депозирано изложение с изтъкване на основание по чл.280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК , като са формулирани въпросите:
1.допустимо ли е едностранно изменение на договорите с подписването на индивидуален договор №373/19.02.2015г. и №200385/ 27.05.2016г размери на определените бюджетни средства за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки ;
2. Въззивното решение в противоречие ли е с Р№2 от 22.02.2007г по к.д.№12/2006г на КС на РБ.
По първия въпрос не се изтъква практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи.Поддържа се отхвърленият от въззивния съд довод на защитата, основан на съображението,че с присъдените вземания се надхвърлят рамките на бюджета на НЗОК- разходната част ,доколкото се касае за плащане на разходи ,определени по месеци , тримесечия,години. Цитирани са част от мотивите на решението на КС на РБ според което Закона за Бюджета на НЗОК не е противоконституционен и са коментирани общите принципи и цели на този закон.Изложено е бланкетно съображение ,че въпросите са обусловили решаващите изводи на съда и се явяват от значение за точното прилагане на закона и ще се осигури принос в тълкуването .
Ответникът по касационната жалба възразява в отговор , че не се поставят никакви правни въпроси от значение за изхода на делото , липсва уточнено основание за допустимост в някоя от трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК . Претендира разноски .
Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение .
Първият от формулираните въпроси в изложението е неясен и няма връзка с възприетата по делото фактическа обстановка. Въззивният съд не е приемал за осъществено едностранно изменение на сключен между страните договор от страна на ищеца МБАЛ, нито е приел или е следвало да приеме, че самите договори имат за предмет условие ,отнасящи изпълнението им единствено до „определените бюджетни средства”, както се постулира във въпроса.
Не е отговорено на общо изискване за формулиране на решаващо произнесен правен въпрос, обусловил изводите на съда, които решаващи изводи обобщено се свеждат до следното :
Касае се за установено (при договорените и съответно приложими нормативни предпоставки) вземане на МБАЛ,надлежно заявено пред РЗОК и признато от касата по основание и размер, включително и частично заплатено. Постановено е осъждане ответника да заплати дължимото по иска , като е приложено общото правило на чл. 79,ал.1 ЗЗД, израз на правния принцип,че задълженията, включително паричните,следва да се изпълняват, включително от държавата,държавните органи и институции , когато са страна по договор. Разходната част на бюджета им,като финансово предвиждане за тяхната дейност,не е основание за неприлагане на закона спрямо тях .
Не може да обуслови допускане до касационно обжалване на решението и втория формулиран въпрос. Не е отговорено на общо изискване по чл. 280,ал.1 ГПК с питането дали въззивното решение противоречи на решение №2 от 22.02.2007г по к.д.№12/2006г на КС на РБ. Касаторът следва да се ангажира с положително твърдение за наличие на противоречие по формулиран от него правен въпрос и да изтъкне, съответно да обоснове това противоречие. Не е ясно къде защитата на НЗОК вижда противоречие в случая, след като въззивният съд не е прилагал чл.4 от коментирания в решението на Конституционния съд закон,нито в контекста на Закона за здравното осигуряване е изложил съображения противоречащи на мотивите на Конституционния съд.
Ето защо Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема да е налице основание за допускане на касационно обжалване Следва да се присъдят и разноски за настоящето производство , установени в размер на 4000 лева
Предвид горното , Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 59 от 09.10.2018г по в гр.д. № 229/2018г на Бургаски апелативен съд
Осъжда Национална здравно- осигурителна каса със седалище гр. София да заплати на МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен” АД, гр. Сливен , сумата 4000 лева разноски в настоящето производство
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .