1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
С., 08.05. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесет и девети март , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4424/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. З. чрез пълномощник адв. С. С. от САК срещу въззивно решение № 2453 от 12.04.2017г . по в. гр. дело № 14268/2016г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от №12888 от 10.08.2016 г. на Софийски районен съд Отхвърлен като неоснователен иска на настоящия касатор , законен наследник на починалия в хода на бракоразводния процес ищец Б. Д. З. ,за установяване основателността на предявен иск за развод въз основа на посоченото от него виновно поведение на преживялата съпруга Г. Б. З. на основание чл. 52, ал. 2 СК,.
В изложението за допускане на касационно обжалване не е формулиран изрично правен въпрос, оспорват се изводите на съда при произнасяне по иск за продължаване на дело за развод относно вината на преживелия съпруг . Съображението на касатора да изтъква противоречие на обжалваното решение с установената практика на ВКС в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т.1 ГПК е възприетото от въззивния съд , че вината трябва да бъде изключителна само на преживелия съпруг, а не и на двамата.По изтъкваното основание съдебна практика не е цитирана и приложена .
Отговор е постъпил от Г. Б. З.,чрезд адв. Цв.Ф. .Оспорва се посоченото в изложението основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Касаторът не се позовава на практика.Вина на ответницата не е доказана , свидетелите по делото не дават конкретни факти Отделен въпрос е, че при фактическото разследване изникват данни за изключителното виновно поведение на другия съпруг.Напускането на жилището от ответницата през 2012г не е безпричинно, а реакция на изневяра. Въпреки това съпругата се е стремяла да запази брака , който страните са имали в продължение на 40 години. Не може след настъпило помирение,това напускане да се изтъква като причина и виновно поведение и наред с това въззивният съде имал хипотезата на т.7 от ППВС №10/1971г. за оправдана реакция .Претендират се разноски.
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не се формулира правен въпрос ,поради това не е отговорено на общо изискване по чл. 280 ал.1 ГПК към изложението от съдържателна страна .Формулирането на правен въпрос е условие, без което не може да се даде съдържателна обосновка на конкретно посоченото в изложението основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Вместо правен въпрос, касаторът прави собствен анализ на доказателствата и изводите на първоинстанционния съд , които издводи без обосновка смята за потвърдени от въззивния съд,поради крайния му извод.Въззивният съд не е препратил към мотивите на първоинстанционното решение (чл.272 ГПК), а е обсъдил самостоятелно всички доказателства, възприел е част от фактическите изводите на първа инстанция ,напр. че и двете стани в определени периоди са напускали семейното жилище и са живели отделно , което в по- голяма степен се отнася за ответника.При обсъждането на гласните доказателства въззивният съд е отграничил твърденията за факти от оценките, които ищецът и част от свидетелите на направили. Изтъкнатите като виновни брачни нарушения на преживялата съпруга факти са сведени до това , че през м.май на 2012г З. е напусната семейното жилище , като през м. ноември на 2012г се е върнала сама, тъй като съпрузите решили да опитат да съжителстват отново. Този факт е отхвърлен като основание за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради обстоятелството , че отношенията в последствие са се нормализирали,макар и за кратко. През м. август на 2013г починалият ищец З. е напуснал семейното жилище и оттогава до предявяването на иска на 27.08.2014г. съпрузите са били във фактическа раздяла.След обсъждане на двете групи свидетели, като базиращи се на казаното от страните с преповтаряне на думите им , въззиният съд не е ревизирал извода на първоинстанционния съд ,че и двете страни са имали поведение в разрез с принципите на съпружеско съжителство,но не е приел за доказано причината за разстройството на брака да соченото от първоначалния ищец виновно поведение на съпругата му, не е приел за доказано и насрещното твърдение за причината,поради която З. е напуснал семейното жилище през 2013г (извънбрачна връзка ), но това е без значение за крайния извод на съда .
Жалбоподателят оспорва фактическите изводи на въззивната инстанция, които са извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване, в което чрез поставените правни въпроси се проверят правните изводи на съда , при установената фактическа обстановка.Наред с това, тезата за противоречие на обжалваното решение с константна и утвърдена практиката на ВКС не е подкрепена в изложението с нейното посочване и прилагане от касатора.Общият и единствен довод на защитата е ,че искът по чл.52, ал.2 СК не следва да се отхвърля по съображение , че и починалия съпруг е бил виновен.
Въззивният съд не е подходил по този начин към решаването на спора .Изводите на Софийски градски съд са съобразени с установеното в практиката на ВКС , че по волята на наследника на починалия съпруг брачният иск се заменя с установителен , целящ да бъде лишен преживелият съпруг от качеството на наследник , само ако бъде установено,че починалият съпруг – ищец е имал право да прекрати брака въз основа на фактите, представляващи виновно поведение на съпруга –ответник .Законът изисква да е виновен преживелия съпруг,без да се интересува виновен или не е починалият съпруг.Установяване е възможно и когато вината на ответника не е изключителна , а и ищецът е имал вина за разстройството на брака , но при изменението на брачния иск в установителен , за неговата основателност законът изисква да е виновен преживелия съпруг,затова искът не може да се отхвърли по съображение, че и починалият съпруг е виновен . Не се обосновава противоречие на обжалваното решение с Постановление № 5/15.03.1978г. на Пленума на ВС, т. 6, приложима и при действащата разпоредба на чл. 52, ал. 2 СК съдебна практика , според която наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само, ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения.
На ответницата по жалбата следва да се присъдят 1000 лева разноски , за адвокатска защита .
Воден от горното ,Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение № 2453 от 12.04.2017г . по в. гр. дело № 14268/2016г. на Софийски градски съд
Осъжда Д. Б. З. да заплати на Г. Б. З. сумата 1000 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .