О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети октомври,две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 1774 от 2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р.България,чрез прокурор от Софийска градска прокуратура ,срещу решение №1730 от 11.03.2019г по в. гр.дело № 10782/2018г. на Софийски градски съд, с което в една част е потвърдено първоинстанционното решение от 14.05.2018г на СРС по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 10 000 лева и след частична отмяна са присъдени още 5000 лв обезщетение по иска, предявен от Г. Н. К. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди,причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.195,ал.1 т.3 , вр. чл.194,ал.1 , вр чл. 20, ал.2 ,вр чл. 18, ал.1 НК,като наказателното производство е прекратено.
Въззивният съд е приел за установено ,че ищецът е привлечен като обвиняем за тежко наказуемо умишлено престъпление- кражба, което не е извършил. Наказателното преследване е продължило по-малко от година.В наказателното производство ищецът е търпял незаконно марка за неотклонение задържане под стража в продължение на 119 дни.Ищецът е бил осъждан за кражба по нохд 3970/1997г на СРС , както и за престъпление по чл. 304, ал.1 НК по нохд №5552/2011г.по което е налице съдебна реабилитация.Ищецът не е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода по тези обвинения Задържането му за времето от 22.02.2017г до 20.06.2017г е влошило псичихическото му здраве за период от две години Съгласно заключението на вещо лице , след изживяната протрахирана депресивна реакция понастоящем ищецът е в състояние на терапевтична ремисия,т.е предвид провежданата поддържаща терапия може да се приеме за клинично здрав. Травмиращо и увреждащо психиката на ищеца се е оказало задържането в ареста, каквато мярка спрямо него не е била прилагане по приключилите наказателни производства.Според приетата съдебно- психиатрична експертиза, острата стресова реакция при ищеца е прерастнала в диагностицирания тип разстройство на психиката, което именно обстоятелство е отчетено от въззивния съд.В тази връзка въззивният съд е приета за установена конкретната степен на интензитет на вредите от задържането под стража,които са над обичайните и са довели до невротично разстройство с продължителни последствия,наложили лечение с антидепресанти. Завишаването на обезщетението за неимуществени вреди в оспорвания от ответника размер е обоснован с този вредоносен резултат, след като наред с медицинското заключение са съобразени и показанията на свидетели. Изтъкнато е , че предишните осъждания в случая не могат да обосноват намаляване на обезщетението.Вреди от накърнена репутация,опетняване на доброто име в обществото ищецът не е претендирал и не е изтъквал като основание на иска си.
Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение с искане обезщетението да бъде намалено.Приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата посочва общо въпросите за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка от съда на всички конкретно обективно съществуващи,установени по делото обстоятелства, както и задължениено на съда да изложи мотиви за значението им за размера на вредите, както и следва ли да се държи сметка за обществения критерии за справедливост при прилагане на чл. 52 ЗЗД: обща икономическа среда, жизнен стандарт, общоприето разбиране за справедливост при обезвреда. Както по процесуалноправния въпрос,така и по втория въпрос се изтъква основание по чл.280,ал.1т.1 ГПК поради противоречие сППВС №4/1968г поради несъотносимост на присъденото обезщетение от 15 000лева с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Цитирани са и отделни решения от практиката на ВКС , които не са приложени и обсъдени в конкретизация и обосновка на основанието по чл.280,ал.1т.1 ГПК .
Отговор е постъпил от адв. Б. и адв. К. , пълномощници на ищеца.Изтъква се ,че изложението съдържа стандартните въпроси и общи оплаквания, като въззивният съд е дал разрешение на тях съгласно установената практика на ВКС и закона. Претендират се разноски за един адвокат .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ . Свързано поставените два правни въпроса по прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД не са разрешени в противоречие с практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,а в съответствие с с указанията по т. ІІ на ППВС №4/1968г,т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК . В изложението не е конкретизирано кое обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г. въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл.52 ЗЗД, а не е съобразил по конкретното дело. Оплакване за завишено обезщетение поради неотчитане икономическите условия в страната и стандарта на живот като касационно оплакване ,а и като правен въпрос е твърде общо формулирано,лишено от конкретизация. За да е конкретен, правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда, обусловили изхода на делото. За да мотивира завишаване на обезщетението , въззивният съд е обсъдил и взел предвид всички обстоятелства от значение за степента на неимуществено увреждане, за които се дължи обезщетение в конкретно присъдения размер.При ищеца е налице степен на увреждане съгласно изводите на приетата съдбно-психиатрична експертиза,което е в причинна връзка с воденото наказателно дело.Решението е мотивирано с установените конкретни вреди ,обсъдени са фактите, включително приетата СМЕ и свидетелските показания, обсъдени са доводите и оплакванията на Прокуратурата като въззивен жалбоподател.Обвинението е за тежко наказуемо деяние.При обвинение с наложена мярка за неотклонение,довела до четиримесечно задържане, в конкретна степен се съобразява и увреждане на психиката, ако се установи по делото .При задържане под стража освен обичайните за лице в подобно положение негативни изживявания, които Прокуратурата несъстоятелно счита за единствено относими, се съобразява и установено в конкретна степен влошаване на здравето.
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатска защита (за един адвокат) в размер на 980 лева, съгласно договора за правна помощ. Разноските са своемременно поискани.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1730 от 11.03.2019г по в. гр.дело № 10782/2018г. на Софийски градски съд .
Осъжда Прокуратурата на Р. България да заплати на Г. Н. К. сумата 980 лева разноски за адвокатска защита .
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: