О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1712/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. В. чрез процесуален представител адв. И. К. , срещу решение № 393 от 18.01.2019г по в.гр.дело № 980/2018г. на Благоевградски окръжен съд , с което е потвърдено решение №2914 от 02.11.2018г на Районен съд- Сандански и по същество са отхвърлени исковете на касатора срещу ТП „Държавно горско стопанство Катунци ” за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение,възстановяване на работа като горски стражар и обезщетение.
Благоевградски окръжен съд е приел за неоснователен иска за отмяна на Заповед № РД-07-320/18.09.2017г., Директорът на ТП „Д. Катунци“,с която на основание чл. 187, т. 8 КТ и поради злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието , на ищеца е наложено най- тежкото дисциплинарно наказание. На В. е било вменено нарушение на трудовата дисциплина и Етичтия кодекс, които съдът е приел за доказани , а наказанието е приел за съответно наложено поради това, че на 24.08.2017г ,докато е бил в трудово правоотношение на длъжност горски стражар,в двора на къщата ищецът си е съхранявал 10 куб.м. дърва за огрев от бук,немаркирани с контролна горска марка(КГМ),без идентификационен номер и непридружени с превозен билет,доказващ законния им произход.Съдът се е позовал на два констативни протокола 24.08.2017г , съставени от служители на ЮЗДП при извършена проверка.В писмените обяснения , които е депозирал ищецът е изтъкнал ,че дървата не са негови , а са собственост на брат му. Въприки че изготвените и приложени по делото два АУАН № 600 и 601/18.09.2017г , съставени на въззивника за извършени от същия нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите са били отменени по съдебен ред, доколкото по административно- наказателните дела не е било установено кой е извършителят , изводът на въззивния съд е ,че извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца се подкрепя и от тях , като за констатираните обстоятелства са били изслушани и показанията на свидетели- от една страна служители на въззиваемото дружество извършили проверката и от друга страна брата на ищеца,като последният е заявил, че дървата са негови. Въззивният е обсъдил тези показания и не е кредитирал твърденията на ищцовия свидетел,като изолирани и заинтересовани .Приел е, че ищецът е живеел на адреса,на който е бил установен немаркиран дървен материал, тъй като проверяващите не са знаели къде живее Д. В. и са били упътени от съселяните му към неговия дом в [населено място] , при това в документите по трудовото досие последният сам е посочил ,че от 2006г живее там.Наред с това БлОС е изтъкнал ,че не е обвързан от процесните решения, постановени по приложените административно – наказателни дела НАХД № 596/2017г. и НАХД № 597/2017г. по описа на РС-Сандански,с които са били отменени издадените наказателни постановления.Съгласно чл.300 ГПК,задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца,е присъдата по наказателно дело,а не решението по административно – наказателно производство ,в който смисъл БЛОС е изтъкнал и съдебна практика на ВКС. При преценка по същество е изтъкнато ,че ищецът е уронил доброто име на предприятието.Като горски стражар той е имал е имал за основно длъжностното задължение осъществяването на превантивен контрол за спазване на законността в горите , регистриране нарушения и сигнализиране на съответните органи в зависимост от нарушението и снабдяване населението със строителни материали и дърва за огрев съобразно и при спазване реда, определен с нормативни документи , съгласно приетия Етичен кодекс е бил длъжен да следва поведение и да придобива и управлява имуществото си по начин, който да не създава съмнение за злоупотреба със служебно положение. Въззивният съд не е приел за доказана злоупотреба по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ и да са извършени преднамерени действия с цел извличане на имотна облага,в който смисъл е изтъкнана установената практика на ВКС (Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № . 513/14.01.13 г. по г. д. № 1559/11 г., IV ГО на ВКС, Решение № 201/13.10.2014 г. по г. д. № 7329/13, III ГО на ВКС),но е прието , че е налице вторият състав на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – „уронване на доброто име на предприятието“ и нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред третите лица.Нарушението е съставомерно независимо от формата на вината – умисъл или небрежност ( Решение № 1379 от 4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 238/99 г., III г. О) и дава на работодателя основание да изтъкне законосъобразно злоупотребата с доверие като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т.8 КТ.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност на решението ,тъй като съдилищата се позовават на отменени актове , неправилно са обсъдени и свидетелските показания с изтъкване на заинтересованост само на едната страна. Сочи се основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по въпросите :
Може ли въз основа на съставен АУАН гражданският съд да приеме, че действително е извършено нарушението, въпреки че издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение .
Допустимо ли е гражданският съд да приеме за доказано дадено нарушение и да обвързва решението си на база съставен АУАН,за който АУАН е издадено наказателно постановление,а същото е отменено по надлежния съдебен ред .
Ответникът ТП „Държавно горско стопанство Катунци” е заявил отговор.спорва соченото основание за допускане до касационно обжалване.Не е формулиран точно и ясно правен въпрос,а има несъгласие с фактическите и правни изводи на съда.Касае се за нарушение на трудовата дисциплина.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
С формулирането на първия въпрос се оспорва решаващ извод,какъвто въззивният съд не е формирал. Съдилищата са разгледали трудов спор. Благоевградски ОС не е приемал за извършено нарушението, предмет на приключило административно-наказателното дело,а е приел за доказано нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, обемано от състава на чл.187т.8 КТ предвид факти ,които съставените актове протоколи и актове са подкрепяли преценени наред с останалите доказателства.Съгласно установената практика на ВКС, отговорност за нарушение на трудовата дисциплина се носи отделно и независимо от административно-наказателната, имуществената и пр.друга отговорност.Именно дисциплинарното нарушение изследва съдът в трудовия спор, неговите обективни и субективни признаци са предмета на доказване от обективна и субективна страна, както е подходил и въззивния съд.В тази насока се оспорва единствено доказателствените изводи на съда,което е извън съдържанието на правен въпрос.
Вторият поставен въпрос е не е конкретен в условието кое „дадено” нарушение съдът е допустимо да приеме за доказано в трудовия спор.Същевременно въпросът не е корекно зададен предвид твърдението в него, че въззивният съд е приел за извършено от ищеца административното нарушение, по отмененото наказателно постановление.За пълнота следва да се изтъкне, че отговор на поставения въпрос е в обратен на поддържания от защитата смисъл ,даден е в установената практика на ВКС по прилагането на чл. 300 ГПК и не е налице основание по чл.280 , ал.1 т.3 ГПК.
Не е налице и поддържаната от защитата очевидна неправилност.Тя би се осъществила ако съдилищата са допуснали грубо смесване на различни по вид,основание и ред за налагане отговорности,или несъобразяване с предметните предели на присъда на наказателен съд по обвързващ въпрос,което в случая с обжалваното решение не е налице.
Касаторът следва да заплати поисканите в настоящето производство разноски на ответника , за защита чрез юрисконсулт , в размер на 100 лева
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 393 от 18.01.2019г по в.гр.дело № 980/2018г. на Благоевградски окръжен съд
Осъжда Д. Г. В. да заплати на ТП „Държавно горско стопанство Катунци ” към ЮЗДП Благоевград сумата 100 лева на основание чл. 78 , ал.8 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .