О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3800/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. И. Ц. -М. и М. Д. М. ,чрез адвокати Д.А. и Л.Т. срещу решение № 263от 24.06.2019г по в. гр.дело № 90/2019г. на Плевенски окръжен съд , отменил решение №1775/16.11.2018г на Плевенски РС и уважил исковете с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД предл.5 от ЗЗД, чл.17 ЗЗД и чл.30 ЗН като е приел за установено ,че договор за покупко-продажба с предмет 9/32 ид. части от недмижим имот в [населено място] , оформен с нот акт №122 от 22.12.2017г , т.V н.д №504 на нотариус С.П., РС Плевен и сключен от наследодателя на ищците М. Ц. с ответницата В. И. Ц. -М.,негова сестра , е привиден и прикрива дарение, което дарение в установен размер накърнява запазена част на ищците. В нотариалния акт за извършената покупко-продажба изрично е било записано, че имотът предмет на сделката се продава за сумата от 9500 лв., която сума продавачът е получил от купувача, напълно и в брой при подписване на нотариалния акт. Тази цена е три пъти по-ниска от данъчната оценка на идеалните части от имота, предмет на прехвърлянето(сумата 53 156,90 лв) ,а спрямо реалната пазарна цена това несъответствие е още по-голямо. Въззивният съд е обсъдел показанията на две групи свидетели,които е оценил като противоречиви . Предвид твърденията на ответницата –купувач включително, ПОС е приел за установено ,че цената не е била заплатена напълно и в брой от нейна страна,противно на посоченото в нотариалния акт. По делото е установено ,че към момента на сделката прехвърлителят е имал непогасени задължения , част от които по изпънителни дела и ответницата е погасила тези от тях , позволили вдигането на наложената върху имота възбрна .Недоказано според въззивния съд е останало твърдението на последната ,че интерес и мотив за покупко- продажба при прехвърлителя е имало с оглед погасяване на задълженията му пред трети лица.Наличието на задължения у прехвърлителя по атакуваната сделка и след нейното изповядване е преценено като поставящо под съмнение изобщо наличието на плащане на цената, посочено в нотариалния акт, както и това ,че действителната воля на прехвърлителя е била да продаде на своята сестра притежаваната от него идеална част, за да погаси задълженията си и да живее спокойно. Изтъкнато е ,че неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделка, но е индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението.Тази индиция , заедно с други доказателствени факти ,обсъдени в съвкупност и връзка в мотивите : че продажната цена е изключително ниска , че се признава и твърди плащането й да е извършено по начин,различен от описания в нотариалния акт, че липсва еквивалентност на престациите, а тази липса не сочи волята на прехвърлителя е била да получи насрещна престация, за да покрие дълговете си и да разполага с налични пари, както ответницата твърди, че сделката е сключена около месец и половина преди смъртта прехвърлителя ,след операция същият е страдал от тежко онкологично заболяване , а страни по процесната сделка са брат и сестра.,че прехвърлителят е имал отношения с низходящите си,за които има противоречиви свидетелства, е обусловила изводите на въззивния съд за привидна и прикрита сделка.Въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС,че неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделка,но е индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението ,като е подчертал че косвените доказателства в случая несъмнено водят до направения извод .
Изводът на Плевенски ОС се оспорва в касационната жалба като незаконосъобразен и необоснован, изграден при съществено нарушение на съдпроизводствените правила. В изложение към касационната жалба се изтъква основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по пет формулирани въпроса : за възможността да се докаже привидност на договор, прикриващ друг договор от страна която не е участвала в сключването му по пътя на косвените доказателства ; за зачитане материалната доказателствена сила на нотариалния акт относно направените изявления за плащане и какво е значението на факта ,че плащането на цената е извършено по време и начин ,различен от описания в нотариания акт ,при неоспорена автентичност на същия ;за процесуалните задължения на въззивния съд да изложи мотиви ,да се произнесе по оплакванията и да оцени доказателствата , да спазва чл.266, ал.3 ГПК като не приема нови доказателства. По първите три въпроса се сочи противоречие с опр.№1080/2014г на 3-то г.о ,реш. №72/2018г по гр.д.№1934/2017г 4-то г.о и реш. №31/2018г по гр.д №1532/2017г ,2-ро г.о на ВКС Поддържа се противоречие с т.2 от ТР №1/2013г ОСГТК по процесуалните въпроси Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква също по пет въпроса ,първите три от които за задължението да се анализират свидетелските показания в решението, независимо от наличието на роднински връзки , за оценката на заинтересоваността при показанията на един свидетел като основание да не се ценят показанията на останалите свидетели.Формулират се въпроси допустимо ли е съдът да направи изводите които е направил единствено въз основа на косвени доказателства,при наличие на писмени доказателства удостоверяващи плащането по сделката,които не са били оспорени и свидетелски показания че цената е платена,ниската продажна цена води ли непременно до извода че се прикрива дарение , или следва да се открие действитерната воля на страните , причината за неската цена и пр. Изтъква се приложното поле на чл. 280 , ал.2 ГПК с твърдение че решението е в грубо несъотвествие с доказателствата ,правната логика и изискването за установяване на истината
Отговор е постъпил от Н. М. К. и И. М. Ц. ,чрез пълномощник адв.Н. Д. .Съображенията са за недопускане на решението до касационно обжалбане са развити по всеки от поставените въпроси Обуславящите правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК не са разрешени в противоречие ,а в съответствие с практиката на ВКС. Спазени са съдопроизводствените правила . Останалите въпроси не могат да бъдат квалифицирани по основанието на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Процесуалноправните въпроси са поставени с изтъкване на основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК . Първият въпрос(т.І.1)еот значение за крайния резултат и е решаващо произнесен от въззивния съд,но не в противоречие , а в съответствие с установената практика на ВКС . Привидността на договор е възможно да се докаже от страна , която не е участвала при сключването му и по пътя на косвените доказателства , стига при оценката им ,вкл. при иск за разкриване на симулация , съдът да заключи , че е проведено необходимото пълно и главно доказване и е сигурно че фактът ,индцирин чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти,наистина се е осъществил. В този смисъл е установената практика на ВКС с реш.№239/2006г, 2-ро г.о на ВКС , реш. №31/2012г по гр.д № 502/2011г 3-то г.о на ВКС и др.. В този смисъл е и приложеното от защитата реш.№72/2018г по гр.д №1934/2017г на ВКС
Вторият въпрос (т.І.2) в изложението също има установен отговор в практиката на ВКС, според която официалната удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира върху цялото му съдържание. В частта, с която са отразени изявления на страните по договорите за плащане цената на имота, той съставлява частен свидетелстващ документ,който не се ползва с никаква доказателствена сила срещу трети лица, щом установява благоприятни за ответницата факти. Поради това оспорване автентичността на нотариялния акт , обективиращ явната сделка при твърдение за прикрита , не е процесуално условие пред иска , предявен от трето лице с правен интерес да я разкрие , както се поддържа във въпроси І.2 и І.3 от изложението. Поради това тези въпроси нямат обуславящо за изхода на делото значение
По двата формулирани процесуалноправни въпроса за служебните задължения на въззивния съд касателно забраната по 266, ал.1 ГПК извън хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и по- общия въпрос за задължението на въззивния съд да изложи мотиви , да се произнесе по оплакванията на въззивника,да оцени събраните доказателства във връзка с твърденията на страните , също не е налице условието по чл. 280 , ал.1 ГПК, предвид разяснението в .т.1 на ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г.,ОСГТК на ВКС въпросите да са конкретни и свързани с решаващата дейност на съда, в решаваща за изхода на делото насока .
В случая липсва указаната конкретност и вързка . С определение по чл.267,ал.1 ГПК въззивният Плевенски ОС е приел приложени към жалбата на ищците писмени доказателства, преценявайки обстоятелства по чл.266 ,ал.2 т.1 ГПК по отношение на запорно съобщение на ЧСИ по изп. дело за вземане срещу наследодателя, извършено далеч преди завеждане на исковата молба ,читето доказателствено значение според твърденията на въззивниците е косвено в подкрепа на довода им ,че целта за наследодателя – прехвърлител не е била да си осигури средства от продажбата за да погаси задълженията си , както е приел първоинстанционния съд. Второто прието с определението доказателство,приложено към жалбата е за новонастъпило обстоятелство – подаден от ищците сигнал(жалба) о РП Плевен ,но това е обстоятелство без значение за спора .
И на двата документа не е придадено доказателствено значение при постановяване на решението , тъй като същите нямат пряко или косвено доказателсвено значение в подкрепа на твърденията , с оглед на които са ангажирани от защитата.След като Плевенски ОС не е основал решението си на тези доказателства, процесуалните въпроси за правилността на процесуалните му действия по приемането на двата документа на основание чл. 266, ал.2 ГПК нямат връзка с решаващите изводи на съда, в решаваща за изхода на спора насока. Бланкетно и без обосновка е твърдението на касаторите за противоречие с т.2 от ТР№1/2013г ОСГТК .
Сочат се пет въпроса ,привързани към основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Първите три от тях са свързани с оценката на гласни доказателства, изцяло преформулират касационно оплакване за несъгласие с решаващите изводи на съда и не отговарят на общите изисквания в чл. 280, ал.1 ГПК . Въпросът ”следва ли събрани гласни доказателства за разкриване на симулацията да не се ценят и анализират“ няма връзка с отразената в решението воля на съда. Когато са допустими, свидетелските показания решаващо се анализират от съда, който мотивирано ги кредитира или не ги кредитира. Според установената практика на ВКС , така намира израз задължението на решаващия съд да преценява гласните доказателства по вътрешно убеждение. Този е обективираният в обжалваното решение подход и на въззивната инстнация. Втората част на въпроса „следва ли решението да се основава само на косвени доказателства” не конкретизира правното съдържание на въпроса като цяло и при основанието на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .По въпроса за обсъждането и значението на косвените доказателства при провеждане на пълно и главно доказване е даден ясен отговор в практиката на ВКС, споделян и от настоящия състав на ВКС ІІІ г.о , поради което не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .
Вторият от въпросите в изложението (т.ІІ-2) оспорва мотив на съда, какъвто липсва в решението. Плевенски ОС не е изключил от анализа си показанията на доведените от ответниците свидетели, нито заради заинтересованост на едина от свидетелките е „изключил от доказателствата” показанията на останалите свидетели на защитата, както се твърди във въпроса .Съдът е анализирал всички показания независимо от наличието на роднински връзки. Въпросът в изложението , основан на обратното твърдение,не изпълнява общия критерии на чл. 280, ал.1 ГПК за формулиран правен въпрос.
На следващо място , Плевенски ОС не е основавал изводи си за плащане или неплащане на цената по сделката на гласни доказателства,а липсата на оспорване автентичността на нотариалния акт е без значение за изводите на съда в решаваща за изхода на спора насока ,по съображенията вече изложени при обсъждането на въпрос І.2,3 от изложението .Начинът на уговаряне на цената може да бъде индиция, косвено доказателство, особено когато формално отразеното в нот. акт изявление на страните по покупко-продажбата (което не обвързва с доказателствена сила ищците като трети лица) не съответства на действителното фактическо положение ,както ответницата и купувач признава в отговор на исковата молба, т.е посочената цена не е „получена предварително“ както е декларирано пред нотариуса, а според твърдения на ответницата в една част представлявала погасяване на задължения по две образувани изпълнителни дела срещу продавача,заради които вземания имотът е бил възбранен. Ответницата е направила необходимото в свои интерес за да се вдигне възбраната и да се осъществи прехвърлянето. Това е мотивирало извода на въззивния съд за действителния начин, по който страните по сделката са искали да бъдат обвързани. В тази връзка, като индиции , са обсъдени и симулативното посочване на цена,която е под данъчната оценка,значително под пазарната стойност на имота и същевременно под размера на ограничението на закон,забраняващ разплащания в брой.Ето защо въззивният,като е приел за установено прикрито дарение което е намалил до размера на запазената част на ищците , не е постановил решение, според което ниската посочена в договора цена е достатъчно основание за да се приеме ,че „не е налице плащане и се прикрива дарение” както се постулира във въпрос№ ІІ.5 от изложението.
Касаторите са длъжни да посочат ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Като правен въпрос, отговарящ на изискване за конкретност и яснота не може да се възприеме твърдението им във въпросите ,че оборване автентичността на нотариалния акт е необходимо условие за ищците да докажат симулацията, че подходът за решаване на спора въз основа на събраните косвени докадателства е очевидно неправилен , както и че приетото от Плевенски ОС по фактите сочи на противоречие с решение №31/2018г на 2-ро г.о на ВКС по правния въпрос , даден в същото решение ,но по ррилагането на друго основание за нищожност-чл.26,ал.2,изр.първо,предл.4 от ЗЗД. По отношение разкриването на симулации ,в зависимост от това дали се твърди абсолютна или относителна симулация ,в изтъкнатото решение от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е коментирано значението на факта на плащането на цената по начин,различен от описания в нотариалния акт, като възможна индиция за относителната симулация Така е приел и въззивния съд по настоящето дело.Допустимите доказателствени средства за установяване на прикрита сделка , когато манифестираната явна е насочена срещу интересите на лице, което не страна по нея ,не са специално ограничени от закона и системата от косвени доказателства не изключва възможността за пълно и главно доказване . Касае се за искове,при които наследниците зачитат разпоредителната воля на наследодателя вразмера,който не накърнява правата им на наследници със запазена част и целят да разкрият действителното й съдържание , което е дарствено . При изтъквана от ищец относителна симулация на сделка, в която не е участник,доказателствената задача по установяване на основанието за нищожност е негова и законът не му гарантира този извод на база качеството му на заинтересован наследник, както е изтъквано и в практиката на ВКС, но въпросът за действителната воля на страните при сключването на атакувания договор е намерил разрешение по настоящето дело с оглед на доказателствата, макар и само консвени .
Касаторите дължат разноски на ответниците по жалбата , установени в размер на 300 лева,платени за адвокатска защита съгласно приложения договор за правна помощ.
Воден от горното Върховният касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 263от 24.06.2019г по в. гр.дело № 90/2019г. на Плевенски окръжен съд
Осъжда В. И. Ц. -М. и М. Д. М. да заплатят Н. М. К. и И. М. Ц. сумата 300 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .