О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 13.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №3121/2016 г., взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Е. Т. М. чрез пълномощник адв. П. Д. , както и по частна жалба на адв. З. |З. като особен представител на ответника по иска Д. П. И. , срещу определение №319 от 13.06.2016г по в. гр.д №103/2016г на Пловдивски апелативен съд , с което без уважение са оставени исканията по чл. 248 ал.1 ГПК и на двете страни за изменение на постановеното решение №68/12.04.2016г по в. гр.д №103/2016г на Пловдивски апелативен съд в частта за разноските.
С посоченото за изменение решение №68/ 12.04.2016г е било потвърдено отхвърлянето на предявения иск изцяло ,като в тежест на ищеца и въззивен жалбоподател Е. Т. М. е възложено възнаграждението на адв. З. като особен представител по реда на чл. 46 ал.6 ГПК , определено на 4 430лв и същият е осъден да го заплати на адвоката. Макар ищецът е бил освободен от държавна такса и разноски по делото съгласно чл.83, ал.2 ГПК , с определението по чл. 248 ал.1 ГПК е отказано исканото изменение възнаграждението за представлявалия ответника адвокат да се присъди и поеме от бюджета на съда на основание чл.83 ,ал.3 ГПК. С настоящата частна жалба от Е. Т. М. се иска отмяна на определението. Жалбоподателят счита ,че в случая не следва да бъде осъждан за разноски , макар искът му да е отхвъврлен .
Служебно назначеният по делото като представител на ответника адв. З. З. обжалва определението и счита, че разноските по решението следва да му се платят от бюджета на съда , а не както е постановено . За бюджетното вземане ищецът е следвало да бъде осъден отделно , тъй като се касае за разноски . Съображения са изложени в постъпил отговор на частна жалба на насрещната страна, изтъква се нейната неоснователност. В отговор на жалбата на особения представител , другият жалбоподател не я оспорва .
По частната жалба на адв. З. З. , назначен на представлява ответника Д. П. И. , Върховен касационен съд, ІІІ г. намира същата за допустима и основателна .
Въззивният съд правилно е определил и намерил за дължимо възнаграждението на особения представител за тази инстанция , но е следвало присъди размера му от 4 430лв ( определен съгласно Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения ) от бюджета на съда , а не да осъжда насрещната страна да го заплати пряко на адвоката.
По частната жалба на Е. Т. М..
Тя е частично основателна. Частният жалбоподател следва да бъде осъден за разноски , но не да ги заплати пряко на адв. З., а в полза на бюджета на съда. Освобождаването на ищеца от държавни такси и разноски по чл. чл.83, ал.2 ГПК поначало не го освобождава от задължението да заплати разноските на другата страна , с оглед изхода на делото . Същото принципно разрешение се налага и при възнаграждението за назначения процесуален представител на ответника по чл. 46 ал.6 ГПК , когато същото е било изплатено от бюджета , вместо да бъде изискано предварително от ищеца , предвид освобождаването му от такси и разноски . По този въпрос Върховен касационен съд уеднакви практиката на съдилищата с приемането на т.6 от ТР№ 6 от06.11.2013г по т.д№6/2012г ОСГТК, приложима и в хипотезата на чл. 83, ал.3 ГПК. Както се разясни с определение № 356 от 13.05.2014г по ч. гр.д №1843/2014г на ВКС ІV г.о , с акта за назначаването на особен представител съдът определя възнаграждението му в размер, съобразен с Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за размера на адвокатските възнаграждения и това възнаграждение се изплаща от бюджета на съда, когато ищецът е освободен от внасянето му по реда на чл. 83, ал.2 ГПК , а с крайния съдебен акт, съобразно изхода на делото ,съдът присъжда разноските в тежест на съответната страна. Установеното разрешение на въпроса се споделя и от настоящия състав на ВКС .
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и да се постанови друго , с което дължимото възнаграждение на адв. З. З. за защита и представителство по въззивното дело да се изплати от бюджета на Пловдивски апелативен съд , а с оглед изхода на делото жалбоподателят Е. Т. М. да бъде осъден да заплати същото в полза на бюджета на съда. Касационната жалба на последния не е допусната до разглеждане по същество с влязло в сила определение по гр.д .№3122/2016г ІІІ г.о на ВКС ,което обуславя прилагане на правилото на чл.81 ГПК във вр. чл.78 , ал.3 , във вр чл. 83 , ал.3 ГПК от настоящата инстанция .
По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Отменява №319 от 13.06.2016г по в. гр.д №103/2016г на Пловдивски апелативен съд , с което без уважение са оставени исканията и на двете страни за изменение на решение №68/12.04.2016г по в. гр.д №103/2016г на Пловдивски апелативен съд в частта за разноските и вместо това постанови :
Отменява определението по разноските в решение №68/12.04.2016г по в. гр.д №103/2016г на Пловдивски апелативен съд , с което е оставено без уважение искането на адв. З. З. за издаване на разходен касов ордер за заплащане на възнаграждение като особен представител на ответника Д. И. в размер на 4430 лева от бюджета на съда и Е. Т. М. е осъден да заплати 4430 лева възнаграждение на адв З. Д. З.
Да се изплати на адв. З. Д. З. от АК П. ,с адрес [населено място] [улица], партер ,сумата 4430 лева възнаграждение като особен представител по гр.д №№103/2016г. на Пловдивски АС, от бюджета на Пловдивдски апелативен съд , със законните последици .
Осъжда Е. Т. М. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] да заплати сумата 4430 лева разноски по в. гр.д №103/2016г на Пловдивски АС, в полза на бюджета на Пловдивски апелативен съд .
Връща делото на Пловдивски апелативен съд за извършване на плащането и служебно издаване на изпълнителен лист .
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.