О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 23.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №60325/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. С. П. от [населено място] срещу решение № 731 от 14.04.2016г по в. гр.дело № 5261/2015г. на Софийски апелативен съд ,потвърдил изцяло решение №1625 от 09.03.2015г по гр.д №3315/2014 на СГС в частта , с която частично е отхвърлен нейния иск за разликата над присъдените 72 500 лева (след приспадане на платено застрахователно обезщетение от 10 000 лева) ,до пълния предявен размер от 120 000 лева , за обезщетение на неимуществени вреди в следствие на пътно- транспортно произшествие , както и за разликата над присъдените 5290,50 лв. като обезщетение на имуществени вреди (разходи за лечение) , до пълния предявен размер от 7054лв по този иск. Съдилищата са приели съпричиняване на пострадалата ищца като пътник в автомобила без поставен обезопасителен колан , намалявайки обезщетението, в изражение 25/100.
Въззивният съд е на свой ред е приел намаляване размера на обезщетението,определено по справедливост в размер на 110 000 лева,като е приел за доказано ,че пострадалата ищца не е била с поставен обезопасителен колан в лекия автомобил по време произшествието. Позовал се е на прието заключение на вещите лица по комплексна ексертитза относно вида и естеството на причинените увреждания , съответно механизма на причиняването им .
В изложението по допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК като селективни критерии , по въпроса за приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД , касаещ приноса на пострадалата за настъпване на вредата и неговото пълно и главно доказване .Според решение №151/2012 по т.д №1140/2011г ТК и реш. № 166/2013г по т.д № 60/2013г, ІІ отд ТК, които решения са задължителна съдебна практика съгласноТР №1/19.02.2010г ОСГТК ,при липса на доказан принос на увреденото лице и то при условията на пълно, главно доказване,приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД не е допустимо. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин , а не предполагаем .Според защитата, въззивното решение е в противоречие с тази практика , налице е и противорачие с ТР №1/19.02.2010г ОСГТК , тъй като в случая според заключението на вещите лица ищцата най- вероятно е била без обезопасителен колан , т.е липсата му към момента на произшествието е само предположение. Доказателствата по възражението на застрахователя – ответник са били недостатъчни , за който случай касаторката се позовава на реш. №1672/2012 по гр.д |№2229/2012г на ВОС, изтъквайки противоречиво решаване на въпроса и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .
Постъпил е отговор от ЗК „О.- клон България” Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол .Касаторът не е посочил обуславящи за изхода на спора въпроси .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По поставения в изложението въпрос за приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД, касаещ приноса на пострадалата за настъпване на вредата и неговото пълно и главно доказване, чието посочване отговаря на общия критерии в чл. 280 ал.1 ГПК въпреки твърде общата му формулировка,действително е формирана практика по реда на чл. 290 ГПК, част от която е цитирана в изложението. Възражението за съпричиняване следва да се докаже, а правилото на чл. 51 ал.2 ЗЗД следва да се приложи само при пълно и главно доказване на приноса на увреденото лице , както е разяснено още с приемането на т.7от ППВС №17/1963г. Въззивният съд обаче не е допуснал противоречие с тази практика на ВС на РБ и ВКС, тъй като не е основал решението си на предположение ,а е приел, че пълно и главно доказване е провередено.Съдът е обсъдил и взел предвид заключение на комплексна (медицинска и автотехническа ) експертиза, според която тялото на пострадалата към момента на получените наранявания в купето на автомобила е било свободно движещо се ,затова са били засегнати анатомично различни области на тялото.Оформето е заключение по приетата експертиза,че ищцата „най-вероятно” е била без обезопасителен колан.При отговора на въпроса от фактическа страна била ли е ищцата с поставен колан на задната седалка на автомобила и дали това е повлияло на уврежданията , въззивният съд е направил съответния извод относно приноса на пострадалата ,приет за доказан по отношение именно на установените травматични увреждания , които в една част нямаше да са такива , ако ищцата е била с поставен обезопасителен колан.
Софийски апелативен съд не е формирал решаващи изводи в противоречие с установената съдебна практика , а е приложил установените в същата правни разрешения към фактите по делото ,следвайки установения начин ,по който се обследва и приема за доказана връзката между факти при изясняване механизма на получени в резултат на пътно-транспортни произшествия травматични увреждания Изводите му на практика прилагат критерия за обоснована увереност.Решаващо при обсъждане и възприемане на заключения на вещи лица с посочена „най-вероятна причина” са указанията , дадени в реш.№ 508/2010г по гр.№1411/2009г ІІІ г.о по реда на чл. 290 ГПК. Ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като „най–вероятна”, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване.От решаващо значение е дали останалите съпоставими причини следва да бъдат изключени поради обстоятелства , установени по делото – извън предмета на съответното заключение , или на основание констатации в него. От друга страна, формираните в решения №151/2012 по т.д №1140/2011г ТК и реш. № 166/2013г по т.д № 60/2013г, ІІ отд ТК на ВКС изводи за липсата на категорично (пълно и главно) доказване на нарушение по чл.137а ЗДвП е с оглед ангажираните по конкретните дела доказателства : отчетени са противоречиви становища на вещото лице; основания за извод относно конкретните увреждания (счупвания на ребра) като предизвикани от поставен предпазен колан, а не в резултат на непоставен такъв ; отчетена сила на пресъдино нещо по съдебно решение , постановено по въпроса за приноса на увредения. Настоящето въззивно решение е постановено при друга фактическа обстановка .
Предвид гореизложеното , не може да бъде възприет и довода за противоречиво решаване на поставения правен въпрос и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй в засегнатите от касатора негови аспекти е налице формирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК . Следва да се добави ,че изводите на съда по решение №1672/2012 по гр.д |№2229/2012г. на ВОС са обусловени от липсата установеност кои наранявания не биха настъпили изобщо при поставен инерционен колан и кои биха били ограничени от спецификата на механизма на ПТП , като несигурността на вещото лице не е била преодоляна с други доказателства. Съответните въпроси по механизма на уврежданията са приети за изяснени по настоящето дело и вещите лица са посочили кои от травматичните увреждания не биха настъпили, ако ищцата е била с обезопасителен колан на задната седалка, като за някои от тях заключението е категорично , за други не. Съгласно заключението на в.л инж.А. М. и д-р Б. Б., ако ищцата бе пътувала с предпазен колан , тялото й нямаше да е в положение на абнормно флексионно движение напред и гръбначно-мозъчната травма щеше да бъде избегната. Възпиращото дейстие на предпазния колан при конкретния тип ПТП (челен удар, последван от по-лек удар в задната част на купето) , изяснено в т.ІV.2 от същото заключение и обясненията на в.л д-р Б. .От значение е констатацията, че тялото на постралата се е движело свободно в купето на автомобила при удара, обуславяща категорични изводи относно спорния факт по отношение на кои увреждания следва да се отчете приносът.
Разноски се претендират и следва да се присъдят на ответника по жалбата, защитаван от юрисконсулт , на основание чл.78 ал.8 ГПК(изм. ДВ бр.8/2017г), съгласно наредбата по чл. 37 ал. ЗПрП , или в размер на 200 лева
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 731 от 14.04.2016г по в.гр.дело № 5261/2015г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда М. С. П. от [населено място] да заплати на ЗК „О.- клон България,гр.София, сумата 200 лева разноски по чл. 78 ал.8 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .