1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
С., 25.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Т.
гр. дело №710/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. С. С. ,чрез адв Г.Д. срещу решение №2375 от 16.11.2017г по в.гр.дело № 2288/2017г. на Софийски апелативен съд , с което при повторното разглеждане на делото от въззивна инстанция е отменено решение от 10.11.2008г по гр.д № 5489/2014г на Софийски градски съд в частта, с която е присъдено обезщетение от 11 000 лева за неимуществени вреди от наказателно производство, водено срещу П. С. С. в периода 28.01.1998г- 23.04.2009г.и прекратено от Прокуратурата поради изтичане на абсолютна погасителна давност .
По същество е отхвърлен изцяло иска на касатора за ангажиране отговорността на правозащитни органи по чл.2 ,ал.1 т.3 от ЗОДОВ , предявен за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение , като обжалваното понасоящем въззивно решение е постановено , след като с решение №27от 03.05.2017г по гр.д № 3328/2016г , ІІІ г.о е било отменено решение №780/ от 18.04.2016г на САС и делото е върнато за ново разглеждане при дадени задължителни указания въззивният съд да се произнесе по заявеното с исковата молба основание на иска , което е чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, а не чл. 49 ЗЗД, във вр.с чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС (Конвенцията). Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за водено с неразумна продържителност наказателно производство , като е разгледал друг иск по ЗОДОВ. Указано е ,че независимо от съдържащото се в исковата молба оплакване за неразумно дългия срок на наказателното производство,искът не е основан на това обстоятелство. Поради това, в отменителното решение съставът на ВКС ІІІ г.о е посочил задължението на въззивния съд да се произнесе с решение по същество, като прецени обстоятелствата по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ,т.е по основанието на иска при тази негова квалификация ,приета за правилна ,като е напомнено ,че неразумно дългия срок на разследването в нарушение на чл. 6 , пар.1 от Конвенцията, може да се преценява при размера на обезщетението за вредите от незаконни действия на правозащитни органи ,когато такива се обезщетяват на основание, регламентирано в ЗОДОВ .
В постановеното при повторното разглеждане на делото въззивно решение, Софийски апелативен съд е следвал указанията в решение №27от 03.05.2017г по гр.д № 3328/2016г.ІІІ г.о на ВКС съгласно чл. 294,ал.1 ГПК . Разгледал е иска на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и като неоснователен го е отхвърлил изцяло,тъй като наказателното производство срещу ищеца е било прекратено поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване,което не обуславя отговорност за причинени вреди на държавата. По този въпрос са възприети правоизключващите възражения на ответника Прокуратурата на РБ за законен характер на действията ,свързани с повдигане и поддържане на обвинението до прекратяването. За да отмени частичното уважаване на иска , постановено от първинстанционния съд само за вредите от забавеното разследване въззивният съд е приел , че в случая те не могат да се обезщетяват по този начин ,доколкото не е предявено на самостоятелно основание право на обезщетение за тях ,за продължило над разумния срок наказателно производство .
В приложеното съм жалбата изложение се посочват всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК ,
Формулирани са общи процесуалноправни въпроси в четири точки , по които се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК: 1.)предсдтавлява ли нарушение на чл. 12 и чл.235 ГПК неразглеждането на част от изложените в исковата молба фактически твърдения ,свързани с основателността на исковата претенция ;2.) в какво се изразяват задължителните указания по чл.294 ГПК – в точната правна квалификация, или относно това кои факти и обстоятелства са правно релевантни ;3.)указанията на касациионната инстанция освобождават ли решаващия съд да прецени релевантните факти и обстоятелства , да приложи правната норма съгл. чл.235 ГПК.4.)задължен ли е решаващия съд да разгледа всички доказателства и доводи съгласно чл. 12 ГПК и да приложи закона , чл.235 ал.2 ГПК.
Изтъкнато е противоречие с т.2 от ТР №1/2013г ОСГТК и реш. №362/2013г І. г.о по третия въпрос и противоречие с реш. №27/2015г по гр.д № 4265/2014г ІV г.о и реш. № 193/2011г, ІV г.о на ВКС първите два въпроса , по четвъртия въпрос се твърди ,че въззивният съд не е извършил посочените процесуални задължения ,изобщо не е установил претъпрените вреди и поради това е налице очевидна неправилност, основание по чл. 280, ал.2 ГПК. Съображения по основанието са развити в т.7 от изложението : от ищеца в исковата молба и доводите му са посочени очевидните нарушения, допуснати от Прокуратурата при водено наказателно производство в изключително дълъг и неразумен срок по смисъла на чл.6,§1 от Конвенцията ,отговорността на правозащитните органи е ясно и категорично регламентирана и с норми на национално ниво , и в общностни разпоредби,а в решението липсва произнасяне по тези норми .
В т. 5 от изложението е формулиран въпрос , по който се сочи основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК : когато нарушението на правоохранителните органи се изразява във водене на производство извън рамките на разумния срок ,включително през него е наложена и мярка за неотклонение , в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС ичл. 47,§2 от Х. на основните права ,а производството е прекратено поради настъпила давност за наказателно преследване , по кой ред следва да се разглежда спора.
В т.6 от изложението се поддържа противоречие със становището на С. по чл.218 ДФЕС ( т.171 и сл. от С 2/13 от 18.12.2014г , Пленум) относно спазването на Х. на основните права ,което е задължително за институциите , като съдът е длъжен да гарантира пълно прилагане на правото на ЕС и защита по съдебен ред на правата , гарантирани от това право .Изтъква се основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е налице противоречие с принципните указания в практиката на ВКС по приложението на чл.12 и чл. чл.235 ГПК,тъй като постановеното решение отговаря на критерия за формиране на вътрешно убеждение ,като установените обстоятелства по смисъла на чл. 235,ал.2 ГПК са безспорно изяснените и взети предвид . Те обаче обуславят разрешение по прилагането на закона с оглед основанието на иска, указани не само в отменителното решение на ВКС , но в ТР №3 по гр.д. № 3/2004г на ОСГК по тълкуването на чл. 2 ЗОДОВ.
Изложението на обстоятелствата , на които искът по чл.2 ЗОДОВ се основава като общо изискване към съдържанието на исковата молба, е определящо за спорния предмет на делото и за произнасянето на съда по него,в настоящия случай включително. Същото правно разрешение се съдържа и в приложените реш.№262/2013г по гр.д № 92/2013г ІVг.о на ВКС, то е решаващо съобразено и от въззивния съд . Указанията на ВКС по прилагане на закона включват указание за релевантните по основанието на иска факти и правната им квалификация , в случая указанията са с такъв предмет и са съобразени именно по начина , указан в установената съдебна практика,вкл. реш.№193/2011г ,ІVг.о на ВКС . Изложението на обстоятелствата не се свежда до юридическо квалифициране на установеността,а до посочването на правопораждащите за правото на обезщетение факти в исковата молба ,но този отговор на въпроса няма да доведе до други решаващи изводи по делото .Съгласно ТР №87/26.04.1964г ОСГК твърденията на ищеца относно обстоятелствата са основата, върху която възниква процесуалното правоотношение между страните и те определят рамките на спора , като съдът дължи произнасяне по спорното материално право , въведено с основанието и петитума ,като предмет на делото. В случая по настоящето дело предмет на иска е обезщетение на основание чл.2,ал.1 т.3 ЗОДОВ,на което основание обаче ищецът не може да получи обезщетение. Ищецът би могъл да получи обезщетение за нарушено право по чл. 6,пар.1 от Конвенцията, но това друго основание за отговорност е извън предмета на настоящето дело, който предмет е бил очертан включително с оглед становището на ищеца по указанията , дадени с определение от 04.08.2014г. по реда на чл. 129 ГПК на СГС.
По въпроса в т.5 от изложението не е отговорено на общото и специално изискване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване .Не е отговорено на общото изискване той да е поставен с оглед решаващите съображения на съда , от значение за изхода на делото. Въпросът, който е обусловил решаващите съображения на съда има връзка с реда за разглеждане на иск за вреди от водене на наказателно производство извън разумния срок – общият по чл. 49 ЗЗД , или специалния по ЗОДОВ , но поставеният въпрос ,независимо от условието в него,че наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна давност, не може да отговори на критерия за селекция , т.к според решаващите съображения на съда такъв иск не е предявен.Поради това обстоятелствата по него не само не са обуславящи решението,но и не следва да бъдат обсъждани .
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса ,тъй като отговор е даден в практиката на ВКС,включително с отменителното решение на ВКС по настоящето дело .За случаи на нарушено право по чл.6, пар 1 ЕКЗПЧОС, преди влизането в сила на чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ като специален закон, средството за защита е общият исков процес, освен когато е налице основание за отговорност за незаконни действия на правозащитни органи по ЗОДОВ ,в който случай обезщетението по специалния закон обхваща и тези вреди . Съгласно установената практика в решение № 12 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 4014/15 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 210 от 15. 06. 2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ г.о., решение № 362 от 21. 11. 2013 г. по гр. д. № 92/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, отговорността на държавата за вреди от нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок следва да се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД в случаите , при които нарушението е допуснато по приключило с окончателен акт , преди повече от 6 месеца преди влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и Глава трета „а“ ЗСВ производство и е налице процесуална пречка да се образува административно производство по глава трета „а“ ЗСВ (съгл. пар. 9 ЗИД ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 98/12г.) и исково производство по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Когато се претендира нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС с присъждане на обезщетения за вреди, причинени по наказателно производство, приключило след влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и Глава трета „а“ ЗСВ , съдът прилага този закон ,като е длъжен да следи за процесуалното изискване (положителна предпоставка) за допустимостта на иска по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ – т.е да е изчерпана административната процедура ,по която няма постигнато споразумение (чл.8,ал.2 ЗОДОВ ), а когато е налице основание за присъждане на обезщетение на основание , посочено в чл.2 ЗОДОВ , този състав поглъща основанието.
Съображенията за относимост на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,изложени в т.6 от изложението не следва да бъдат споделени . Цитираното С. 2/13 от пленум на С. е до ЕК и има същата изходна тълкувателна позиция , установена и в практиката на С.. , която не е в противоречие с приетото от въззивния съд , тъй като в случая решението на САС е основано на необходимост да се приложи произтичаща от вътрешния процесуален ред разделност по отношение на претенции за обезщетение , произтичащи от различни основания на отговорност на държавата за вреди.Съгласно принципа на процесуална автономия, установен в чл. 19,пар. 1, втората алинея от Д., държавата членка разполага с правото да определи процесуалните правила, по които да разгледа иска за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС във вътрешното си право. В правото на ЕС не са предвидени процесуални правила, които да се приложат при разглеждане на исковете за обезщетяване на вреди от нарушаването му. При липса на общностна правна уредба по въпроса във вътрешния правен ред на всяка държава-членка ,вътрешното право определя процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от общностното право (решение от 15 април 2008 г., I., С-268/06, т. 44).
Прилагайки тези именно правила , според които не може заявявайки с иск по съответния ред право на обезщетение за едно, увреденият да получи обезщетение за друго, при положение че редът за заявяването му е друг , решението по настоящето дело не е в противоречие с практиката на С..Процесуалният ред , дал основание въззивният съд да отхвърли иска,зачита принципните изисквания за равностойност и ефективност, тъй като изключва едно обезщетение от кръга на претендираното по делото само в частност , доколкото не е поискано от ищеца по правилата на исковия процес , а ищецът неоснователно смята ,че следва да бъде присъдено без да е поискано при условията на приложимия процесуален (а не материалноправен , като вътрешноправна или общностна норма ) закон.Действително, процесуалната автономия на държавата членка не е абсолютна,а е ограничена от кумулативното приложение на принципите на равностойност /еквивалентност/ и ефективност /ефикасност/,също обстойно изяснени в практиката на С. .(/решение от 2 април 1998г., Norbrook, С-127/95, т.111, решение от 9 септември 2015, Ferreira da Silva e Brito и др., С-160/14/. B. du Pecheur и Factortame, съединени дела С-46/93 и С-48/93, т.66, Leth, С-420/11, т. 42/. )
За да отговаря на принципа на ефективността, националната правна
уредба не трябва да прави практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правото на иск за обезщетение . При указана на ищеца, но неизползвана от него възможност да внесе уточнение , респ. да приведе иска си в една част съответно на действащите процесуални правила за редовност , ако го поддържа и при становището му ,че основанието се изчерпва с чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, решението на САС не е в противоречие с тези принципи.
Не е налице и основание по критерия на чл. 280 ал. 2, предл. последно ГПК .
Решението е очевидно обосновано с очертания спорен предмет на исковото производство в случая,ограничаващ се до предявено основание за обезщетение по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, на което основание искът е разгледан съобразно релевантните за него факти, съответно не е разглеждан на друго основание ,тъй като действащият правен ред не допуска това .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №2375 от 16.11.2017г по в.гр.дело № 2288/2017г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .