О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София, 14.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №1945/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. , чрез назначения особен представител адв.П.,срещу въззивно решение № 634 от 16.03.2018г по в. гр.д.№4078 /2017г на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 26.05.2017г на Софийски градски съд . Касаторът е претендирал осъждане на Прокуратурата като орган на държавата с правомощия и изключителни функции по разследване и повдигане на обвинение , за това ,че длъжностни лица са отказали да разследват лице, за което ищецът е сигнализирал че го набеждава в извършване на престъпление от общ характер . Увреждането е заявено като нематериални вреди при твърдение, че с бездействията си ПРБ преднамерено , умишлено е отказала завеждане на наказателно производство по два сигнала на ищеца , което е нарушило вярата му в държавата и нейните институции и се е отразило на неговото психическо и здравословно състояние,като искът,квалифициран и разгледан на основание чл. 49 ЗЗД , е отхвърлен изцяло.
В изложение по чл. 280 ал.1 ГПК, изложението по допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, наред с доводи за очевидна неправилност на решението. Формулиран е въпрос : „пълното бездействие на прокуратурата по подадени пред нея тъжба и молба и постановяване на отказ от образуване на досъдебно производство без извършване на никакви процесуално- следствени действия представлява ли отказ от разследване , противоправно поведение и отказ от правосъдие „Изтъква се ,че приетото от въззивния съд за липса на противоправно поведение на прокуратурата независимо от бездействието по образуваната прокурорска преписка ,нарушава конституционните права на гражданите следва да се прецени при отговора на въпроса съгласно чл. 45 от Конституцията и съгласно чл. 13 ЕКЗПЧОС, което е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.Всички жалби на гражданите следва да бъдат разгледани,проверени и преценени от компетентните органи .
Изтъква се очевидна неправилност на решението, основание по чл. 280 , ал.2 ГПК с оглед приетото,че не е налице отказ на прокуратурата да извърши проверка на твърденията на ищеца (пр. пр. №41538/13) а СРП е взела решение да го осъществи по друга прокурорска преписка (пр. пр. № 221/13 СРП ) чиито предмет бил напълно идентичен с първата, което ,според защитата, не кореспондира с доказателствата по делото.По втората преписка е внесен обвинителен акт от който е видно , че въпрос за набеждаване няма да бъде разгледан .
Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,заедно с позоваване на чл.280,ал.2 ГПК се изтъква по въпроса следва ли да бъде спряно едно гражданско дело до приключване на наказателно дело, по хода на което ще бъдат изяснени престъпни обстоятелства , от значение за гражданското дело. В такива случаи делото се спира и противоречието е с реш. № 116/2013г по гр.д № 745/2012г ІV г.-о. Като очевидно неправилно се изтъква съображението на първоинстанционния съд, че нормата не следва да се приложи, тъй като става въпрос за прокурорска преписка.Същата обаче е завършила с обвинителен акт и е образувано НОХД№1006/2016г на СпНС.
Постъпил е отговор от ПРБ .Не е посочен правен въпрос , изведен от предмета на спора.Съображения за недопускане на обжалване са изложени от процесуален представител , заявява се присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд, ІІІ г.о не приема съображението , че следва да приложи критерия по чл. 280 ал.2, предл.трето ГПК поради извод на съда , че предметът на двете прокурорски преписки бил напълно идентичен, тъй като такъв извод -за напълно идентичен предмет, не е направен. Оценен е като компетентен и изключващ противоправността изводът на Прокуратурата, че предметът на разследване по преписката, по която е отказано образуване на досъдебно производство,е включен в предмета на другата преписка, по която ищецът М. е разследван .
Въззивният съд, съгласно чл. 272 изр. второ ГПК е възприел фактическите изводи и основния правен извод на първата инстанция , свързан на първо място с липсата на противоправност в действията на ответника, обективирани в постановление от 21.01.2014г по пр. пр. № 41538/2013г на СРП .да не образува отделно досъдебно производство за разследване на престъпление от общ характер по сигнал (тъжба) на настоящия ищец за лъжесвидетелстване и набеждаване от лицето Н. Г. , осъществило се, според тъжителя по досъдебно производство . Съображението за постановения отказ в приложеното постановление е предметът на друга образувана прокурорска преписка с №221/2013г на Специализираната прокуратура . Неин предмет е досъдебно производство , по което ищецът е разследван тогава ,а според защитата – вече привлечен в качеството на обвиняем. Мотивът в наказателното постановление е, че за да може да се констатира дали соченият Н.Г. е извършил престъпление против правосъдието ,е необходимо да бъде проверено алибито на М., т.е обективно е необходимо установяване на факти в предмета на доказване по обвинението срещу М. по пр.пр.№221/2013г( пр. №78/2013г ГДНП) за участието му в престъплението , което не може да се осъществява по различни преписки , иницирани било от държавата,било от субекти или участници в наказателния процес.Според въззивния съд тези съображения не засвидетелстват отказ от разследване и десезиране, а точно обратното и решението на ПРБ да проучи твърденията в рамките на производството по разследване на престъплението , сведение за което е дало лицето,за което се твърди ,че лъжесвидетелства и набеждава ищеца, е решение изцяло от кръга на компетентност на Прокуратурата и не нарушава чл. 13 от ЕКЗПЧОС. В тази връзка са добавени и съображенията, че разследването по преписката , по която ще се разгледа и сигнала на ищеца, не е приключило и вътрешноправният ред предвижда ефективно средство за защита за ищеца като лице ,по чиито сигнал е образувана прокурорска преписка.
Върховен касационен съд не приема довод за очевидна неправилност на горните решаващи изводи , както и на преценката , че очевидно неправилно е въззивният съд да не се постанови спиране на делото (служебно,до приключване на наказателното разследване по пр. пр. № 221/2013г. , т.е по обвиненията срещу ищеца )
Въпросът за наказателната отговорност на ищеца за престъплението в което обвинен, няма обуславящо значение за правилното решаване на настоящето дело по иска за вреди срещу прокуратурата,че не е разследвала твърденията на ищеца за набедяване. Изходът на настоящето дело не зависи от изхода на наказателното производство по което ищецът е разследван,или вече обвиняем в съдебна фаза , както се твърди без да са били представени доказателства.Решение № 116/2013г по гр.д № 745/2012г на ВКС се цитира неотносимо .
По формулирания на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, Посочените в него предпоставки: „пълно бездействие” и „без извършване на процесуално-следствени действия„от страна на прокуратурата , като опредметяващи отказ от разследване и противоправно поведение, не кореспондират с установените и възпритети от съда факти . Формулиран по този начин, въпросът игнорира обстоятелствата по делото и няма връзка с решаващите съображения на съда. Отговорът му няма да доведе до друг решаващ извод по обуславящия въпрос дали в случая ищецът М. е противоправно увреден от преценката на Прокуратурата, че няма основание за образуване на отделно досъдебно производство срещу уличавано от ищеца в набедяване (престъпление от общ характер)лице ,докато разследва именно него за престъплението,за което същият твърди , че е набеден от това лице.
Ответната прокуратура се е произнесла с акт, предвиден в НПК и обективиращ решението на прокурора дали да образува отделно досъдебно производство. Действащият НПК регламентира достатъчно стриктно правомощието на прокуратурата за образуване на предварително производство (чл.12, чл.46 , чл.246ал.1 НПК ,както и чл.207 ал.1 ,чл.211 ал.1, чл. 212 НПК) и упражняването му чрез процесното постановление е съобразено от съда в съответствие с установената практика по искове за вреди от действията на длъжностни лица и държавни органи.Доколкото в случая, при упражняване на правомощията си прокурорът е формирал и изразил воля в надлежен акт-постановление,този акт не може да бъде правно квалифициран като бездействие или отказ от разследване, противно на обективираната в него воля. В друг случай и при други обстоятелства , ако се установи противоправно действие или бездействие на правоохранителен орган при упражняване на изключително законово правомощие от публично-правно естество , материализирало или довело до осуетяване на разследване въпреки наличие на престъпно обстоятелство , би могло решаващо да се поставя въпрос за търсене на отговорност от Прокуратурата за вреди (чл.13 ЕКЗПЧОС и чл. 48 т.2 вр. чл.52 т.3 от Хартата на основните права )
На основание чл.78, ал.8 ГПК ,във вр. чл. 37 ЗпрП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер на 100 лева .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 634 от 16.03.2018г по в. гр.д.№4078 /2017г на Софийски апелативен съд
Осъжда Е. Д. М. да заплати на Прокуратурата на РБ сумата 100 лева на осн. чл чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .