О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 10.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3711/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Драгиев и Ко”ООД , както и по касационна жалба на Община Пловдив срещу решение от №699 от 21.05.2018г по в гр.дело № 1351/2017г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение №339 от 01.02. 2017г на Пловдовски районен съд . Частично е бил отхвърлен иск по реда на чл.422 във вр. чл.315 ал.1 ГПКна касатора Община Пловдив основан на акт за начет № 110400918/17.06.2011г на АДФИ,съставен по реда на ЗДФИ срещу трима служители в Община Пловдив ,причинили вреда в качество по чл.21,ал.1т.1, във вр.чл.23,т.3 ЗДФИ и срещу Консорциум Инжстрой – Драгиев и Ко” с участващите в него две дружества, в качеството на лица по чл. 21 , ал.3, във вр чл.23,т.5 ЗДФИ .Искът е предявен включително срещу „Драгиев и Ко”ООД в качеството му на солидарно отговорно лице на основание чл.21,ал.3 ЗДФИ, участвало в консорциума при обществена поръчка за изпълнение на строителни обекти на територията на общината , обогатил се с актувани, но неизвършени и надплатени СМР, като от общия размер по акта 103 468,71 лв, е признато вземане до размера на сумата 52 304,32 лв.
Касаторът „Драгиев и Ко”ООД обжалва решението в частта,с която е потвърдено уважаването на иска срещу дружеството,изтъквайки недопустимост и всички основания за неправилност. Счита решението за недопустимо тъй като не е надлежно конституиран , не разполага с правосубектност да отговаря солидарно ,тъй като не е договорил солидарна отговорност и такава не произтича от закона, а също и поради това ,че е произнесен непредявен иск. В приложеното към жалбата изложение се формулират множество въпроси,по които според защитата съдът се е произнесъл , или е пропуснал да се произнесе в противоречие с практиката на ВКС . Като основание за допускане на касационно обжалване се цитира чл. 280 ал.1 т.1 и чл. 280,ал.2 ГПК. Съображения в подкрепа на основанието са развити по общи въпроси относно предпоставките на предявения иск срещу дружествата – ответници,които са имали договор за гражданско дружество: за наличие или липса на солидарна отговорност поради противоречие с реш. №350/2015г ІV г.о и реш. №234/2017г І. г.о ; за материалноправната доказателствена сила на констатациите в акта на начет и кога намира приложение чл. 22 , ал.5 ЗДФИ ,поради противоречие с реш. № 256/2013г ІV г.о.Изтъква се, че в случая заключението на финансовия инспектор по акта от 11.07.2011г.е било представено едва на етап въззивно производство, а то е неразделна част от акта. Сочи се очевидна неправилност на решението, тъй като приемайки ответника за солидарно отговорен, е нарушена императивна норма – чл. 121 ЗЗД. Не е налице легитимация на начетените при непресонифицирано гражданско дружество по ЗЗД ,в което касаторът е участвал. Било е прието,че актът има всички реквизити в нарушение на императивни норми на ЗДФИ и ППЗДФИ ,с което не е извършен реален съдебен контрол за законосъобразност.Фактическият състав на неоснователното обогатяване не намира основание в констатациите по съставения акт за начет .
Касаторът Община Пловдив обжалва потвърденото отхвърляне на иска до пълния предявен за установяване размер, като в изложение формулира въпрос ползва ли се актът за начет с пълна законна доказателствена сила относно фактическите констатации и какво следва да е доказването от страна на ответника , за да се оборят фактическите констатации . Изтъква чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ППВС № 5/55г , реш. № 206/2014г ІІІ г.о , реш. № 158/2011г ІІІ г.о реш. № 699/2010г І. г.о и др. Въззивният съд е приел ,че ценообразуването , респ. стойността на отделни видове СМР е оборено,без ответната страна да е провела пълно доказване, тъй като не е поискана и назначена оценителна , а друга експертиза. Поради изложеното е налице и очевидна неправилност на решението , основание по чл. 280 , ал.2 ГПК
Постъпили са отговори,в които насрещните страни оспорват наведените основания за допускане до касационно обжалване.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
В изложението на Община Пловдив, както и в изложението на „Драгиев и Ко”ООД е поставен въпрос за доказателствената сила на акта за начет по фактическите констатации относно непозволеното деяние и причинната връзка с настъпилата щета и нейния размер.При акт по чл. 22 ЗДФИ и във връзка с отговорността по чл.21, ал.3 от закона въззивният съд е дал съответен на установената съдебна практика отговор на въпроса,като е следвал и приложил на практика правилото ,че актът се ползва с оборима презумпция за верността на фактическите констатации- чл.22, ал.5 ЗДФИ ,но не и по отношение на квалификации, които не са фактически – окачествяването на вредата или вината, извод каква е била уговорената цена(тълкуване на договори) когато изводите по акта сочат неприложима такава ,или относно приета от финансовия инспектор разходна норма за механизация или на труд , когато тя е неприложима или необоснована, те.не е приложена пропорционално с оглед установените вид и количество работа . Отличавайки фактическите констатации по акта,приет за редовно съставен и ползващ от доказателствена сила съгласно ЗДФИ , от изводите на финансовия инспектор в горната насока , за спорните пред въззивния съд актувани и платени СМР по пера въззивният съд е изложил съображения за частично дадени без правно основание и надплатени суми във връзка с изпълнението на договора, възложен при обществена поръчка, като е обсъдил заключението на приетата ССЕ .
Поддържаното от Община Пловдив не обосновава противоречие по правения въпрос , поставен в изложението поради извод , че фактурираната и платена сума по протокол обр. 19, №184 ,позиция ІV от 24809,10 лева нито е вреда, нито е платена без основание, доколкото разместването й от патримониума на едно лице към друго е правомерно, на правно основание и приложение следва да намери чл.94.4 от договора, като дейностите са действително извършени предвид подписаните КСС .
Не обосновава противоречие по правения въпрос и приетото от съда , че някои от приложените в акта за начет разходни норми по УСН не съответстват на установените количества по изпълнението.Съответно на установената съдебна практика е формиран и изводът , че доказване повишаването на единични цени е в тежест на ответника по иска и доколкото подобно доказване не е проведено , следва че цените не са се променили и не е имало основание да се актуализират спрямо оферираните като основание при актувани и платени, но във вреда на общината СМР Включително в договорните отношения промяната на идентичните цени е приета за съотносима със уедрените сметни норми (УСН) по „Справочника за цените в строителството”. Така съдът не е отрекъл презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет,напротив, приел е че оборването им следва да стане при условията на пълно главно доказване, в какъвто смисъл е и постоянната и многобройна съдебна практика,вкл. реш.№ 256/2013г ІV г.о на ВКС. При конкретизиране на общо формулираните въпроси в изложението и на двете страни се предпоставят единствено защитни тези, в оспорване на изцяло доказателствени изводи. Несъгласието с решаващите изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка. Съобразявайки задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се посочи, че основанията за допускане до касационно обжалване ,са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК на касатора „Драгиев и Ко” ООД са формулирани и въпроси , изразяващи възражението за липса на пасивната легитимация на дружеството като солидарно отговорно лице при обогатяване със средства, предмет на ревизионния акт. При поставяне на въпросите не се отчита , че търсената от дружеството отговорност по ЗДФИ е производна и според изричната норма на закона е солидарна с тази на причинителите на вредата – посочените в акта за начет служители в Община Пловдив. Лицата,получили нещо без правно основание в резултат от действието на причинителя на вредата,дължат връщането му,като отговарят солидарно с причинителя на вредата.Това се отнася и за дваматата ответници,посочени като длъжници в заповедното производство,съответно лица срещу които е предявен иска, поради това и в решението на въззивния съд е посочена солидарната им отговорност. Въззивният съд не е приемал че двамата ответници са солидарно отговорни за задълженията на неперсонифицираното дружество Касаторът е правосубектно търговско дружество от кръга посочени в чл. 21, ал.3ЗДФИ лица, порди което и съгласно изричното правило на чл. 23, ал.1т.5 ЗДФИ може да бъде привличан към имуществена отговорност по този закон. Изключване отговорността на получателя без правно основание по ЗДФИ има само за трудово възнаграждение или обезщетение, като процесните плащания нямат такъв характер. Поради това е без значение дали между двете дружества в консорциума е съществувала или не уговорка за поемане на солидарна отговорност във връзка с дейността им,дали такава произтича от чл. 359 ЗЗД, или от чл. 304 ТЗ. Разрешение ,че подобни възражения са от значение за отговорността,не се съдържа в установената практика на ВКС по прилагането на ЗДФИ спрямо неоснователно обогатили се лица .Цитираната от защитата съдебна практика в реш. № 350/2015г ІV г.о на ВКС за деликтни деяния в други случаи и по друг закон– ЗЗДискр . Отговорено е на въпрос допустимо ли е съдът да се произнесе разделно при претенция за солидарно осъждане,когато пасивна солидарност не е налице. Неотносимо се изтъква и противоречие с решение №243/2017г ІV г.о, постановено по друг въпрос – при поддържана с искова молба активната солидарност за обезщетение следва ли съдът да се произнесе по субективно съединени искове,при разделност. Не е налице обосновка по критерия на чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК.
Довод за нередовност на акта с оглед задължителните му реквизити по чл. 43, ал.2 ППЗДФИ и като следствие, довод за неприлагане на презумпцията в чл.22, ал.5 ЗДФИ е поддържано от касатора като въззивен жалбоподател, със съображения,различни от изтъкнатите в отговора ,които не са били процедурни. Ответникът „Драгиев и Ко” ООД е възразявал по отношение на материалната си легитимация и е оспорвал констатации по акта.Приемането на изготвеното заключение на финансовия инспектор по акта за начет и доклада по възраженията , след като първоинстанционният съд не е следил служебно за пълното комплектоване на акта,въззиният е допуснал с оглед задължението си да следи за прилагането на императивни материалноправни норми. В тази връзка не е формулиран конкретен процесуалноправен въпрос и не е налице изтъкваната от касатора – ответник очевидна неправилност на решението .
По изложените вече съображия не е налице основание за допускане на касационно обжалване по служебен критерии ,за проверка допустимостта на съдебно решение.Не е налице и поддържаната от насрещните страни очевидна неправилност . Обсъдените факти в решението са относимите към материалното основание на иска,а изводите за тях са основани на проведено доказване,с участие на двете страни.Съобразен е редовен от външна страна акт за начет,част от констатациите по него са опровергани ,респ. по съдебен ред са проверени изводи в акта , които не се ползват с доказателствена сила като фактически констатации.Посочен е приложимият закон – ЗДФИ и ППЗДФИ.Очевидна неправилност, като квалифицираща степен на порочност и основание за допускане до касационен контрол има когато законът е приложен в неговия противоположен , несъществуващ или отменен смисъл,не са приложени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, а също и когато се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически , опитни и общоприложими научни правила при формиране на решаващи изводи на съда, което в случая не се констатира.
Разноските остават за страните , както са направени
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от №699 от 21.05.2018г по в гр.дело № 1351/2017г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .