О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 14.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. д №848/2020 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК
Образувано е по частна жалба на Г. Х. Д. срещу определение №31 от 10.01.2020г по гр. дело 34/2019г на Окръжен съд -Враца, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя на основание чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение №113 от 12.04.2019г по гр.д №34/2019г на същия съд в частта на разноските , с отмяна на присъждането им , което е в размер на 1000 лева ,в тежест на жалбоподателя и в полза на на Община Мизия като насрещна страна във въззивното производство ,
Жалбоподателят поддържа ,че определенето е постановено в нарушение на съдипроизводствени правила , в нарушение на разясненията в ТР №6/06.11.2013г по т.д №6/2012г ОСГТК.Разноски не са били поискани от пълномощника на общината и до приключване на устните състезания пред въззивния съд не е било представено доказателство за плащането им,при положение че предствавляват възнаграждение на адвокат, „платимо“ в брой ,както е било посочено в договора за правна помощ. Договор с такава уговорка не служи като доказателство за плащане ,а доказателства за реално плащане са били представени едва с отговора на касационната жалба, в която жалба е било инкорпорирано и настоящето искане по чл. 248 ГПК, отхвърлено с постановяване на обжалваното определение след връщане на делото с указания от ВКС за реда , по който молбата за изменение да се разгледа. Неправилно въззивният съд е основал отказа си да измени решението в частта за разноските на късно представеното доказателство за плащане,след като възможността за това е вече преклудирана.Поради това и не е следвало документът да бъде взет предвид от съда в производството по чл. 248 ГПК .
Ответникът в настоящето производство не е взел становище по частната жалба .
Въззивният съд е оставил без уважение молбата като на първо място е намерил разноските за надлежно поискани.В съдебно заседание пред въззивната инстанция представляващия ответника адвокат М. е поискал оставяне на въззивната жалба без уважение със законните последици – което включва и сезиране по разноските,тъй като имплицира искането.за разноските е бил представен договор за правна помощ още с отговора Посочено е ,че представеният договор за правна защита от 07.01.209г установява разноските за защита пред въззивна инстанция в размер на 1000 лева ,установява също че плащането е договорено в брой и доколкото самото плащане се явява доказано с ордера от 11.01.2019г ,разноските са правилно присъдени и няма основание да се изменя решението в тази част, разноските се дължат с оглед изхода на делото и се установяват като платени – в присъдения размер.
Съответни на установеното по делото са констатациите на ОС Враца относно тезите на страните в производството по чл.248, ал.3 ГПК и процесуалните факти. При развилото се касационно обжалване на въззивното решение, ответникът по жалбата и ищец по делото Община Мизия е поддържал ,че разноските за въззивна инстанция са били правилно присъдени, както са установени . В подкрепа на този довод и в отговора на касационната жалба обаче , т.е след приключване на производството , в което разноските са направени, е бил представен документът за плащането им – РКО от11.01.2019г. Въззинният съд го е обсъдил в определението си за да изтъкне ,че действително разноските са платени (както е приел и при постановяване на решението)
Върховен касационенен съд ІІІ г.о намира частната жалба за неоснователна. Разноски са били присъдени допустимо при постановяване на решението, в съответствие с волята на страната с право на разноски , намерила достатъчно изражение в искането да се приложат законните последици. Сочените от частния жалбоподател обстоятелства и доводи не могат да обосноват извод,че разноските са присъдени незаконосъобазно, след като е налице основанието на чл.78, ал.3 ГПК за присъждането им Не се установява да е нарушено изискването на закона да се присъждат направени,т.е реално заплатени разноски. Изводът на съда при постановяване на решението в частта за разноските е бил основан на непълни доказателства.Не са били спазени установените в пракиката на ВКС опитни и логически правила/а не в нарушение на процесуални правила/. Но след като съответства на факта ,че плащане е било извършено, изводът е верен. Поради това и правилно по реда на чл. 248 ал.3 ГПК въззивният съд е преценил , че няма основание да ревизира присъдените с решението разноски, като приеме обратното на това, което вече веднъж е приел от фактическа страна без достатъчно доказателства. Обратното би означавало този съд да приложи неизводима от закона санкция спрямо страната,имаща право на разноски.
Жалбоподателят няма основания да изисква и от настоящия съд да отмени присъдените разноски и така да санкционира насрещната страна заради нейно процесуално бездействие.Съобразно пределите на инстанционния контрол и неговия предмет в производството по обжалване на определенията (гл.ХХІ ГПК) , нито ще е законосъобразно ,нито ще е правилно да се приеме за нестанал факт самото плащане.Не това следва от разясненията в ТР. №6/06.11.2013г по т.д №6/2012г ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения , ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение №31 от 10.01.2020г по гр. дело 34/2019г на Окръжен съд -Враца
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.