О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 19.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №1712/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Териториално поделение ”Държавно горско стопанство-Дупница”срещу решение № 304 от 12.12.2017г по в.гр.дело№281/2017г. на Окръжен съд –Кюстендил , с което е потвърдено решение №188 от 13.04.2017г на Районен съд – Дунпица . Отхвърлен е заведен от касатора иск срещу Д. Е. Д. за обезщетение на имуществени вреди от деликт на основание чл. 45 ал.1 ЗЗД Предмет на иска е сума , която е била призната за установена по съдебен ред като дължима на [фирма] по сключени договори – главница , лихви , съдебни разноски по приключилото гр.д № 1779/2012г на РС Дупница.Ищецът ТП ДГС – Дупница , е заплатил с платежно нареждане от 17.12.2014г. общо 21 423 ,02 лв. на дружеството-взискател по образуваното изпълнително дело и твърди че ответникът като деликвент следва да го обезщети в този размер поради деяние , за което е признат за виновен и осъден с присъда №51/ 2014г по НОХД№ 883/2013г на РС Дупница.Ответникът Д. е бил признат за виновен за това, че на 28.10.2010г., в качеството му на длъжностно лице – старши лесничей към ДГС–Дупница, в кръга на службата е съставил официални документи – констативни протоколи: серия Л-2010 №013906, серия Л-2010 №013908, серия Л-2010 №013909 и серия Л-2010 №013914, в които удостоверил неверни обстоятелства – че съответните сечища са площно усвоени, с цел документите да бъдат използвани като доказателство за удостоверените неверни обстоятелства пред директора на ДГС–Дупница – престъпление по чл.311 ал.1 от НК. Позовавайки се влязлата в сила присъда ищецът е поддържал , че съдът по гр.д.№1779/2012г. на Районен съд-Дупница , е формирал извод по основанието на присъденото спорно вземане ,като се е позовал на съставените от Д. констативни протоколи , според които възложената на търговското дружество работа е била изпълнена и поради това същото имало право да получи внесените гаранции по сключените със стопанството договори.
Макар безспорно да е е налице противоправно деяние,извършено виновно,въззивният съд е възприел решаващия извод на първоинстанционния съд , че не се установява пряка причинна връзка между деянието на ответника – съставяне на констативни протоколи с невярно съдържание,с цел представянето им пред директора на стопанството,и настъпилата вреда която се претендира – заплащането от ищеца, въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл.422 ГПК и заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на сумите по внесените гаранции и съдебните и изпълнителни разноски по водените дела с търговското дружество. Наред с изтъкнатата липса на установен елемент на деликтния фактически състав , въззивният съд е отчел и обстоятелството че представяйки документите с невярно съдържание, на ръководителя на стопанството, Д. само е предложил на директора гаранциите да бъдат върнати на изпълнителя.Отразените в тези документи констатации не са обвързвали законния представител на ДГС, който при това не ги е възприел, разпоредил е извършване на проверка и в резултат на нея е отказал да възстанови внесените парични гаранции от фирмата- изпълнител , но не е установил в съдебния спор основание да ги задържи. Въззивният съд подчертал и формираната сила на пресъдено нещо по въпрос , който не може да пререшава. Твърди се, че вредата се изразява в изпълнението от страна на ТП на ДГС на договорно задължение към трето за спора лице, съществуването на което е било признато с влязло в сила съдебно решение. След като със съдебно решение е признато, че това задължение съществува, изпълнението му не може да се окачествява като вреда, тъй като е дължимо от гледна точна на правовия ред. Нещо повече, съгласно чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България и всеки държавен орган, включително съд, е длъжен да възприеме като свое, скрепеното със сила на пресъдено нещо (СПН) съдебно установяване.Ищецът цели извод, че заплатената сума, по силата на съдебното решение не е била дължима поради това, че част от документите, послужили за формиране на решаващите изводи на съда по надлежния ред са били признати за неистински, а техен автор е въззиваемият.Въззивният съд е посочел ,че задължителната сила на съдебното решение по гр.д.№1779/2012г. би могла евентуално да отпадне при провеждане на извънредния способ за отмяна, но към настоящия момент същата е задължителна за решаващия орган. Затова вредата за ТП на ДГС не би могла да се изразява във връщането на гаранциите на изпълнителя, а съдът в настоящия спор не може да формира изводи, че предпоставкте за връщането не са били налице.
В приложеното съм жалбата изложение се сочат основания по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,във връзка с което се поставят въпросите :
1.Допустимо ли е да бъде нанесена щета на държавно предприятие въз основа на извършено престъпление по чл. 311 , ал.1 НК чрез издаден документ с невярно съдържание (установено с влязла в сила присъда )
2.Налице ли е връзка между акта на изготвени протоколи за освидетелстване на сечища от длъжностно лице и настъпилата щета в резултат на възстановени гаранции за изпълнение на договори , които не са изпълнени .
В обосновка се изтъква ,че на основание установените официални документи ,признати с присъда за такива с невярно съдържание ,гражданският съдебен състав е осъдил ТП ДГС да възстанови гаранциите за изпълнение на фирмата и това е материална щета и вреда , тъй като сумите са платени. Вредата следва да бъде вменена на ответника. Поддържа се очевидна неправилност на решението , тъй като въззивният съд е приел обратното. Без коментар в изложението е приложено ТР№4/2016г по т.д № 4/2015г ОСНК .
Отговор е постъпил от ответника Д. Е. Д. ,чрез адв.И.Г. Не е изложена обосновка на правен въпрос от значение за решаване на делото. Така формулирани , двата въпроса представляват изводи по същество на спора. Неоснователно се изтъква очевидна неправилност.Изводът за липса на причинна връзка е изцяло правилен. Посоченото ТР№4/2016г на ОСНК е неприложимо Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението са формулирани абстрактни въпроси които не са в съответствие с общите изисквания на чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос и на специалните изисквания за обосоновка по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Игнорират се решаващите съображения на въззивната инстанция и въпросите не са в решаваща за изхода на делото насока . Основание по чл.280,ал.2 ГПК за допускане до касационно обжалване не е налице .Решаващо съображение на въззивния съд да потвърди отхвърляне на иска е необходимостта от съществуване на пряка причинна връзка между противоправно увреждащо действие на ответника , което да е причинило именно заявената за обезщетяване вреда. Изложените в мотивите съображения на съда , че посочените от ищеца факти са изключвали тази пряка причинна връзка, както и тези да се зачита резултатът от съдебните решения ,не са очевидно неправилни. Вредата ищецът е съизмерявал със съдебно присъдено в тежест на предприятието вземане по търговски спор и търси деликтна отговорност от ответника Д.,заради изхода на този спор.Редът за защита при съдебно решение,което е основано на неистински официаленсвидетелстващ документ е друг .
Не е от решаващо значение за делото как ще се отговори на въпрос за „допустимостта”, респ. възможността да се допусне,правно и логически , да бъде нанесена щета на държавно предприятие „въз основа” на извършено от длъжностно лице престъпление по чл. 311, ал.1НК Основание за подобно допускане несъмнено съществува, но въпросът за отговорността е диференциран от естеството на изпълнителното деяние , за което е налице присъда, дали то пряко вреди другиму,или накърнява само правния ред. На поставения общ и абстрактен въпрос въззивният съд не е отговорил с изключване на допустимостта при престъпно деяние по чл.311,ал.1 НК от невярно засвидетелстване в официален документ да настъпят вреди ,а конкретно е посочил кое изключва успешното провеждане на иска в случая. Посочените от съда причини са както фактически(вързка между факти) , така и правни , на първо място липсата на пряка причинно-следствена връзка между деянието, за което Д. е бил осъден и заявената за обезщетяване с иска конкретна вреда. Влязлата в сила присъда е задължителна в пределите ,посочени в чл. 300 ГПК,в тях не се включва въпросът последица ли е заявената за обезщетяване конкретна вреда от деянието, за което има постановена присъда. По прилагането на чл.300 ГПК е налице обилна и трайно установена практика на ВКС в този смисъл ,с която въззивното решение е съобразено и не е налице обосновка по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Безпредметно е да се дава отговор на следващия формулиран въпрос,налице ли е „връзка” между посочените в условието на въпроса факти , при положение че за изхода на делото е от решаващо значение само причинно-следствената връзка, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Наред с извод за липса на такава причинна връзка,формиран от въззивния съд в съответствие с опитните правила и установената практика на ВКС, въззивният съд е посочил още , че влязлото в сила решение на съда по приключилия търговски спор отрича със сила на пресъдено нещо правото на настоящия ищец да задържи предварително внесените от дружеството- изпълнител парични гаранции по няколкото сключени договора , Поради това ищецът не може да третира в настоящия процес същите като свое вземане,а плащането им в изпълнение на съдебното решение – като вреда.
Поради това решаващият извод на съда за липса на предпоставки от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл. 45 ЗЗД в настоящия процес, няма да се промени от отговора и на двата въпроса.
Касаторът следва да заплати разноски в размер на 800 лева,установени като платено възнаграждение за адвокатска защита .
По изложените съображения, Върховният касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 304 от 12.12.2017г по в.гр.дело№281/2017г. на Окръжен съд – Кюстендил
Осъжда Териториално поделение ”Държавно горско стопанство – Дупница”, ЮЗДП с адрес [населено място], ЕИК 2016275060157 да заплати на Д. Е. Д. сумата 800 лева разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .