О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №3040/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалби на „Български Пощи ” ЕАД срещу решение № 2706 от 11.04.2019г по в. гр.дело № 8554/2017г. на Софийски градски съд в частта , с която след отмяна на решение от 02.05.2017г на Софийски районен съд 53 състав ,е ангажирана отговорността на касатора по чл. 200,ал.1 КТ да заплати обезщетение в резултат на трудова злополука, като е отхвърлено възражението му за погасяване на иска по давност, на основание чл. 358,ал.1 т.3 КТ. Въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстанционния съд за погасяване иска по давност като предявен след изтичането на три години от датата на настъпване на злополуката, от която е произтекло травматично увреждане за ищцата Софийски градски съд е посочил в мотивите си правилото на чл.358, ал.2 т.2 КТ и обстоятелството, че една от предпоставките и елемент от фактическия състав на отговорността , свързана възможността да се упражни вземането, съответно сочеща и началния момент на погасителната давност, е установима единствено по административноправен ред,а именно признаването на злополуката за трудова с влязъл в сила надлежен акт по специално предвиден административен ред (чл. 57 КСО и действащата наредба).До признаване злополуката за трудова по съответния ред не е породено годно за защита вземане по чл. 200 КТ. Давностният срок за вземането с предмет обезщетение за вреди от трудова злополука започва да тече от датата , на която злополуката е призната за трудова. Тъй като в случая това е станало с решение от 26.02. 2016г на Директора на ТП на НОИ влязло в сила,а искът е предявен на 03.05.2016г, възражението на ответника и понастоящем касатор за погасяване на иска по давност е отхвърлено.
Към касационната жалба е приложено изложение с позоваване на основания по чл. 280, ал.1 и т.3 ГПК по няколко формулирани въпроса,чиито отговор, според защитата обуславя други решаващи изводи по отношение възражението за изтекла погасителна давност Счита че е от значение кога правото на иск по чл. 200 КТ може да бъде упражнено – дали от момента на увреждане и откриване на дееца , или от момента на разпореждането на НОИ по чл. 60 КСО. В тази връзка е формулиран първият въпрос ,както и въпрос : недопустим , или неоснователен е иска по чл. 200 КТ при липса на Разпореждане на НОИ по чл. 60 КСО . По двата въпроса се сочи противоречие по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК с ТР №54/1986г ОСГК и ППВС №2/1981г , както и противоречие с решение № 141/2012г по гр.д №266/2012г. По въпросите се поддържа и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК ,тъй като според касатора изтъкнатата от въззивния съд практика на ВКС в смисъл , че разпореждането на НОИ е част от фактически състав на отговорността по чл. 200 КТ, е неправилна и следва да бъде изоставена. Основанието се навежда и по отделно формулирани въпроси : процесуална предпоставка ли е разпореждането на НОИ по чл. 60 КСО, или е само писмено доказателство, какво е значението му в гражданския процес .
Ответницата по жалбата е депозирала отговор чрез пълномощник адв. М.Ч. , с който оспорва допустимостта до разглеждане при предпоставките на чл. 280,ал.1 ГПК Решаващо за това кога възниква вземането е моментът на установяване злополуката като трудова.Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението са формулирани въпроси , които нямат пряка връзка с решаващите изводи на съда по решаващо произнесения от спорен въпрос , несъмнено обуславящ за изхода на настоящето дело , а именно кой е началния момент, началната дата от която следва да тече тригодишния давностен срок за погасяване на вземането за обезщетение по чл.200 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука – дали от акта за установяване на злополуката като трудова, влязъл в сила ,или друг, по-ранен момент-датата на увреждането, откриването на дееца както е в общия случай при вреди от непозволено увреждане.Даденият от въззивния съд отговор на този именно произнесен въпрос защитата оспорва и цели да преодолее при настоящето обжалване ,като се опитва да обвърже разрешаването му с поставени въпроси от процесуално естество : допустим или неоснователен е иска по чл. 200 КТ при отсъствие установяване по административноправен ред на злополуката като трудова ,какво е значението на акта по чл. 60 КСО за това установяване – на процесуална предпоставка или на доказателство.
По изрично формулираните от защитата въпроси въззивното решение не обективира решаващо произнасяне по смисъла на чл. 280 , ал.1 ГПК , а обуславящият за изхода на делото въпрос за начлния момент на давностния срок при иска по чл. 200 КТ е материалноправен и разрешен в съответствие , а не в противоречие с установената практика на ВКС. На въпроса е даден отговор с постановяването на решение №336/2012г по гр.д.№ 303 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. по реда на чл. 290 ГПК, което разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС, съответно е възприето и от въззивния съд в обжалваното решение.
На следващо място , установената практиката на ВКС е категорична не само в отговор на въпроса за началния момент на погасителната давност при конкретния иск, но и относно последиците от липсата на акт,установяващ злополуката като трудова в спора за имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ.(решение №319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ІІІ г. о., решение от 01.12.2005 г. по гр. д. № 1507/2003 г. на ІІІ г., решение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. ІV г.,реш.№141 от 29.04.2009г по гр.д№347/2008г ІІ г.о ,реш.№1247/2008г по гр.д.№4465/2007г ІІІ г.о и др.) В реш. № 410/2010г по гр.д №599/2009г е изтъкнато , че липсата на акт по реда на чл. 60 ал.1 КСО дискредитира твърденията за наличие на трудова злополука и обуславя отхвърляне на иска. От гледна точка на процесуални предпоставки е допустимо искът да се предяви преждевременно, но от това не следва,че за целите на погасителната давност следва да се отчита бездействие на носителя на правото .
По изложените съображения, основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице .
На ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 2706 от 11.04.2019г по в. гр.дело № 8554/2017г. на Софийски градски съд
Осъжда „Български Пощи ” ЕАД да заплати на А. А. Б. сумата от 1200 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .