О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 04.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май , две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №102/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници ,гр. София срещу решение №.377 от 26.10.2016г по гр.дело № 618/2016г. на Хасковски окръжен съд , с което е потвърдено решение №157 от 29.07.2016г на Районен съд – Свиленград . По същество са уважени искове на основание 344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнение при съкращение на щата по чл.238 ал.1 т.2 , предл. второ, КТ .
Ищецът Г. Д. П. е уволнен със заповед №3477/ 21.03.2016г на Директора на Агенция Митници поради съкращение на длъжността му „главен специалист/контрольор” в отдел „ Приходи , пътни такси и разрешителен режим”,Т.,Митница С.. Окръжен съд – Хасково е приел за установено , че съгласно Заповед на Министъра на финансите от 14.12.2015г ,посочена като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в оспорваната заповед , е наредено закриване на Териториално митническо управление (Т.) С. , разпоредено е също дейността на това учреждение да премине към Митница П., считано от 11.01.2016г ,във връзка с което считано от 07.01.2016г. Директора на Агенция Митници е определил структурата на Митница П. , включваща 9 щатни бройки в отдел” Приходи , пътни такси , разрешителен режим „ както една от тези щатни бройки е за длъжността , заемана от ищеца. Тъй като констатираните преобразувания и реорганизации са в резултат на ПМС №393/30.12.2015 за закриване на Митница С. , със Заповед №1257 Министъра на финансите е разпоредено кои структури от заличената митница към кои други териториални звена да преминат. Това са митниците в [населено място] и [населено място] . По този начин длъжност, идентична по съдържание и функция с изпълняваната от ищеца в закритата Митница С. , е обособена както в длъжностното разписание на Митница П. – без да се променя местоработата , така и в длъжностното разписание на Митница Б.. Там се е е оказала „прехвърлена” другата служителка , изпълняваща идентична по функции работа в МП „ Капитан А.”, до разформироването на Митница С. . Подбор не е извършен .
Ищецът е уволнен като служител на Митница П. , където е прехвърлено бившето Т. – Митница С. , след реорганизацията . Въззивният съд е приел че при това положение работодателят е следвало да извърши подбор„между служителите на двете митнически учреждения ,заемащи еднакви или сходни длъжности , предвид обстоятелството, че след съкращението на ищеца в Митница П. е останала да съществува бройка за длъжността , от която е освободен”.Изтъкната е длъжност със сходно наименование и функции в Митница П.. За характеристиките е съобразен кода по единния класификатор. Изтъкната е длъжност по щата на митница Б. , съвпадащи с тази на ищеца и с месторабота в МП Капитан А. , т. е. С..
Обобщено е , че е извършеното преструктуриране не отменя изискването за подбор , щом в Митница П. и Митница Б. , в чиято структурата са преминали звената , съществували в Митница С. , а в това число и отдела , в който е работил ищеца , са запазени длъжности идентични с тези , заемани от последния .
С оглед на тази свои съображения и след като подбор не е бил извършен , въззивният съд е потвърдил отмяната на процесното уволнение, макар и не по изложените от първоинстанционния съд съображения , които не са свързани с изискването за подбор.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Като разрешен в противоречие с цитирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК се формулира въпрос за задължението на работодателя да извърши подбор с участие на всички служители ,заемащи длъжността на ищеца ,в рамките на обособена сруктура, в която се извършва съкращаването на щата,когато функциите на закрито звено не се преустановяват, а се поемат от други звена в различни населени места , длъжен ли е работодателят да извърши подбор между служители със сходни функции , с място на работа в различни структури – едните в звеното ,в което има съкращение на щата , а другите в звеното , което поема функциите на закритото звено.
Касаторът изтъква ,че според задължителна практика на ВКС работодателят не е длъжен ,нито може да направи подбор между работници и служители с място на работа в различни населени места според трудовите договори , тъй като не може да изменя едностранно определеното място на работа . Изтъкват се решение № 144/2016 по гр.д №122/2016г ІV г.о, цитираните в него реш. №100/2011г по гр.д №701/2009г, реш. № 6/2014г по гр.д №3655/2013 ІV г.о , прилага се реш. № 191/2016г по гр.д №626/2016г ІV г.о , реш.№179/2015г по гр.д №5408/2014г ІІІ г.о , реш. 211/2014г по гр.д №4441/2013г по реда на чл. 290 ГПК и цирана в тези решения практика на ВКС , която е в поддържания от касатора смисъл .
Поради обстоятелства, решаващо прецени в случая касаторът поддържа и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : 1. Съществува ли задължение за работодателя за подбор между служители които заемат идентични/сходни длъжности в различни структурни образования в различни населени места , на една администрация и ако в резултат на преструктуриране функциите на звеното , в което работи ищеца ,са поети от служители по служебно правоотношение ,преназначени в поемащото звено . Визира се служител , заемащ длъжност „главен специалист” в отдел ППТРР в Митница П.,чието работно място е в П.. 2. Съществува ли задължение за подбор между служители , заемащи длъжности със сходни наименования , но с различни функции и задължения в различни структурни образования със седалище в различни населени места , с място на работа в едно и също населено място ,на една администрация? Визира се случая със служителката , заемаща длъжност „гл. специалист”(МОЛ) в МП „Капитан А.” , която длъжност до заличаването на Митница С. не била еднородна с тази на ищеца , но след преструктурирането и преминаването й в структурата на Митница Б. ,поети са функции на отдел ППТРР във Т. С. .
Ответникът по жалбата Г. Д. П. , чрез адв. Г. Г. ,оспорва основанията за допускане до обжалване . Изложените от Агенция Митници факти и аргументи не могат да доведат до промяна във фактическите и правни изводи на съда. Тълкува се превратно и се изопачава смисъла на цитирана съдебна практика .не е налице основание по чл. 280 ал.1 ГПК Прилага се пълномощно .Не е заявено искане за присъждане на разноски .
Касационната жалба е допустима Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска , като съображенията за това са следните :
По първия формулиран въпрос ,с неговите уточнения и условности , не е налице основание за допускане до касационно обжалване . Приложените множество съдебни решения от практиката на ВКС за илюстрация на тезата, че подбор между служители с месторабота в различни населени места не може да се извърши , не подкрепят довод ,че подбор между служители , чиято месторабота е в едно населено място , но в резултат на вътрешни реорганизации длъжностите им се включват в щатовете на звена , чието седалище е в друго населено място , не следва да се извърши. Въззивният съд не е дал разрешение , според което при установените обстотятелства подбор задължително е следвало да се извърши между служители от Митница П. с месторабота в този град и ищеца . Длъжността на последния , заедно с реорганизирано звено на бившето Т. Митница С. (отдел ППТРР) , е преминала към Митница П. , но местоработата продължава да е в С. и функцията от трудовата му дейност до уволнението му се реализира там .
Отговорът на поставения въпрос не би имал самостоятелно решаващо значение в случая. Решаващо за изхода на делото е , че при конкретните обстоятелства и при посоченото основание за уволнение, подбор е следвало да се извърши , поради посочените от Хасковски окръжен съд две длъжности с еднаква трудова функция , с една и съща месторабота в системата , което е достатъчно да направи подбора задължителен .
Макар да не е посочил в мотивите си ясно и с оглед възприетия в практиката на ВКС териториален кретерии между кои служители на Агенция Митници е следвало да се осъществи подбора , ясно е , че е съдът решаващо е взел предвид сходната/идентична длъжност , оказала се включена в щата на митница Б. , но с месторабота в [населено място] и функция, която се осъществява пак там .Точното определяне на кръга служители , които е следвало да участват в подбора и отпадането на някои длъжности заради различната месторабота , не е решаващ за изхода на спора въпрос , тъй като подбор безспорно не е извършен .
Дори въззивният съд да смята ,че в подбора е трябвало да участват включително тези служители , чиято трудова функция е била идентична, или сходна с тази на ищеца, но местоработата им е в [населено място] , оспорва се мотив без решаващо значение за крайните изводи , без решаващо за и изхода на спора значение .
Разрешението , дадено от въззивния съд , касаторът възприема превратно . Решението на Хасковски окръжен съд за задължителност на подбора не е в противоречие с изтъкнатата практика на ВКС , а изразява водещия в нея принцип : задължителността за извършване на подбор се преценява въз основата на реалните факти , а не на такива от организационно естество. Обособената структура , в чиито рамки стои задължението за подбор е самата Агенция Митници , а не Митница П. , или Митница Б. със своите щатове , но при определянето на кръга участващи в подбора служители , един от критериите е местоработата им в едно и също населено място , като елемент от съдържанието на трудовото правоотношение.
Както и да преобразува и реорганизира своята структура , съответно да съставя щатове въз основа на тези промени , Агенция Митници, като работодател , не може да преодолее изискването за извършване на подбор между тези свои служители по трудов договор , които извършват идентична, или сходна работа при осъществявания митнически контрол и други възложени им функции по митническата дейност в [населено място] . Няма спор,че митническата дейност там продължава да се осъществява , включително трудовата функция на ищеца . Ако ще намалява броят на заетите с нея служители по трудов договор с позоваване на прекратителното основание по чл. 328,ал.1,т.2, предл.второ КТ работодателят е длъжен да извърши подбор. Ето защо основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице .
При формулирането на двата въпроса , за които се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , се въвеждат условности , които нямат отношение към установеното по делото , или му противоречат (например , че са съкратени всички щатни бройки за точно определена длъжност ,в закритото звено).Твърдят се и факти , които не са обсъждани и не са били предмет на доказване (например,че функциите на звеното , в което е работил ищецът, са поети от служители по служебно правоотношение , преназначени в правоприемащото звено ).
Като се изключат тези обстоятелствени уточнения, повдига се въпрос за релевантността на признак , отречен в установената практика на ВКС. Не наименованието на длъжностите е навело въззивният съд на извод за една и съща трудова функция . Вторият въпрос представлява пряко оспоране на изводите на съда по отношение на съпоставяните длъжността на ищеца с тази на служителката от МП„ Капитан А.” водена на щат в Митница Б. след преобразуванията. Въззивният съд е обосновал извода за еднороден характер на работата , а въпросът в изложението касаторът основава на обратната теза , като изтъква съображения , които въззивният съд не е обсъждал ,тъй като не са били въведени като доводи и фактически твърдения . Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по тези въпроси .
Предвид изложеното, Върховен касационен съд , Трето г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №.377 от 26.10.2016г по гр.дело № 618/2016г. на Хасковски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .