О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,трето гражданско отделение,в закрито съдебно заседание дванадесести март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело №484/2020 г., взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. К. от [населено място] срещу въззивно определение № 20 от 06.01.2020г по ч.гр.дело № 861/2019г на Русенски окръжен съд,с което е потвърдено определение № 6794от 22.11.2019г на Русенски районен съд , прекратил производството по предявения от Е. Д. К. срещу ТП на НОИ и ОД на МВР гр. Русе иск за установяване на допълнителен трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР от общо 24 месеца на длъжността старши полицай въз основа на реално положен , но по твърдение на ищеца неотчитан извънреден труд , за период 01.08.1993- 01.07.2009г. Потвърдено е връщането на исковата молба поради недопустимост на иска,тъй като наведените обстоятелства за неправилно отчитане на труда ,полаган през посочените години , сочат на спор по смисъла на чл.357 КТ ,който не може да бъде решен по специалния ред на ЗУТОССР .Липсвала е и особената процесуална предпоставка за допустимост на иска , тъй като представеното след указания удостоверение по чл. 5,ал.1 ЗУТОССР от работодателя при който стажа е придобит ,е свидетелствало не за изгубени или унищожени документи, а че не съществуват първични документи – книжа ,ведомости заплати и др. удостоверяващи неотчетен реално положен извънреден труд от ищеца.
В изложение , депозирано към частната касационна жалба , са формулирани три въпроса ,по които се изтъква основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с определение №841/2012г по ч гр.д №706/2012г на 4-то г.о на ВКС : 1/налице ли е законовото изискване на чл. 5,ал.1 ЗУТОССР когато във ведомостите за заплати при работодателя лицето фитурира,но липсват данни за отработени часове извънреден труд.2/Следва ли да се поставят в по- неблагоприятно положение в производство по ЗУТОССР лица ,които претендират установяване от съществуващ работодател в сравнение с лица претендиращи установяване от работодател/осигурител прекратил деейността си и архивното стопанство удостоверява че липсват данни. 3/Следва ли съда да ограничи преценката по допустимостта на исковата молба до една правна възможност ,без да извърши пълна и всеобхватна преценка на всички правни възможности и да я мотивира .
Въпросите се определят от касатора като решаващи за изхода на делото и разрешени в противоречие с изтъкнатото определение на ВКС ,което им отговаря утвърдително при липсата на данни за отработени дни и възнаграждение в разплащателните ведомости в удостоверение по чл. 5, ал.2 ЗУТОССР.
Поставя се въпрос по основанието на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК с довод, че недопускането извънредния труд да се установи при положение, че ощетяването на ищеца поради неотчитането на такъв труд е факт, накърнява правото на защита. Формулираният въпрос е : Установяването на неотчетен извънреден труд при съществуващ работодател/ осигурител , при който лицето фигурира с данни за трудов и осигурителен стаж , следва ли да бъде по реда на ЗУТОССР .
Отговор е постъпил от ОД на МВР гр. Русе Правилно е отчетено,че спор относно елементи на трудовото /служебното правоотношение не попада в приложното поле на ЗУТОССР ,съответно е отчетена и формалната предпоставка на чл. 5, ал.1 от закона, за необходимостта от удостоверение .
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, като съображенията са следните :
Първият формулиран въпрос е произнесен от въззивния съд в решаваща насока ,но не това е правният въпрос на който е отговорено утвърдително в опр. №841/2012г по ч гр.д №706/2012г на 4-то г.о на ВКС. Не е налице основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК, тъй като проиворечие в правните разрешения по допустимостта на иска не е налице . В изтъкнатата от защитата съдебна практика е дадено разрешение за случай , при който по ведомостите отн. трудовия стаж липсват данни/възнаграждение за определени периоди за отработени дни или месеци ,при данни за трудов стаж за други периоди или месеци и затова спорът налице ли е трудов стаж за това време ще е разрешим по реда на ЗУТОССР. В случая по настоящето дело удостоверените обстоятелства са безспорно други.Има отразяване на работното време при служителя, не липсват данни за периоди от стажа в изтъкнатия по- горе смисъл, а има отчитане без да е отразен труд в надвишаване на определеното служебно време ,което именно ищецът оспорва като незаконосъобразно като твърди допълнително положен труд,който квалифицира като извънреден.
Вторият формулиран въпрос не е с обуславящо значение за преценката на съда по допустимостта на иска в настоящия случай и не отговаря на общото условие за селекция в чл. 280 , ал.1 ГПК.Не е от решаващо значение дали удостоверението е издадено от «архивно стопанство» съгл чл. 5, ал.2 ЗУТОССР, от съществуващ работодател, или от правоприемника му. Изводите на съда по допустимостта на иска не изтъкват предпоставената във въпроса разлика. От значение в случая е съдържанието на удостоверението относно засвидетелстваните факти .
Третият формулиран въпрос също не отговаря на общо условие за селекция в чл. 280 , ал.1 ГПК, тъй като не е конкретен и не е ясен.Делото е образувано по конкретен предявен иск ,като при преценката на предпоставките за неговата допустиимост правните възможности са две. Правното разрешение на съда следва логика на «изключеното трето»,т.е искът или е допустим,или не е допустим .
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по въпроса дали установяването на неотчетен извънреден труд при съществуващ работодател/осигурител, при който лицето фигурира с данни за трудов и осигурителен стаж , следва ли да бъде по реда на ЗУТОССР Отговорът на този въпрос е обусловен от установените в практиката на ВКС разрешения относно предпоставките на иска ЗУТОССР и неговото приложно поле , в отлика от случаите при които се касае за трудов спор , също така безпротиворечиво е разяснено изискването на чл.5, ал.1 ал.2 във вр чл. 4, ал.2 ЗУТОССР когато се касае за изгубени или унижожени документи удостоверяващи трудов/осигурителен стаж при надлежно засвидетелстване че липсват данни – реш. № № 217 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 223/2014 г., III г. о., ГК, опр.№ 327 по ч. гр.д № 1339/2008г на IV г. о., ВКС, Определение № 277 от 13.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2052/2018 г., IV г.о., ГК и др. . Въззивният съд е съобразил горните насоки в установената практика на ВКС при преценката за допустимост на исковия процес не изобщо, а по така предявения от ищеца установителен иск за факти. Случаите, в които документи за полаган допълнително, извън определеното служебно време и некомпенсиран труд на служителите /извънреден труд/в системата на МВР изобщо не са били съставяни,не може се приравнят на изгубване или унищожаване на документи по смисъла на чл. 5,ал.1 ЗУТОССР , включително когато ищецът цели да установи правното основание за съставянето им в процес по ЗУТОССР с оглед по-благоприятни последици при пернсиониране.Това разрешение, изведено от създадената по приложението на ЗУТОССР съдебна практика на ВКС , дава отговор на поставения въпрос.Настоящият съдебен състав на ІІІ г.о ГК споделя установената практика и не намира основание за нейното преразглеждане по съображението, че през посочения от ищеца период е извършвано ощетяване на служителите с неотчитане на действително отработеното от тях служебно време, като извънреден труд .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 20 от 06.01.2020г по ч.гр.дело № 861/2019г на Русенски окръжен съд
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.