О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
София, 16.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №60151/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Постъпила е касационна жалба на ПК „Напред”гр. П. срещу решение № 181 от 30.03.2016г по гр.дело № 1078/2015г. на Софийски окръжен съд в частта , с което е потвърдено първоинстанционното решение №139 от 20.10.2015г на Пирдопския РС до размера на исковата сума от 6038 лева , която касаторът е бил осъден да заплати на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за извършени от държателя на негов имот подобрения.
Постъпила е и касационна жалба на [фирма] чрез управителя С. Г. С. срещу въззивното решение в частта , с която по същество е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 23125 лева .
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в касационната жалба на ПК „Напред”гр. П. се посочват материалноправни въпроси : в хипотезата на чл. 59 ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилия се за сметка на другиго какво дължи да му върне – онова , с което се е обогатил , или онова , с което е обеднял другия ; в хипотезата на чл. 59 ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи ли връщането на по- малката сума между обедняването и обогатяването . Сочи се противоречие с ППВС №1/1979г по въпросите на неоснователното обогатяване , тъй като двете суми са принципно различни .Касаторът изтъква ,че в настоящия процес не е било определено обогатяването на ответника като доказване на по- малката от двете стойности , а се дължи по-малката стойност.Освен това, при остойностяване на подобренията въззивният съд не е отчел амортизацията им, също в противоречие с практика на ВКС. Сочи се ТР№88/26.06.1968г. ОСГК ,по отношение на изискуемостта да се получи стойността на подобренията и връзката на този момент с преминаване на фактическата власт върху тях . В тази връзка , се формулират три въпроса при хипотезата на чл. 59 ал.1 ЗЗД: кой е релевантият момент ,към който следва да бъде изчислена стойността на направени подобрения върху недвижим имот – към момента на извършване , или към момента , когато собственикът си възвърне фактическата власт ; в кой от двата момента вземането става изискуемо ; в кой от двата момента и се определя стойността му .
В изложение касаторът [фирма] счита , че произнесеният правен въпрос е материалноправен , свързан с процеса на доказване –пълно , главно , обратно , с приложението на чл.154 , чл. 161 , чл.200 ГПК и този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Конкретно се формулирани въпросите : може ли при липса изобщо на обратно доказване от ответника да се игнорира доказаното от ищеца , с преки и косвени доказателства , представени от ищеца ; може ли при условие ,че е нарушен принципа на непосредствеността на събиране на доказателства от решаващия съд , да се игнорират изводи на първоинстанционния съд , непосредствено възприел доказателствата ; какъв вид доказателство е СТЕ – пряко , или косвено. Ако СТЕ не е оспорена, каква е нейната доказателствена тежест. Приложени са решения №226/2011г по гр.д №921/2010г ІV г.о, предвид разясненията за възможността пълното доказване да се проведе и чрез косвени доказателства , решение №215 /2015г по гр.д № 6209/2014 І г.о – за установяване на правопораждащите факти при реституция по ЗВСОНИ и реш. № 1058/1957г на ВС на РБ ,че принципът на непосредствеността важи и при финансово начетни производства .В изложението не се съдържа коментар на представената практика във връзка с въпросите , или с решаващата дейност на съда по делото .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби.
В изложението на касатора ПК „Напред” [населено място] , за да се обоснове противоречие с ППВС №1/1979г и за да поставят като относими въпросите на които тази задължителна практика дава отговор , в обжалваното решение се влагат мотиви , каквито същото не съдържа .Касаторът постулира ( т. І.1. от касационната жалба и изложението) ,че изтъкнататата от съда правна неоснователност ищецът да претендира увеличената стойност на имота и че е безпредметно същата да бъде установявана (тъй като ищецът е бил наемател и държател на имота) означава съображение на съда ,че ищецът може да претендира стойността на разноските си.Подобно съображение не е изтъквано в решенето. Въззивният съд нито е изследвал разноските , нито е основал изводите си на доказването им (каквото не е и провеждано) , а при размера на иска , предвид основанието му ,е възприел остойносени строителни дейности , съгласно заключение на вещо лице . Изтъкнал е, че констатациите на експерта за състоянието на възприетите две подобрения в резултат на тези дейности , наличието им в имота , не са оспорени,като е приел за доказано извършването им от ищцовото дружество . Остойностяването е по начин, съответен на релевантните при неоснователно обогатяване обстоятелства и подлежащи на установяване величини , от които ищецът се ангажира с доказване на по- малката – т.е, като строителна себестойност на двете извършени от него , с негови средства, съществуващи подобрения по средни пазарни цени, което няма връзка с установяване на разноските при извършването на СМР и възлагане ответникът да ги възмезди. Поради това по първите два въпроса (дублирано посочени и като въпроси по т.3,т.4 от изложението ) касационно обжалване не следва да се допуска , отговор на същите е даден в съответствие ,а не в противоречие с ППВС № 1/1979г и установената практика на ВКС по въпроси на неоснователното обогатяване ,когато се касае за извършени в полза на ответника строителни работи ,остойностени по пазарна цена и до размера на сумата ,която последният би заплатил ако бе извършил сам работата , т.е това е сумата ,с която ответника се е обогатил (реш. №132 по т.д №563/2008 І т.о )
Следващите три въпроса по изложението се формулират като материалноправни , свързани са с момента на остойностяване на подобрания , които в спора по чл. 59 ал.1 ЗЗД се констатират като съществуващи и са извършени по- рано (според твърдението на ищеца, в период 2008- 2011г ) и следователно са амортизирани . В тази връзка се поставя както въпроса за остойностяване при подобрения – към момента на тяхното извършване , или към момента на възвръщане фактическата власт от собственика, така и въпрос за изискуемостта на вземането при неоснователно обогатяване .Изтъква се противоречие с постановките на ТР №88/1964г ОСГК и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
И тук при формулирането на въпросите не се държи сметка за решаващите съображения на съда , възприел като принципно правилно именно подържаното от касатора , че следва да се отчита намаляване на стойността на подобранията в резултат на ползването им. Изтъкнато е обаче заключението на вещото лице , прието без оспорване и без да е искано допълването му, за да се приложи друг метод-с изрично посочване на амортизационни отчисления. Съдът е отчел решаващо , че вещото лице е дало остойностяване на подобренията по осреднени цени към момента на заключението си по вещен метод, според поясненията на експерта в съдебно заседание и той следва да се възприеме , т.е, работите да се съизмерят със строителната себестойност , доколкото възможността ответникът да оспори заключението , да иска повторна ,или допълнителна експертиза, което да обуслови други резултати, е преклудирана. Само доводи, но без искания за доказателства в тази връзка са били изтъкнати и във въззивната жалба .
Гореизложените решаващи съображения на въззивния съд не обуславят допускане на решението до касационно обжалване по поставените материалноправни въпроси от касатора ПК „Напред” тъй като съображенията на съда видно не са обусловени от отговора им , а от тълкуване и прилагане на процесуални правила. Процесуалноправни въпроси в изложението не са формулирани .
В изложението на касатора [фирма] не е отговорено на общото изискване за формулиране на правен въпрос от решаващо за изхода на делото значение , оспорват се доказателстевните изводи на съда по решението ,при това същите не са обусловени от правни въпроси , свързани с провеждането на обратно доказване .Ответникът по делото нищо не е доказвал, а съдът е изтъкнал , че ищецът не е доказал факти, които твърди . Преценката на въззивния съд относно признаците на пълното и главно доказване в процеса не е в отклонение от установената практика на |ВКС , включително цитираното реш. №226/2011г по гр.д №921/2010г ІV г.о, и разясненията за възможността пълното доказване да се проведе и чрез косвени доказателства . При формулиране на следващия въпрос , касаторът неуместно противопоставя „принцип на непосредствеността” при събиране на някои доказателства , с оценката на събрани по делото в предната инстанция гласни доказателства от решаващия по- горен съд .Въпросът изразява единствено оплакване за превратно и невярно възприети показания на двама изслушани свидетели , заявили че ищецът е правил „много ремонти”. При оценката на доказателства въззивният съд има задължението на решаващ съд , което означава собствено да ги обсъди и прецени , както Софийски ОС е и сторил, съобразно установената практика на ВКС .
Третият въпрос се задава некоректно и без да се поясни значнието му за изхода на делото в обжалваната от касатора част. Безпредметно е да се анализира какво „доказателство” е приетата по делото експертиза, тя е доказателствено средство .Съображения за решаващото значение , което би имал отговорът на поставения въпрос , евентуално за доказването на твърдение , че ищецът е извършил и други строителни работи освен доказаните две, не се сочат нито в изложението , нито в касационната жалба. По поставените три въпроса не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК , нито на изискването за обосновка на селективните критерии за допускане до касационно обжалване , разяснени с приемането на ТР №1 от 19.02.2010г по т.д №1/2009г ОСГТК .
Разноските остават за страните,както са направени.
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение № 181 от 30.03.2016г по гр.дело № 1078/2015г. на Софийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .