О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 12.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3548/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура-Варна , срещу решение №958 от 31.05.2018г по в.гр.дело № 510/2018г. на Варненски окръжен съд в частта ,с която е потвърдено първоинстанционното решение №71от 08.01.2018г на Варненски РС , по присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
Касационна жалба е постъпила и от Х. Й. Г., чрез адв.А. Д., срещу въззивното решение в частта за намаляване присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди на 2 000 лева с отхвърляне на иска в тази част , както и в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иска до пълния предявен размер от 6 000 лева.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че ВОС се е произнесъл по въпроса за наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди в противоречие с приетото в т.11 от ТР №3/22.04.2004г ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .Коментира се (т.2 от изложението), че размерът на определеното обезщетение е мотивиран неправилно, тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на леко наказуемо престъпление,мярката за неотклонение е най-леката , докато в други случаи , при обвинения в тежки умишлени престъпления , са присъждани обезщетения в същия размер.Като пример са цитирани решения от по-старата практика на ВКС, които не са приложени (реш.№513/2004г ІV г.о ,реш.740/2004г І. г.о , реш. №7/2004г на ІVг.о), Изтъква се ,че въпросът за размера на обезщетенията се решава явно противоречиво от съдилищата .
В изложението на касатора Х. Й. Г. се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по няколко свързано формулирани въпроса за прилагане критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди : следва ли при определяне на обезщетението от незаконно обвинение да се ценят всички обстоятелства , в т.ч. лишаване на лицето от възможност за професионална реализация , длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото,да търси точен и справедлив паричен еквивалент,несъразмерното обезщетение нарушава ли изискването за справедливост Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г т.11 от ТР №3/22.04.2004г ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,като се изтъкват реш. №267/2014г ІV.г.о, реш. №820/2012г ІV г.о,реш. № 830/2010г ІV г.о ,реш.№9595/2011г ІІІ г.о , реш.251/2015г ІІІ г.о , реш. №292/2015г ІІІ г.о, които не са приложени Съображението е ,че в решението на ВОС не са отчетени всички обстоятелства при определянето на неимуществените вреди в резултат на обвинение, което засяга личния живот, авторитет и достойнство на ищеца и обезщетението е в изключително занижен размер,явно несправедливо.По основанието на чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК, което също е посочено ,не е изтъкната друга обосновка.
След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулираните в изложението и касатора Г. правни въпроси, свързани с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
По тези въпроси са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г , както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК редица решения на ВКС – решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о , реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС и др. Част от тази установена практика съставляват посочените от защитата решения на ВКС Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната практика и не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението .Тази преценка,съответно мотивирана, не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства , от значение за определяне на обезщетението по размер съгласно практиката на ВКС. Това са тежестта на повдигнатото обвинение, което в случая е за престъпление за престъпление по чл. 290 ал.1 НК , което не е тежко наказуемо ; упражнените мерки за процесуална принуда,в случая най- леката мярка за неотклонение –подписка , за периода на наказателно преследване и неговото времетраене, в случая от 09.11.2015г до влизане в сила на оправдателната присъда на 22.02.2017г, като ищецът е оправдан от съда и производството се е развило на две съдебни инстанции Установените отрицателни последици за ищеца в личностно , емоционално и психическо отношение, трудова или служебна заетост , възраст и здравословно състояние включително, степента на накърняване доброто име , чест и достойнство и отзвука на незаконното обвинение в семейството , сред кръга близки и познати и в обществото са обсъдени и преценени . Отчетено е в конкретна степен наличие на предишни осъждания – за престъпление по чл.343Б ал.1 НК с пробационни мерки (н.охд№5144/2014г, приключило със споразумение), като наказанието е изтърпяно на 24.04.2015г. Обсъден е и доводът на ищеца за накърнена възможност за професионална реализация , но предвид установеното по делото че от 2014г насетне ищецът не е работел,не е доказано ограничаване на трудовата ангажираност , не е установено обвинението да е оказало влияние върху възможността за професионална реализация и да е препятствало трудовата заетост.Взето е предвид ,че ищецът е изживяал остър стрес и безпокойство, които са оценени от въззивния съд като негативни изживявания на здрава в психологическо отношение личност и последиците са преодоляни. В тази връзка е обсъдено заключение на вещо лице. Въззивният съд е обосновал оспорваното занижаване на обезщетението спрямо присъденото на първа инстанция и спрямо заявеното с иска ,като е изтъкнал конкретното отрицателно въздействие на обвиненията , което не е с трайни и необратими последици в сравнение с други случаи на публично злепоставяне и накърнена възможност за професионална реализация.ВОС е посочил и обсъдил на свой ред установените по делото обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по справедливост. ,съответно е взел предвид и обществено-икономическите условия в страната. За въззивния съд от решаващо значение е била както степента на вредоносното въздействие,така и прецененото времетраене на наказателноото преследване,считано от предявяване на обвинението, докато първоинстанционният съд необосновано е приел като начален момент на увреждането по-раната дата ( 26.05.2015г.),без да изложи съображения с кое провеждано разследване я свързва, насочено ли е било това разследване срещу ищеца . По човешка презумпция, но и с оглед конкретните доказателства –обсъдените показания на свидетел,са преценени неимуществените вреди за ищеца .
В касационните жалби и на двете страни не се изтъкват конкретни обстоятелства от значение за размера на обезщетението, останали необсъдени,или несъответно преценени. В изложението на касатора Г. въпросите по прилагането на чл. 52 ЗЗД се поставят без конкретна връзка с решаващите съображения на съда. В изложението на Прокуратурата на РБ не е формулиран изобщо правен въпрос в тази връзка и не е отговорено на общия критерии за допускане до касационно обжалване по чл. 280 , ал.1 ГПК . Напълно липсва обосновка по критерия на 280 ал.1 т.3 ГПК в изложението на жалбоподателя Г. .
Следва да се допълни, че цитираните от Прокуратурата съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определени сходни по размер обезщетения , не са обосновка на основание по чл. 280 , ал.1, т.1 , предл. трето ГПК. В изтъкнатите решения на ВКС от 2004г ,при определяне на обезщетенията по размер са съобразявани обществено-икономически условия, различни от съобразените понасотящем.Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира мотивиран извод за наличие или липса на причинна връзка, предвид установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства , които безспорно обуславят направените изводи на въззивния съд както за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ, така и за връзката на незаконното обвинение с причинените неимуществени вреди, които при ищеца се изразяват в негативни изживявания, притеснение от осъждане,чувство на срам,безсъние, реакция на стрес и последвало разстройство на адаптацията(състояние констатирано от прието заключение на вещо лице) , т.е от естество, налагащо приемането им за установени предвид връзката между фактите ,като в случая по делото са събрани и конкретни доказателства . Обжалваното решение е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК.
Разноските остават за страните, както са направени
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №958 от 31.05.2018г по в.гр.дело № 510/2018г. на Варненски окръжен съд
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .