О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 13.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №4776/2016 г. и за да се произнесе ,взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. В. Т. чрез адв. К. Б. , срещу решение №1132 от 03.06.2016г по в.гр.д № 812/2016 г на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №5418 от 24.18.2015г по гр.д. № 227/2014г на Благоевградски окръжен съд .Отхвърлен е иск на настоящия касатор за обезщетени на неимуществени вреди в размер на 180 000 лева от нарушаване на правото на ЕС, чрез бездействия на съответния съд при издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) в задочно производство, като не е била съответно издадена нова ЕЗА след взизане в сила на присъдата ,довело за ищеца до невъзможност да се ползва от правата по Рамково решение 2002/584/ПВР при задължането му в друга страна- членка. Искът е предявен на основание чл. 4 , §3 от ДЕС, разгледан от съдилищата по реда и при предпоставките на ЗОДОВ срещу Кюстендилския окръжен съд . За да потвърди отхвърлянето му , въззивният съд решаващо е приел ,че по ЗОДОВ съдът като правозащитен орган, легитимиран да представлява държавата , отговаря в изключително очертаните от този закон хипотези в чл. 2 ЗОДОВ ,между които настоящият случай не попада .
В изложение , касаторът е поставил въпрос относно прилагането на ТР№5/2015г ОСГК , на което се е позовал въззивния съд – дали в него са тълкувани всички хипотези на отговорност на съдилищата за вреди ,включително за отговорност на националния съд при нарушаване правото на ЕС. Формулира се въпрос допустимо ли е посредством тълкувателни решения, задължителни за съдилищата , държавите – членки да изключват отговорността на съдебните органи за вреди от нарушаване правото на ЕС.Сочи се основание по чл. 280 ал.1, т.3 по тези въпроси.Формулиран е и въпрос : „ допустимо ли е при преценка основателността и доводите и възраженията на страните съдът да не изхожда от факти , на които страните се позовават и да извлича правни последици от фактически обстоятелства ,които страната не е посочила” , по него се сочи като основание за допускане до обжалване чл.280 ал.1 т.1 ГПК и се прилага практика на ВКС . Вторият от формулираните въпроси се сочи и като въпрос , свързан с тълкуване правото на ЕС, поради което се изтъква необходимост настоящият съд да направи преюдициално запитване, до СЕС.
Отговор не е постъпил .
Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира ,че при дадения от въззивният съд отговор на първия от формулираните въпроси , е изпълнено условието същият да е произнесен в решаваща за изхода на спора насока.Ако се приеме, че въззивният съд е следвало да приложи ТР№5/2015г ОСГК към настоящия случай , вторият въпрос би имал връзка с делото , като се отделят насочващите към еднозначния му отговор доводи от самия въпрос . За да се отговори евентуално и на двата въпроса по реда на чл. 290,вр. чл. 291 ГПК , са от значение предпоставки , по отношение на които при наличие на касационна жалба Върховен касационен съд следи и служебно , тъй като засягат допустимостта на решението – с оглед съдопроизводствения ред по тези искове, а от друга страна въпросите засягат чл. 4, §3 от ДЕС като основание за иск , относими са към правораздавателни критерии , които се извеждат не само от вътрешното право , но и от този Договор .
С разпореждане от 27.11.2015 г. на Председателя на Върховния административен съд и на Председателя на Върховния касационен съд е образувано т.дело № 2/2015 г. по описа на Върховния касационен съд за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, по въпросите: 1. кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл.4,пар.3 от ДЕС, с която се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС, 2. кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4, пар.3 от ДЕС. По посоченото тълкувателно дело не е постановено тълкувателно постановление.
По изложените вече съображения , поставените правни въпроси в изложението на жалбоподателя са относими към въпросите по тълкувателно дело № 2/2015 г. на ВКС – на ОС на ГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС . Освен това въпросите, по които следва да се постанови тълкувателното постановление , са от значение за преценка по допустимостта на обжалваното решение. , която преценка се разпростира и във фазата по чл.288 ГПК ,вр чл.280,ал.1 ГПК.
Ето защо и на основание чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до постановяване на тълкувателно постановление по т.дело № 2/2015 г. на ВКС – на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС , с оглед на което
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Спира производството по гр.дело № 4776/2016г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение , до постановяване на тълкувателно постановление по т.дело № 2/2015 г. по описа на ВКС – на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.