О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София, 19.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №2815/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура , срещу решение №2289 от 06.04.2017г по в. гр.дело № 8727/2014г. на Софийски градски съд в частта , с която е потвърдено решение от 12.03.2014г по гр.д №9347/2013г. на Софийски районен съд по присъденото на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, претендирани от Р. Ц. К., оправдана с влязла в сила присъда по повдигнато обвинение в лъжествидетестване , както и по касационна жалба на Р. Ц. К., чрез адв. П. Т. срещу въззивното решение в частта , с която след отмяна на първоинстанционното решение по иска за обезщетение на имуществените вреди – заплатени разноски за адвокатска защита в наказателното производство в размер на общо 5 000 лева ,този иск е отхвърлен изцяло.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски градски съд се е произнесъл по как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, в противоречие с практиката на ВКС. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г, и решение №337/2010г по гр.д № 1381/2009г ІV г.о и реш. по гр.д № 1273/2009г ІІІ г.о Според Прокуратурата при определянето на неимуществените вреди не е съобразена в решаваща степен тежестта на обвинението (което не е тежко по смисъла на НК), изпълнявана е най- леката мярка за неотклонение.Като основание са посочен критериия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .
Постъпил е отговор , с който ищцата К. изтъква подробните мотиви на съда за определяне на обезщетението в оспорвания от касатора размер като счита ,че решението не е в противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД и не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане .
В касационната жалба на Р. Ц. К. се съдържа изложение , като са посочени основанията на чл. 280 ал.1 т.2, т.3 ГПК по два формулирани въпроса : наличието на цялостен договор за поръчка и наличието на отделни договори за правна защита,водят ли до привидност на първоначалния договор ,ако волята на страните съвпада; длъжен ли е съдът да да направи изводи относно всички релевантни за спора обстоятелства. Приложена е практика на ВКС(рещ. №1985/2005г,ІVг.о) в подкрепа на основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК
Върховен касационнен съд ,ІІІ г.о намира касационната жалба на Р. Ц. К. срещу въззивното решение в обжалваната от касаторката част за недопустима. В тази част е произнесен отделен иск с цена 5000 лева и съгласно критерия на чл. 280 , ал.2 ГПК въззивното решение е под предвидения в закона праг за касационно обжалване .
Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е постъпила в срок и допустима . След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по тази касационна жалба.
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението на Прокуратурата на РБ правен въпрос , свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
Несъмнено обстоятелствата, които съдът следва да прецени решаващо когато прилага чл. 52 ЗЗД при отговорност за неимуществени вреди по чл. 2 ,ал.1,т.3 ЗОДОВ включват тежестта на повдигнатото обвинение и търпяната мярка за неотклонение .По този въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г , както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС – решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о , реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о, реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о. на ВКС. Практика на ВКС по чл. 290 ГПК е цитирана и от въззивния съд в мотивите на решението.Част от тази установена практика съставляват и реш. № 337 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о , изтъкнато от Прокуратурата .
Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната практика на ВКС по поставения въпрос. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти , относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението .
Тази преценка, съответно мотивирана , не липсва в обжалвания акт решение №2289 от 06.04.2017г по в. гр.дело № 8727/2014г. на Софийски градски съд в частта , с която е потвърдено решение от 12.03.2014г по гр.д №9347/2013г. на Софийски районен съд , по присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева при незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по отношение на тежестта на обвинението и търпяната мярка за неотклонение включително.Ищцата е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 290 ал.1 от НК, за което престъпление законът предвижда наказание до пет години лишаване от свобода.За кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер в конкретния случай са злепоставящия характер на обвинението спрямо ищцата като човек уважаващ закона,с чисто съдебно минало и пракикуващ лекарска професия ,от значение е също периода на наказателно преследване , неговото времетраене – в случая повече от шест години. От значение е развитието на процеса в съдебна фаза , до момента на постановяване на влязла в сила оправдателна присъда . След внасяне на обвинението в съда двукратно се е стигнало до постановяваване на осъдителни присъди, отменени от ВКС по реда на възобновяването . С присъда №55/2009г по НОХД №1496/2009г СРС ,13 наказателен състав ищцата е била призната за виновна и е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 години и шест месеца , ефективно. Тази присъда е изменена в наказателно -осъдителната част от състав на Софийски градски съд по ВНОХ №1877/2010г, като е определено наказание по чл.37 ал.1 т.2 НК за минимален срок ,при определени пробационни мерки. Преди ищцата да бъде оправдана е налице и наказателна репресия в резултат влизане в сила на осъдителната присъда на СГС и реално изтърпяване на наказанието „ пробация” . Делото в съдебна фаза е било разглеждано от осем инстанции докато с присъда от 07.11.2012г окончателно се установи , че обвинението е несъставомерно и че не е извършено престъпление. Съдът изрично е изтъкнал вида на наказанието по поддържаното от Прокуратурата обвинение,но е съобразил и постановеното осъждане на ефективно наказание ”лишаване от свобода” в размер над средния на предвиденото наказание в закона, изтърпяването на наложеното в последствие по-леко наказание”пробация” и моралния ефект , предизвикан от това,при установен по делото висок и силен интензитет на неимуществените вреди. При конкретните отрицателни последици за ищцата в личностно, социално , емоционално, здравословно и психическо отношение, несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се отчита тежестта на наказанието по повдигнатото обвинение и наложената мярка за неотклонение.
Воден от горното , Върховен касационен съд , състав на ІІІ гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационната жалба на Р. Ц. К. срещу решение №2289 от 06.04.2017г по в.гр.дело № 8727/2014г. на СГС в частта по иска за обезщетение на имуществени вреди .
Не допуска касационно обжалване на решение срещу решение №2289 от 06.04.2017г по в. гр.дело № 8727/2014г. на Софийски градски съд в останалата част
Определението подлежи на обжалване с частна жалба , в седмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС в частта , с която касационната жалба на Р. Ц. К. е оставена без разглеждане
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .