О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
София, 14.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2227/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез пълномощник адв.А. И. от САК , срещу решение №158 от 16.01.2017г по в. гр.дело № 4379/2016г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е потвърдено решение от 12.07.2016г по гр.д №10233/2016г. на Софийски градски съд , по присъденото на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева,причинени от публикуването на опозоряващи статии в издавани от ответника вестници, по иска на А. С. В..
За да потвърди обезщетение в оспорвания от касатора размер въззивният съд на свой ред е обсъдил съдържанието на публикуваните в издаваните от ответника вестници ”Шок”,”Уикенд” и „Всеки ден”няколко статии в рамките на периода 11.01.2011- 08.10.2014г и е приел ,че се касае за злоупотреба с правото да се изразява мнение и разпространява информация.Ответникът не е поддържал изнесените злепоставящи твърдения да са верни ,или да е проверявал верността им ,а те са от естество да накърнят репутацията на ищцата ,т.к вменяват недостойно поведение от гледна точка на общоприетите морални разбирания , като заедно с обидните оценъчни изрази ,публикациите са целели за засегнат нейната чест и достойнството.Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и приетата съдебно-психиатрична експертиза при определяне на обезщетението по справедливост .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на ответника по иска се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , затова че Софийски апелативен съд се е произнесъл по обуславящ за изхода на делото материалноправен въпрос , относно приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение ,в противоречие с практиката на ВКС относно критерия , намерил израз с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г. Защитата изтъква липса на указаната задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определянето на неимуществените вреди. Посочва се решението да е в противоречие с практиката на ВКС относно размера на присъденото обезщетение , по дела с ответник медии , а именно : Решение № 263/2013г по гр.д №1740/2011г ІІІ г.о , реш. №148/2015г по гр.д №6318/2014г ІІІ г.о и реш. №369/2015г по гр.д № 2098/2015 ІV г.о. Решенията се прилагат, съдържанието им не е кометрирано . Противоречие с цитираната практика се поддържа с оглед качеството на ответника , медия .
Отговор е постъпил от А. С. В., чрез адв. П. С. .Изтъква се липсата на ясно посочен правен въпрос , точно и мотивирано изложение на касационни основания .Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД ,във връзка с изискванията към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в мотивите на решението .
По този общ въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г , както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС ( решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о , реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о ,реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о , реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о , реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о.на ВКС и др., по общоважими аспекти, свързани с прилагането на критерия за справедливост при обезщетенията,независимо от качеството на ответника и дали увреждането е причинено от публикации в пресата .
Обжалваното въззивно решение не противоречи на установената практика на ВКС по поставения въпрос. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти , относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател ,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението . Тази преценка, съответно мотивирана , не липсва в обжалваното решение .
Софийски апелативен съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер в конкретния случай . Това e на първо място са естеството на неверните твърдения и злепоставящия ефект от тях ,накърнената репутация на ищцата , изразите засягащи нейната част и в случая умишлено използвани за накърняване на достойнството й, като израз на обидно и неприлично отношение . Както е изтъкнал въззивния съд , касае се за последователно публично охулване в шест медийни публикации , пет през 2011г и една пред 2014г , съдържащи неверни факти и обидни коментари , поднесени и тиражирани в средства за масово осведомяване .От значение за размера на обезщетението е и това, че злепоставящите твърдения и уронващи честта обиди са поднесени по един скандален начин. Съобразена при размера на обезщетението е субективната реакция при установеното физическо и психическо състояние на ищцата, изразена в стресогенно състояние , протрахиална тревожно –депресивна реакция , нарушение на социалното функциониране , разстройство в адаптацията, която установена клинична картина е резултат още от първите публикации през 2011г , продължила е значително по-дълго с оглед обичайния период на преодоляване и според медицинки оценки, се налага лечение с антидепресанти. На следващо място е съобразено от въззивния съд , че се касае за няколко деяния , идентични по характер , всяко следващо насложило нови вреди върху вече предизвикана травма, което съдът е свързал и с периода , през който ищцата е с нарушено психическо равновесие , невъзстановено и до момента.
При установените отрицателни последици за ищцата в личностно , емоционално и психическо отношение , липсва пълно сходство по решаващо преценените факти между обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и обстоятелствата по изтъкнати решения на ВКС . Съдебни актове , в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определи различни по размер обезщетения не са аргумент за противоречива практика , щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението, за противоречиво прилагане на един и същ нормативно закрепен правен принцип или конкреткна норма , или за противоречиво разрешен конкретен правен въпрос . Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание , при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен, поначало не обосновават противоречие по по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК . Разяснение кога има противоречие ,т.е ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на неимуществените вреди, се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК . Както се изтъкна , в случая няма сходство с обстоятелствата преценявани от състави на ВКС в приложените решения по други дела . Следва да се добави ,че Върховен касационен съд в практиката си не поставя издателите на печатни и други средства за масово осведомяване,или „медиите” като отделна категория ответници при носенето на обективната отговорност по чл. 49 ЗЗД .
На ответницата по жалбата следва да се присъдят установените разноски за адвокатска защита , в размер на 4290 лева .Приложен е списък
Воден от горното , Върховен касационен съд , състав на ІІІ гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №158 от 16.01.2017г по в. гр.дело № 4379/2016г. на Софийски апелативен съд
Осъжда [фирма] да заплати на А. С. В. сумата 4290 лева разноски за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .