О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 14.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №1340/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Й. Н. чрез адв.С. М. от АК П. срещу решение №498 от 12.12.2017г по в гр.дело № 773/2017г. на Плевенски окръжен съд , потвърдил присъждането на обезщетение от 6400 лева на основание чл. 45 ЗЗД за ищеца И. П. Н. , определени по решение №1619/02.10.2017г на Превенски РС въз основа на неоспоренои прието заключение на вещо лице. Присъденото представлява обезщетение за пропусната полза за ищеца като регистриран пчелар , изразяваща се в пропуснат добив от продажбата на пчелен мед от 10 броя кошери за 2015г и 2016г на стойност 5600 лева и отводки (нов рояк) по 5 бр. на година на стойност 800 лева , в резултат на противоправно задържане на 10 броя кошери от ответницата , понастоящем касатор .
Въззивният съд на свой ред е посочил,че са налице основанията за ангажиране деликтната отговорност на ответницата , като изчисляване размера на пропуснатите ползи е било възложено на вещо лице ,чието неоспорено от страните заключение първоинстанционният съд е приел . Въззвният съд, обсъждайки оплакванията на касаторката във въззивната жалба ,е приел заключението за компетентно без да уважи довода на ответницата като въззивен жалбоподател, че то не установява качеството на реалност и сигурност на претендираната пропусната полза, както се изисква съгласно ТР №3/2012г ОСТК и че в нарушение на чл.7,ал.1 ГПК е възприето механично от първоинстанционния съд . Направеното с въззивната жалба искане за повторно изслушване на вещото лице не е уважено.Като несвоевременни и извън условията на чл. 266 ГПК ,без уважение въззивният съд е оставил исканията за нова експертиза,направени от представителя на жалбоподателката едва в проведеното открито съдебно заседание , както и заявеното в същото заседание искане ищецът да бъде задължен да представи данъчна декларация за отчетени от него приходи като лицензиран и регистриран производител ,да бъде призован същия на основание чл. 176 ГПК, за да отговаря на въпрос : вярно ли е, че доходите от един кошер се равняват на половината от приходите ,т.е печалбата .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради противоречие с ТР№1/09.12.2013г.по въпроса за задължението на въззивния съд да събере доказателствата, които се събират служебно, в частност експертиза на вещо лице, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост. Поддържа се, че при въведено оплакване във въззивната жалба, въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл. 266 ,ал.3 ГПК и така Плевенски ОС се е произнесъл и в нарушение на ТР №3/12.12.2012г ОСТК, съгласно което пропуснатите ползи за които се претендира обезщетение, следва да имат качеството реалност и сигурност . В процеса са били изяснявани само добиви , приходи , а не и разходи на ищеца като пчелар .
В отговор ответникът по касационната жалба,чрез пълномощник адв.Д.П. я оспорва по същество. Преценката на въззивния съд по прилагането на чл. 266, ал.1 ГПК е съответна, като са изложени и съображенията за това . Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изтъкнато е противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуалноправен въпрос, решаващо произнесен от въззивния съд, но не и разрешен в противоречие с тълкувателната практика на ВКС по отношение на допускането на такива допълнителни доказателства пред въззивния съд ,от които страната черпи доводи и възражения по фактически въпроси и които страна е могла да ангажира в първа инстанция.С Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.3, бе дадено задължително тълкуване по въпроса за правомощията на въззивния съд служебно да назначи експертиза,когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за недоказаност на определен факт, макар въззивникът да не е формулирал изрично искане за назначаване на експертиза за установяване на този факт.Че съдът е длъжен служебно да назначи експертиза при необходимост от използването на специални знания при решаване на даден фактически въпрос е и тълкуването, дадено по реда на чл.290 ГПК в практиката на ВКС (решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр.д.№ 588/2011 г., III г. реш. №234/2015 по гр. д № 5251 по описа за 2014 г, ІV г.о, реш. по гр.д №619/2017г ІV г.о и др), но това не винаги означава,че когато е налице прието и неоспорено експертно заключение на компетентно вещо лице, възприето от съда на първа инстанция , въззивният съд служебно, или по искане на страната допуска назначаване на друга или допълнителна експертиза , за да бъдат експертно преценени обстоятелства от значение за пълнотата на заключението, или за да бъде проверено дали са преценени определени обстоятелства , свързани с остойностяване на пропусната полза.
При действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение ,в който смисъл за разясненията,дадени с реш.№542/2012г по гр.д. № 1083/2010 година на ІV г.о,ВКС. Съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота,неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение .Въззивният съд също , и без искане на страните, щом са налице условията на чл. 195 ГПК сам, служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Това разрешение относно служебната компетентност на въззивния съд е приложимо , когато спорният факт, за който са били необходими специални знания е останал неустановен поради непроявена от първоинстанцзионния съд служебна активност да назначи съответната експертиза.
В случая доводите на жалбоподателката пред въззивната инстанция за необоснованост и прилагане на разрешението по т.3 от № 1/ 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС,се основават на възражения по методиката при остойносяването на пропуснати ползи, отразена в констативната част на прието заключение , но не може да бъде споделено разбирането, че ако разходите за произвеждане на една продукция,от която произтича и добивът като пропусната полза не са отделно посочени и калкулирани при изчисленията на вещото лице,то заключението е непълно и съдът не може да основа решението си на него .
Когато не се установи конкретната стойност на неправомерно разпореден, или пропуснат добив за собственика ,взема се осреднената пазарна стойност, към момента на увреждането. Така е мотивирано и уважаването на иска в настоящия случай, до доказания посредством заключение на вещо лице размер. По искане на ищцовата страна е била допусната и изслушана оценителна експепртиза със задача за даде остойностяване на пропуснатите ползи от задържане на 10 бр. кошери с пчелни семейства – мед , пчелен прашец и отводки , претендирани като пропуснат добив и печалба за две стопански години (2015, 2016г). Задачата е изпълнена от в.л. С. П., като от констативно –съобразната част на заключението не може пряко да се направи извод дали отчитайки средногодишния добив (таблица№2) по трите показателя (пчелен мед, отводка-нов рояк и пчелен прашец), остойностената пропусната полза от пчелна продукция по пазарна стойност (таблица №3) е с отчитане на присъщи разходи за производство. Въпрос в тази връзка не е поставен заключението не е оспорено и е прието от съда. Въззивната жалбоподателка и ответник по иска е заявила оплакване пред Плевенски окръжен съд за необоснованост и незаконосъобразност, с оглед възприето от съда заключение на вещо лице и поради това ,че обезщетението не е намалено с присъщите за дейността разходи .
По единствено формулираният в изложението процесуалноправен въпрос, несъстоятелно е изтъкването на противоречие с приетото в ТР №3/12.12.2012г. ОСГТК в обосновка на поддържания по-горе довод на защитата, че указанията на ОСГТК на ВКС за реалност и сигурност на пропуснатата полза при нейното обезщетяване са налагали друго процесуалноправно разрешение по въпроса за допускане на доказателствата.
В посоченото тълкувателно решение, при отговорността по чл. 82 ЗЗД за пропуснатите ползи е указано,че за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект,трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти, включително заключения на вещи лица.Имуществените вреди могат да бъдат два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи и представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане .За тази преценка е от значение кои обстоятелства подлежат на съотнасяне. Осъдителният иск по чл. 45 от ЗЗД – за обезщетение на имуществени вреди ,искът за имуществено изравняване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в случай на неоснователно обогатяване и искът по чл. 82 ЗЗД , не се основават на едни и същи обстоятелства и нямат едно и също основание, макар възможен предмет на претенцията при всички тях да е остойностяване и присъждане на пропуснатата полза за ищеца да извлича доходи от собствената си вещ, нереализирани поради определено поведение на ответника. Делинквентът не дължи по-малко от това, което дължи неоснователно обогатилият се , или отговорният по чл. 82 ЗЗД. Когато собственикът на една вещ неправомерно е бил лишен от възможността да я ползва той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от вещта облаги и добиви и определящо следва да е остойностяването на ползата,която имотът в съответния си вид,през процесния период е могъл да носи- това е реалната полза, от която ищецът е лишен.(реш. № 403 гр. дело № 758 по описа за 2010 ІV г.о, реш. 719/2010 гр.д.№ 532 по описа за 2010г. на ІІІ г.о и др.) Това разбиране , установено в трайната практика на ВКС не е ревизирано с приемането на ТР №3/12.12.2012г ОСГТК. Съответната пропусната полза е оценената от вещото лице по делото,тя е реална и сигурна,а експертното изследване какви разходи би трябвало да извърши ищецът, за да получи осуетения добив,стои извън задачата ,т.е със заключението е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на конкретния процес от специални знания Това, че за ищецът като регистриран производител има нормативно признати разходи, е във връзка с данъчното облагане и няма отношение към обезщетението за вреди от непозволено увреждане.Делинквентът по настоящето дело не е в положението да се позовава на никое нормативно правило( съгласно чл.73,ал.1 ЗС,обикновеният владелец дължи на собственика добивите,които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски), или тълкувателно указание , което да намалява отговорността му заради разноските,които собственикът би извършил за да поддържа вещта в състояние,осигуряващо добив. Касаторът оспорва по същество пълнотата и съответствието на поставената задача, изпълнена от вещото лице ,но при това свое становище касаторът не е обосновал критерият на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
На ответника по жалбата И. П. Н. следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение №498 от 12.12.2017г по в гр.дело № 773/2017г. на Плевенски окръжен съд
Осъжда А. Й. Н. да заплати на И. П. Н. разноски в размер на 600 лева за настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .