О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София, 24.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1153/2017г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. С. Р. срещу решение № 5515 от 28.06.2016г по гр.дело № 20565/2014г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 16.09.2014г по гр.д № 26844/2013г на СРС , 51 състав .
В обжалваната част частично, за сумата 6528 лв , е уважен иск за обезщетение за ползване на жилище. Ищцата М. П. Ш. е ползувател с пожизнено вещно право на ползване върху имот ,собственост на нейния син Т. В. С. и бивш съпруг на Й. С. Р.. Искът е предявен срещу последната , упражняваща родителските права и ползвала жилището след развода до навършване пълнолетие на по-малкото от децата, на основание утвърдено от съда по бракоразводното дело споразумение , за исковия период включително. Въззивният съд е приел квалификация по чл. 59 ЗЗД за спорните правоотношения , които парвоинстанционният съд е подвел под нормата на чл.228 ЗЗД , макар в доклада по делото да не е квалифицирал отношението като наемно . Въззивният съд е обсъдил квалификацията и с оглед доводите на настоящата касаторка като въззивен жалбоподател, че искът не е бил разгледан на предявеното основание ,за да се отхвърли на него ,т.е по чл. 59 ал.1 ЗЗД . На свой ред Софийски градски съд е приел иска за основателен в уважения частично размер ,тъй като основанието за ответницата да ползва имота не е безвъзмездно. Относно размера на задължението е приел за приложими правилата за определяне на обезщетенията при лишаване от ползване , т.е на база средния пазарен наем .
В приложеното към жалбата изложение се посочва противоречие с практиката на ВКС по чл. 280ал.1 т.1 ГПК два въпроса ,вторият от които поставен и във връзка с довод за недопустимост на въззивното решение :
1.Когато семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг или те имат учредено вещно право на ползване върху това жилище ,а същото жилище с бракоразводното решение се предостави за ползване на другия съпруг ,какви правоотношения възникват между него и притежателите на вещното право .
Становището на въззивния съд , че отношенията следва да се уреждат от субсидиарния иск по чл. 59 ал.1 ЗЗД, според защитата е в противоречие с реш.№392/2012г по гр.д №1641/2010г ІІІ г.о на ВКС и реш. № 627/2011г по гр.д №176/2009 ІV г.о ,с което е даден отговор на въпроса, че отношенията са като наем за срока на ползването.
2. Допустим ли е иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на наемна цена ,когато между страните има възникнало наемно правоотношение .
Според защитата , в противоречие с указанията по чл.10 от ППВС № 1/79г възивният съд приема за допустим и основателен иск за неоснователно обогатяване със субсидиарен характер, когато може да се „търси наемна цена”( реш.№392/2012г по гр.д №1641/2010г ІІІ г.о на ВКС) , т.е ищецът разполага с друг иск. Поради това, че искът е недопустим , недопустимо е и решението.
Отговор е постъпил от ищцата по делото М. П. Ш., както и от третото лице –помагач Т. В. С. . Оспорва се допускането на касационната жалба . Ясно е, че възниква квази наемно правоотношение и няма сключен договор ,а акт на съдебна администрация. Ползването не е безвъзмездно , дължимото се определя на база среден пазарен наем .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване.
На формулираният въпрос какви правоотношения възникват между родителя с право да ползва семейното жилище за исковия период и собственика /титуляла на вещно право на ползване ,въззивният съд пряко не е давал отговор , но е съобразил решаващо произтичащото от отговора на този въпрос и установено в практиката на ВКС правно разрешение,като го е приложил. Според установената практика на ВКС ,част от която цитирана ( (реш.№392/2012г по гр.д №1641/2010г ІІІ г.о на ВКС) , по силата на съдебното решение възниква наемно правоотношение, което обуславя и квалификацията на иска като такъв за заплащане на наемна цена, а не за неоснователно обогатяване . Наемната цена обаче в този случай се определя като при лишаване от ползване , т.е на база средномесечният пазарен наем .
С обжалваното въззивно решение , след като е прието ,че се дължи определена по този начин стойност и че тя е предмета на иска , по същество е дадено съответно, а не противоречащо на установената практика на ВКС правно разрешение при установените между страните отношения , когато се касае за парична претенция , предявена от притежател на вещно право на ползване върху жилище, предоставено след развода на родителя , упражняващ родителски права По делото решаващо е преценено допустимо ли е разгледан предявения иск и противопоставимо ли е, като безвъзмездно, предоставеното на родителя ползване на бившето семейно жилище по съдебното решение (или споразумението при развода,както в случая) на претенцията на собственика/титуляра на пожизнено вещно право на ползване, близък на другия родител , докато настаненият родител упражнява тези права, както и дължи ли се от него среден пазарен наем за исковия период .
Въпреки възприетата от въззивния съд квалификация по чл.59 ал.1 ЗЗД , по горните решаващи за изхода на делото въпроси въззивното решение не противоречи на разрешението , дадено с реш. № 392/01.02.2012г по гр.д №1641/2011г ІІІ г.о по реда на чл. 290 ГПК ,а именно че при конкретния източник на правоотношението, предпоставките по чл. 59 ЗЗД не са основание претенцията да бъде отхвърлена заради това, че ответницата не се намира „без основание” в имота. В случая позоваването на чл. 59 ЗЗД при квалификацията не е довело до игнориране на обстоятелството, че ползващия се от съдебно решение, или споразумение по чл. 101 СК родител не е без основание в жилището , че отношенията са като при наем, но без да сключван договор и собственикът, респ. притежателят на пожизнено право на ползване ,близък на другия родител , може да търси възмездяване до размера на средния пазарен наем.
Въззивното решение не е в противоречие с изтъкнатото от защитата решение №392/01.02.2012г по гр.д №1641/2011г ІІІ г.о , тъй като въззивният съд не е приемал, че между страните „не е възникнала облигационна връзка”, Без да дава определение на съдебното решение по чл. 107 ал.3 СК (отм) като пораждащ факт , въззивният съд е изтъкнал решаващо , че то не представлява основание за безвъзмездно ползване на жилището от ответницата и че при липса на друго (основание) за нея , тя дължи обезщетяване за лишаване от ползване по общите правила ,т.е съизмеримо с месечния наем , който може да се събира от вещта,която стойност се определя на база средно- месечния пазарен наем.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС опредметена в цитираното решение № 627 /2011по гр.д № 176/2009г ВКС ІV г.о, тъй като въззивният съд не е приемал , че в случая покана е била необходима , нито че лица , които имат право на издръжка, в частност децата на ответницата, дължат наем на ищцата за исковия период , или че ответницата дължи наем заради тях .
По въпросите , касаещи защитата на касаторката при така установените по делото правоотношения, въззивният съд е приложил установените в практика на ВКС разрешения , но не и указанието в тази съдебна практика, насочващо съдилищата към квалификация на иска като при наемно правоотношение.
Предвид горното, отговорът и на двата поставени въпроса няма да обоснове други изводи по спора в решаваща за изхода на делото насока, различни от вече направените .
Не се касае за недопустим иск , неправилната му квалификация не го прави такъв . Изтъкната е неправилна квалификация от въззивния съд, но решаващо за критериите при допускане до касационно обжалване е , че по същество решаващо са съобразени особеностите на правоотношението и указаните в пракитката на ВКС разрешения ,приложими конкретно за него. Тези особености изключват някои от предпоставките на иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД , посочени в ППВС № 1/1979г. Но дали при квалификацията на настоящия иск съдът ще приеме , че се дължи наемна цена на основание чл. 228 ЗЗД с тази особеност , че същата няма да е определена от волята на страните и договор между тях и затова се прибягва до правилата за определяне на обезщетение при лишаване от ползване, приложими в случаите по чл. 59 ЗЗД , или обратно , съдът ще посочи квалификация по чл. 59 ЗЗД , но с тази особеност ,че основанието да се ползва жилището за срока по бракоразводното решение има , но има и основание за уреждане на отношенията със собственика при възмездност до размера, приложим за случаите на неоснователно обогатяване, крайният резултат е един и същ. И в двата случая законът е приложен съответно при конкретните обстоятелства,като във втория случай се касае за неправилна правна квалификация, която не води до неправилност при решаващите изводи на съда При обстоятелствата , на които е основан иска и предвид кръга решаващо произнесените от въззивния съд въпроси при формиране на решаващите му изводи, основание по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК заради неправилно изтъкната квалификация не се обосновава и не е налице.
С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд ІІІ г.о .
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение № 5515 от 28.06.2016г по гр.дело № 20565/2014г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .