О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 16.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2257/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Столична община, район „Витоша” , срещу решение №.297 от 12.01.2017г по гр.дело № 10550/2016г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 12.02.2016г по гр.д.43812/2012г на Софийски районен съд ,постановено по трудов спор Уважени са искове по чл. 344 ал.1 т.1- 3 КТ, при незаконосъобразност на уволнение на основание чл. 328 ,ал.1 т.2 КТ по заповед РД 15-92/29.06.2012г на кмета на Район „Витоша”, възстановяване на работа и обезщетение. Заповедта е отменена като незаконосъобразна поради това , че от работодателя – ответник не са представени доказателства за съпоставимите щатни разписания за съответните отдели и длъжности , преди и след промените в структурата на общинската администрация – в случая към м.април на 2012г. Въззивният съд на свой ред е изтъкнал , че при основанието на чл. 328,ал.1,т.2 КТ тези обстоятелства са релевантни и в доказателствена тежест на ответника .
Решаващите изводи на въззивния съд са оспорвани , като неправилни в две отделно приложени изложения към касационната жалба. В приложенията са изложени общи и теоретични съображения , отнасящи се за съдържанието на изискванията по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, но е цитирано основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , без да се посочи и приложи съдебна практика . Има довод за противоречие на въззивното решение с ТР №3/16.01.2012г по т.д №3/2011г, ОСГК, тъй като въззивният съд не бил преценил правилно доказателствата по вътрешно убеждение . Правен въпрос не е формулиран .
Ответникът по жалбата П. М. Б. е заявил писмен отговор, с който оспорва сочените основания за допускане до касационно обжалване, които според пълномощника му адв Д. Н. се сочат бланкетно , произволно .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Съгласно ТР № 1/2009 от 19.2.2010 г постановено по т.дело № № 1/2009 на ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е за точно и мотивирано изложение на касационните основания, при ясно формулиран правен въпрос . Соченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.
Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора , от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба , или както в случая – от бланкетното му оплакване, че решението е необосновано и са допуснати грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда в насока , „нормирана от Кодекса на труда” , довели до неправилни правни изводи . В изложението касаторът изтъква единствено ,че не са били обсъдени доказателствата , което не материализира противоречие с ТР №3/16.01.2012г по т.д №3/2011г, ОСГК .
В действителност , въззивният съд е обсъдил представените доказателства . Въз основа на същите е приел ,че през м. април на 2012г са извършени промени в щата на ответната администрация , като решението за това е взето съобразно ЗМСМА (реш. №184/2012г на СОС за одобрение на общата численост и приложение №17 за структурата на Район „ Витоша, СО ) , но с оглед основанието на чл.328, ал.1 т.2, изр. второ КТ ,на което трудовото правототношение с ищеца е прекратено за длъжността гл.експерт- архитект в отдел „Устройство на територията” , това не е достатъчно за да се направи извод за реално и законосъобразно съкращение , при това без да се извършва подбор . Следвало е да се установи ,че преди уволнението е било налице утвърдено ново (следващо спрямо възникването на трудовото правоотношение )щатно разписание на длъжностите и съгласно него вече не съществува длъжността, заемана от ищеца. Отчетено е решаващо ,че въпреки изричните указания в проекто-доклада , ответникът и понастоящем касатор не е представил като доказателства утвърдените преди и след 26.04.2012г длъжностни разписания , за да се прецени какви отдели и длъжности по щат са били предвидени , съответно премахнати или запазени в общинската администрация след промените.
При положение ,че ответникът и понастоящем касатор не е представил по делото предходното и процесното длъжностни щатни разписания за да бъде извършен анализ на промените в щата , а от приложените изготвени длъжностни характеристики за длъжността „главен експерт- архитект” при предходното и действащото щатно разписание не е могло да се направи извод за съществено различни трудови функции ,не е ясно какво отношение към общия и специален критерии на чл. 280 ал.1 ГПК имат общите разсъждения в изложението за обхвата на съдебния контрол и съдебната защита при закрилата на труда , за преценката на работодателя разполага ли служителя с нужните знания , за правото на подбор което било погрешно преценено от въззивния съд и пр.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат цитираните допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване , а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. За пълнота следва да се изтъкне , че цитираното в настоящето изложение основание по чл. 280 ал.1, т.2 ГПК се привързва към теоретичен анализ на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , като и двете не се обосновават от касатора във връзка с конкретното дело и решаващите съображения на съда да приеме уволнението за незаконно .
Ответникът по жалбата е заявил претенция за разноски в размер на 200 лева .Няма доказателства за плащането им на адвокат ,в тази връзка не е приложен ,или описан никакъв документ ,поради което разноски не се присъждат .
Воден от горното Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №.297 от 12.01.2017г по гр.дело № 10550/2016г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .