О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 01.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3872/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. И. А. срещу решение №2 от 21.07.2016 г по гр.дело № 73/2016г. на Окръжен съд Монтана , с което е потвърдено решение от 14.07.2015г по гр.д №1/2015г на Берковски районен съд по трудов спор. Срещу касатора е уважен иск по чл. 207 ал.1 т.2 КТ за реализиране на пълна имуществена отговорност за липса на стоково -материални ценности и парични средства за период от 11.06.2013-01.07.2014г в поверената му като МОЛ Складова база –Берковица на [фирма], в размер 38471,40лева.
В приложеното към жалбата изложение като правен въпрос,разрешен в противоречие с практиката на ВКС , се изтъкват предпоставките (фактическият състав) на пълната имуществена отговорност, тежестта за работодателя да установи в пълен размер имуществените вреди , периодът на настъпването им ,да ги установи чрез пълно и главно доказване и с първични документи ,с които се е задължило материално отговорното лице . Според защитата , по делото липсва конкретизация на периода на проверката-абсолютна предпоставка , а инвентаризационни описи поначало не е следвало да се вземат предвид , тъй като са оспорени частни свидетестващи документи . Поради това въззивният съд е постановил решението в противоречие с установената практика на ВКС , обективирана в реш. № 56/2010 по гр.д №540/2009 ІІІ г.о ,реш.№149/2016 по гр.д №1029/2016 ІІІ г.о по реда на чл. 290 ГПК , както и редица решения на първоинстанционни и въззивни съдилища по дела със същия предмет . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ,т.2 ГПК относно доказателствената тежест и годните доказателства в производството. Според защитата следвало е искът да се отхвърли , тъй като по настоящето дело ответникът е получавал СМЦ без мерене и тази практика е била наложена от самия работодател.
На следващо място се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 ГПК по въпроса за наличие на предпоставките за отпадане отговорността на работника и доказването им , т.е за оборване на презумпцията от отчетника при липса. Сочат се реш. №878/2010 по гр.д №3785/2008г ІV г.о ,реш. 247/2015г по гр.д № 970/2015 ІV г.о по чл. 290 ГПК , които решения са приложима практика за случаи на неподсигурени условия от работодателя за правилно съхранение на стока .Цитирани и приложени са и решения първоинстанционни и въззивни съдилища, без да е коментирана връзката им с делото.
Ответникът [фирма] оспорва изтъкнатите основания за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор.Коментира и изтъква разликата във фактите по всяко от решенията, приложени към изложението на касатора и обстоятелствата по настоящето дело Претендира разноски .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК общо са поставени широк кръг въпроси на материалното и процесуалното право, касаещи производството за реализиране на пълната имуществена отговорност от лица , имащи качеството отчетник. По поставените въпроси е налице формирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК , част от която цитирана в изложението , поради това не е налице основание за допускане до обжалване по чл 280 ал.1 т.2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Решение № 56/2010 по гр.д №540/2009 ІІІ г.о е за разпределение на доказателствената тежест в производството.Съгласно същото , работодателят следва да установи наличието на липса,а в тежест на отчетника е опровергаването на презумпцията , че същата е причинена от него, или по негова вина . За да е налице липса по смисъла на чл. 207,ал.1,т 2 КТ е необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности , на второ място този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. Тези именно предпоставки въззивният съд по настоящето дело е установил , включително относно факта на задължаването на ищеца като отчетник ,заемал по трудово правоотношение длъжността „Началник склад” за ревизирания период, както и преди него. За установяване на липсата е необходимо да се установи времето на нейното възникване по изтъкнатия критерии (по времето на упражняване на съответната трудова функция) , който критерии въззивният съд е приложил, съобразявайки че конкретната липса е установена след пълна инвентаризация на склада към 01.07.2014г и спрямо данните за стокова и складова наличност при предходната ревизия на същия отчетник от 11.06.2013г.,когато липси не са били констатирани.
Как се констатират липсите по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ и как се разпределя доказателствената тежест , кои са предпоставките за отговорността на лицето – отчетник при твърдение за липси на стокова наличност (СМЦ) , значението на заприходяването, предаването и получаването на имуществото за съхранение от отчетника в това му качество , съответно каква е доказателствената тежест на съставени аналитични документи и приложенията към тях за тези факти , са решаващо произнесени от въззивния съд кръг въпроси , на които е даден ясен и последователен отговор в практиката на ВКС . За да бъде квалифицирана като липса на СМЦ по основанието на иска, вредата следва да се обоснове с констатация за наличност и поверяване (предаване) на СМЦ към момент , в който конкретния отчетник има поета отчетническа отговорност към ощетеното предприятие за съхраняване и опазване на имущество и стоково-материални ценности, поверени му от работодателя. Това е условието, при което ще намери приложение оборимата презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина.( р. № 449/3.07.2006г по гр.д. № 2732/2004г. ВКС, IV г.о., р. № 1105/23.10.2008г.по гр.д. № 2055/2006г. на ВКС, IV г.о., р.№ 1659/27.10.2005г. по гр.д. № 1195/2003г. на ВКС, III г.о. ,както и реш. № 380/2010 по гр.д № 758/2009г ІІІ г.о на ВКС ,по реда на чл. 290 ГПК ).Отчета/ инвентаризирането/ на движимото имущество е контрол за физическата му наличност ,осъществяван в предприятието и не е предпоставка, без чието осъществяване липсата не може да бъде установена. В случая инвентаризация в ощетеното предприятие е извършена , при това пълна , поради закриване на склада . Данните по настоящето дело не подкрепят тезата на жалбоподателя ,че липсата не е доказана поради неустановеност на периода на настъпване на вредата, или поради липса на първични документи за заприходяване. Периодът на проверката е за времето , през което ответникът е пряко отговорен за получаването , разходването и отчитането на СМЦ в процесния склад и първичните счетоводни документи за тази дейност са проверени от назначеното по делото вещо лице, по поставена от съда и страните съответна задача .В съответствие с установената практика на ВКС за случай на оспорване констатациите за липси и съставените в тази връзка документи,които са частни свидетелстващи и правилото на чл. 182 ГПК , по делото е изслушана и приета като неоспорена съдебно-икономическа експертиза , дала заключение в потвърждение на констатациите по инвентаризационните описи и осчетоводяването ,след проверка на първичните счетоводни документи и отразяването им в сметка 304 ”строителни материали” и подсметка „Стоки – обект – Берковица”. Проверените от вещото лице първични счетоводни докуметни са приходни и разходни стокови разписки ,фактури,касови бележки и ордери , както е посочено в заключението и таблиците към него. За да ползва благоприятния с оглед ангажиране на пълна имуществена отговорност режим по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ (освобождаване от тежестта да доказва произхода на щетата) ищецът е установил всички обстоятелства по основанието и размера на иска съгласно установената практика на ВКС , което решаващо е взето предвид от въззивния съд .
Неотносимо се изтъква решение №149/2016 по гр.д №1029/2016 ІІІ г.о , според което по отношение тежестта на доказване следва да се прави разграничение между производството по чл.203 ,или чл. 207 КТ и това по оспорване на наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, ако основанието за него е финансово нарушение и причинаване на вреди , тъй като при последното доказателствената тежест винаги е за работодателя. Въззиният съд не е разрешавал по делото въпрос , налагащ изтъкнатото разграничение .
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за отпадане отговорността на работника като отчетник ,доказването им и оборване на законовата презумпция при констатирана липса в производството по чл. 207 ал.1 т.2 КТ . Изтъкнатите реш. №878/2010 по гр.д №3785/2008г ІV г.о ,реш. 247/2015г по гр.д № 970/2015 ІV г.о по чл. 290 ГПК са приложима практика за случаи , при които отчетникът може да обори законовата презумпция за виновност ,но отговорите на правни въпроси в цитираните решения, дадени при известно обобщаване на фактическата насока по тези възражения на отчетника, не могат да обосноват приравняването на фактите по делото към хипотеза на липса на причинна връзка с действия или бездействия на МОЛ ,нарушения от страна на работодателя на задължения по осигуряване условия за изпълнение на отчетническата функция за съхранение на имуществото ,съответно обичайната или съответната на характера на работата възможност за опазването му.
В хода на делото настоящият касатор се е позовал на липса на кантар за тежки товари в склада и че не е могъл да ги измерва доставяните въглища. Те обаче са били измервани при закупуването и получаването им в пристанище [населено място] от специализирана фирма, притежаваща сертификат,като при натоварването им камионът се пломбира . Към фактурата за доставяно количество е имало списък на МПС и деститацията.Приемчик на доставката при разтоварването в склада ,съответно за наличието и съответствието на товара , е ответникът по иска . На следващо място , същият е възразил по делото ,че въглищата са стояли на открито , но съгласно действащи наредби при съхранение и продажба на въглища на открито няма норма за фира , няма и основание да се отчита такава. Друго възражение на ответника по иска е , че огражденията на складовата база в [населено място] не са изключвали възможността от лесно проникване и кражби, но въззивният съд е отчел , че сигнали за посегателства или кражби не е имало. Тъй като по длъжност касаторът е бил натоварен с организиране дейността на склада по отношение приемане , съхранение и продажба на стоките (както да проверява фактическото съответствие при получаването им , така и да следи за правилното им съхранение ),въззивният съд решаващо е отчел липсата на предвидените във вътрешните правила на предприятието действия и протоколи, които лично ответникът като началник на склада е бил длъжен да предприема , или съставя при настъпване на обстоятелствата , на които основава възраженията си .Тези факти по делото не сочат на обстоятелства , възприемани като основание по възражението на отчетника за липса на вина , или причинна връзка в установената практика на ВКС , включително цитираната от защитата .
На ответника по жалбата [фирма] следва да се присъдят разноските в настощето производство за адвокатска защита както са установени по списък , или в размер на 1684, 13 лв
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №2 от 21.07.2016 г по гр.дело № 73/2016г. на Окръжен съд Монтана
Осъжда И. И. А. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1684, 13 лв разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .