О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети май , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №13/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №2438 от 24.11.2017г по в. гр.дело № 4001/2016г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено първоинстанционното решение № 4634 /06.06.2016г на Софийски градски съд в частта по присъдено обезщетение за неимуществени вреди ,до размера на сумата 20 000 лева , по иск на С. К. Г.- Н. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ,причинени от незаконно обвинение в престъпление по чл.205,ал.1т.3 НК, което е прекратено. В частта по иска за обезщетение на вреди на същото основание,по обвинението в престъпление по чл. 210,ал.1 т.5 вр чл. 209,вр чл. 26 НК , също прекратено , искът е бил отхвърлен като погасен по давност .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД .Решението е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г., основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл първо ГПК. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване , което е и в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос, обоснован като липса на мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК , защото част от претендираните неимуществени вреди не са били пряка и непосредствена последица от увреждането Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1,предл първо и предл. второ от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие както с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г , така и с решения на ВКС по прилагането на чл. 2 , ал.1 т.3 ЗОДОВ . Приложени са решения № 480 от 2013г по гр.д № 85/2012г на ВКС ІV г.о , реш. № 302 от 2011г . по гр.д № 78/2011г ІІІ г.о на ВКС,реш. №321/2014г по гр.д №2516/2014 ,ІV г.о на |ВКС .
Отговор е постъпил от адв.Св.Д. , пълномощник на ищцата.Не е ясно в каква връзка се твърди противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с практика на ВКС не е налице .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен процесуалноправен въпрос , не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД , а не е обсъдил. Преформулира се оплакването ,че липсват мотиви по отношение на причинната връзка. Решението е мотивирано в тази насока. Обсъдени са фактите и връзките между фактите, обсъдени са доводите и оплакванията на Прокуратурата (СГП) като въззивен жалбоподател , поддържала че част от вредите като „депресивно” състояние и разривът в трудовата дейност или не са доказани , или не са в причинна връзка. Тези доводи са обсъдени в решението като е изтъкнато ,че депресивната реакция може да се установява и с гласни доказателства,а не задължително при съставена медицинска документация, които свидетелски показания съдът е кредитирал като твърдения за възприето състояние на подтиснатост , обезверяване и сприхавост при ищцата, тъй като се касае за реактивно депресивно състояние, а не дефинитивна депресия , като психическо страдание/заболяване ,без видима причина за състоянието . Приетото от въззивния съд не е в противоречие,а в съответствие с изтъкнатото в реш.№ 480/2012г по гр.д № 85/2012г ІV г.о на ВКС ,повдигането на обвинение по наказателно производство нормално влияе негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи дори и без формални доказателства .
За да бъде конкретен , правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда , обусловили изхода на делото, а не да се оспорват единствено фактическите изводи. В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема характера и естеството на неимуществените вреди ,за които се дължи обезщетение и следва да бъде определено в конкретно присъдения размер. Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г по отношение на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението в конкретния случай Обвинението е за длъжностно престъпление от сферата на професионалната реализация. Ищцата е била обвинена в длъжностно присвояване като счетоводител.Наказателно производство е водено близо десет години, като в случая съдът е отчел и вредите от неразумната негова продължителност до прекратяването му по двете обвинения ,като в конкретна степен е изследвано и обсъдено как е било повлияно здравословното и психическото състояние на ищцата през този период, тъй като доказателствените усилия на нейната защита са били насочени в тази посока , както и възраженията на ответника.
Решението на САС е постановено в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК .Доводите на Прокуратурата за противоречие със задължителна съдебна практика са голословни и не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл първо от ГПК . Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1, предл второ от ГПК по общо поставените въпроси , свързан с прилагане критерия за справедливост.Обжалваното решение не противоречи на установената съдебна практика , включително изтъкнатата от Прокуратурата в изложението (реш. № 302 от 2011г . по гр.д № 78/2011г ІІІ г.о на ВКС,реш. №321/2014г по гр.д №2516/2014 ,ІV г.о на |ВКС ) ,според която критерият за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактен , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики,между които и прецененото в конкретна степен по настоящето дело състояние на подтистаност, затвореност , поведенчески промени, социална изолация, притеснение от неоснователно осъждане при ищцата като страдания понесени в значителен по продължителност период и в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Приложените към изложението съдебни решения не обосновават противоречие по правните въпроси , формулирани в изложението.Различни са обстоятелствата по конкретните дела и поради това различно се съизмерява и вредата.
Представляващият ответницата по жалбата адв. С. Д. от САК претендира да му бъде присъдено възнаграждение съгласно чл. 38, ал.2, във вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, тъй като е поел защитата пред настоящата инстанция безплатно Представен е договор между страната и адвокат ,с предмет безплатна защита по делото , който е основание за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА.Съгласно чл. 2 , ал.2, във вр. с чл.7 и чл. 9, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г възнаграждението е в размер на 850 лева.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №2438 от 24.11.2017г по в. гр.дело № 4001/2016г. на Софийски апелативен съд
Осъжда Прокуратурата на Р. България да заплати на адв. С. Б. Д. от САК възнаграждение по чл. 38,ал.2 ЗА в размер на 850 лева .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .