О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
София, 10.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет петнадесети ноември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
Като изслуша докладваното от съдията Е. Томов
гр. д № 2713/2018 г., съобрази :
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка” АД срещу решение № 2097 от 02.04.2018г по в. гр.дело № 7637/2017г. на Софийски градски съд , с което в трудов спор по предявени от Д. И. К. искове на основание чл. 344 ал. т.1,т.2 и т.3 от КТ , въззивният съд е потвърдил решение №110942 от 04.05.2017г на Софийски районен съд ,с което исковете са уважени, обусловеният иск за обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ частично ,като в отхвърлената част първоинстанционното решение не е обжалвано . Ищцата е възстановена на работа като „директор на банков клон ” при „ОББ” след отмяна на уволнение ,предприето със заповед на ИД на ОББ на основание чл.325,ал.1 т.2 КТ поради неявяване на същата за заемане на работата, на което е била възстановена от съда ,след отмяната на уволнението й от същата длъжност.
На свой ред въззивният съд е приел за изяснено ,че предходното уволнение е било отменено с решение №113-116 от02.10.2015г по гр.д №992/2015г на СРС ,влязло в сила с постановяването на опр. №737/16.11.2016г на ВКС ,с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на ответника ОББ. В това производство, след постановяване на определението ищцата е депозирала молба до ВКС по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските , а междувременно , с писмо изх№201-199/18.11.2016г ответникът е уведомил ищцата че с платежно нареждане от същата дата е извършил плащане по нейна банкова сметка на сумите ,присъдени с „влязло в законна сила решение по гр.д №992/2015г по описа на СРС”.Не е спорно ,че ищцата е получила писмото на 28.11.2016г.Ответникът е изпратил на ищцата и друго писмо от 10.01.2017г , с което я поканил във връзка с влязлото в сила решение да се яви в Дирекция „Управление на човешките ресурси” за уреждане на трудовото й правоотношение. Определението на ВКС по реда на чл. 248 ГПК е постановено на 28.12.2016г , след което делото е върнато на СРС. Съобщението по чл. 345,ал.1 КТ е изготвено с оглед постъпила молба адв. В.Д. с дата 09.01.2017г и връчено на 13.01.2016г на пълномощника на ищцата по делото . С молба вх. №100608-17/13.01.2017г ищцата е уведомила ответника за това обстоятелство , като е заявила желанието си да се върне на работа. На същата дата обаче работодателят е издал заповед №7/13.01.2017г за прекратяване на правоотношението с нея на основание чл.325,ал.1 КТ.На 16.01.2017г ищцата се е явила на работа ,като работодателят й е връчел оспорваната с иска заповед Въззивният съд не е приел за основателни доводите на касатора ,че ищцата е узнала по несъмнен начин за влязлото в сила решение в резултат на полученото от нея в края на м. ноември 2016г писмо изх№201-199/18.11.2016г, адресирано лично и съдържащо изявлението на ответника ОББ ,че решението е „влязло в законна сила”, съответно не е възприел и поддържаната от касатора теза ,че към 13.01.2017г двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345 ал.1 КТ е бил вече изтекъл за ищцата .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК с довод за противоречие на въззивното решение на установената практика, по въпросите :
Съобщението по чл.345 ал.1 КТ лично ли следва да се получи и ако не се получи лично, следва ли да има нарочно упълномощаване. Тезата на защитата е ,че уведомлението по този ред следва да се връчи лично ,тъй като трудовите права са лични , а в случая формалното уведомление по чл. 345 ал.1 КТ е получено от адвокат . Поради това въпросът се допълва : дали следва да се приема ,че служителят е известен за решението тогава ,или когато е узнал по друг начин .Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
Тъй като касаторът поддържа още ,че от узнаването на влязлото в сила решение за ищцата следва да тече и срока по чл.345 ал.1 КТ , което узнаване счита за осъществено в резултат на своето писмо от м. ноември на 2016г, в изложение изтъква противорачие с практиката на ВКС и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно „ узнаване по несъмнен начин на решение” Позовава се на реш. № 179/2016г по гр.д № 7263/2013г ІV г.о , реш. № 361/2012г по гр.д № 105/2012г ІІІ г.о, реш. №288/2016г по гр.д № 1559/2016г ІV. г.о , реш.№1/2018г по гр.д № 1892/2017г ІV г.о на ВКС , в които въпросът е изяснен по начин,налагащ обратно на възприетото от въззивния съд разрешение .
Като процесуалноправен се поставя въпросът за основанието на отвод на съдията , ако се е произнасял по предходно трудово дело между същите страни със същия предмет .
В отговор ответницата по жалбата оспорва основанията за допускане до касационно обжалване чрез пълномощника си адв В. Д.. Работодателят е уведомил ищцата , че е превел пари , а не че може да се върне на работа. Писмото не е било придружено с препис от решението,въпреки че то е посочено като основание. Поради това уведомление не е осъществено. Приложената практика е в подкрепа на мотивите на съда по обжалваното решение. Предвид установените по делото обстоятелства, въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС Претендира разноски ,за адвокат, прилага списък.
Върховен касационен съд ,ІІІг.о счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
По свързано поставените в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси на трудовото право е даден отговор по реда на чл. 290 , чл. 291 ГПК в уеднаквяване на практиката на съдилищата по прилагането на чл. чл.345, ал.1 КТ, включително за случаи като настоящия.. Когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението,то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа ,срокът по чл.345, ал.1 КТ, съобразно правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. Изяснено е в установената практика на ВКС, че постановилият първоинстанционното решение съд изпраща съобщението по чл.345, ал.1 КТ,а извод дали решението за възстановяване на работа е станало известно на заинтересования ,се прави не единствено по аргумент от процесуалните правила за съобщаване по ГПК,а от фактите по делото.В този смисъл е налице съдебна практика , обективирана в реш. №440/10.06.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г.от ВКС, ІV гр.отд, решение№ 179 от 2014г по гр.д № 7263/2013г ІV г.о реш.№440/10.06.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г. от ВКС, ІV гр.отд., решение № 361/21.12.2012 г., по гр.д.№ 105/2012 г., ІІІ гр.отд. на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Решаващо се отчита принципът ,залегнал в чл. 8 КТ. Когато от доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В този смисъл е и реш.№440/10.06.2010 г. по гр.д.№ 537/2009г.от ВКС, ІV гр.отд .като отговор на правен въпрос , по правния въпрос за началния момент на срока по чл. 345, ал. 1 КТ са постановени решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 264 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 1467/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о и др,с които съдебната практика е уеднаквена, но въпрос на доказателствен извод във всеки конкретен случай е момента на узнаване на решението.
Фактите и налагащите се изводи от тях не могат да бъдат всеобхватно обобщени като отговор на правен въпрос , а следва да се прецени налице ли са несъмнени доказателства за узнаване на решението по трудовия спор ,за влизането му в сила в частта за възстановяване на работа и в кой момент .Според установената съдебна практика ,положителен извод за узнаване преди да се оформи с подпис получаване на съобщението по чл.345, ал.1 има не само когато ищецът е поискал и получил лично препис от влязлото в сила решение ,но и когато с негова жалба е зададен ограничен предмет на въззивното производство; когато не е отговорил на поканата на работодателя с която да го е уведоми в срок за намеренията си(опр.по гр.д № 3524/2015 гІІІ г.о) когато ищецът е поискал и получил изпълнителен лист за присъдените му суми (решение № 361/21.12.2012 г., по гр.д.№ 105/2012 г., ІІІ гр.отд, реш. №179/2014г по гр.д №7263/2013г ІV г.о ); упълномощил е адвокат за изпълнителни действия (реш. № 228/2016г по гр.д №1559/2016г.).
Не може да се направи несъмнен извод за узнаване на съдебното решение ,когато пълномощникът на ищеца и негов адвокат по делото е получил препис , съответно няма данни дали и в кой момент това решение е достигнало до ищеца(решение №440/10.06.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г. от ВКС, ІV гр.отд).В тази връзка,правилата за връчване на съобщения по ГПК чрез пълномощник по делото са относими към съдопроизводствените действия по време на висящия исков процес. След влизане на решението в сила пълномощията на адвоката по делото са прекратени поради което чрез него не могат да бъдат действия с материалноправни последици за страната нито да се презумира, че узнаването на определен факт от адвоката, действието на чието пълномощно е прекратено,е достигнало до страната( реш. №440/10.06.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г. от ВКС, ІV гр.отд) Узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на работа от адвоката не поставя начало на двуседмичния срок по чл. 345, ал.1 КТ за страната ,което не изключва тази страна да признае или заяви че именно узнаването от адвоката е и моментът на узнаване за нея.
Така утвърденото понастоящем в практиката на ВКС разбиране за правата и задълженията на страните при възстановяване на работа и началото на срока по чл.345, ал.1 КТ е наложено от необходимостта да се съобразява добросъвестността при заявено искане за заемане на длъжност въз основа на формално оформено уведомление по чл. 345 КТ, направено, в преобладаващия брой случаи, години след момента на влизане в сила на съдебното решение и знанието за това обстоятелство ,поради което е отчитано и поведението на страните с оглед изискванията на чл. 8 КТ .
Следва да се добави ,че въпросът дали при поискани и получени от адвокат след приклрючване на делото препис от решението и уведомление по чл. 345 КТ следва да се приеме ,че е започнал да тече срока, няма решаващо значение по настоящето дело и не би променил изводите на съда ,тъй като в случая ищцата приема да е обвързана с резултата от действията на адвоката си , щом заявява изрично воля и се явява на работа в законния срок считано от момента ,в който адв. Д. се е снабдила с преписа и уведомлението. Подобно поведение е добросъвестно , в случая процесуалните действия по снабдяване с книжа следва да се считат за установено възложени, доколкото са предприети в отговор на писмото на работодателя,получено от ищцата на 11.01.2017гда се яви, за да уредят „трудовото правоотношение”.Поканата на работодателя в това писмо в случая също е израз на добросъвество упражняване на правата му като страна по възстановеното трудово правоотношение . Реакцията на ищцата на писмото от 10.01 2017 да заяви намеренията си в законния срок също сочи на добросъвестност .Не може да се направи същият извод по отношение на предприетите в последствие действия от ответника като работодател ,който изисква от К. да се яви , указва какви документи да представи и в същото време без да зачита нейното право и резултатът от нейните действия, оформя незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считайки срокът по чл. 345 КТ за вече изтекъл . Добросъвестни са били действията на работодателя като длъжник по парично вземане да плати доброволно присъдените с решението суми, съответно така да уведоми насрещната страна да не предприема изпълнителни действия , но съдържанието на писмото от 18.11.2016г ,с оглед позоваване на факта , че решението е влязло в сила , сочи знанието на страната направила изявлението, като уведомяването на насрещната страна по този начин не е предпоставка за несъмнен извод за узнаване,че за нея тече срок да се яви на работа, както е приел и въззивния съд .
Не е налице общият критерии за правен въпрос относно това следва ли да се отвежда съдия ,разглеждал предходен спор между страните,в случая пак относно упражнено право на уволнение но при други обстоятелства. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по изведените в изложението няколко въпроса, свеждащи се до това дали при конкретните обстоятелства е следвало да се направи несъмнен извод за узнаване на решението , предвид че с писмо ответникът по иска е уведомил ищцата по делото че доброволно е превел дължимите суми по „влязлото в сила решение„преди да са се осъществили процесуални или извънпроцесуални факти, сочещи узнаване на решението за ищцовата страна като влязло в сила
Следва са присъдят разноски на ответницата в касационното производство, установени по списък в размер на 600 лева за адвокатска защита.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 2097 от 02.04.2018г по в. гр.дело № 7637/2017г. на Софийски градски съд
Осъжда Обединена българска банка АД гр. София да заплати на Д. И. К. сумата 600 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .