О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 19.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2798/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на КОНПИ ,чрез ТД на Комисията [населено място] , срещу решение №.72 от 26.04.2017г по в. гр.дело №94/2017г. на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено решение от № 1694 от 21-12-2016г на Пловдивски окръжен съд. Отхвърлени са искове на основание чл.4, ал.1 и чл.10 във вр. чл.4, ал.1 ЗОПДИППД(отм. , във вр. с пар.5 от ПЗРЗОПДНПИ) против лицата Г. Т. Г. и София Й. Г. ,двамата от [населено място] .
Исковете са за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 324 629 лева , придобито от престъпна дейност. Възивният съд на свой ред е приел ,че при съпоставката на приходите и разходите за проверявания период от 25 години , съгласно приетите доказателства и заключение на приета по делото СИЕ установената отрицателна разлика не е на „значителна стойност” по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) Касае за комулативна предпоставка по чл. 3 от закона която липсва и искът не може да бъде успешно проведен . Въззивният съд е изтъкнал неоспорените доказателства , според които за времето 1988г – 1998г разходите на домакинството на ответниците надвишават приходите с 1095,93 МЗР , за периода 1999г – 31.05.2013г приходите превишават разходите с 851,28 МРЗ, поради което общо за целия проверяван период отрицателната разлика е 244,65 МРЗ , при изискван от закона праг от 400 МРЗ (стойност от над 60 000 лева ) . Съдът е придал доказателствено значение на годишните декларации на двамата ответници пред ТД на НАП по чл. 41 ЗОДФЛ (отм), касаещи доходи за периода 2000 – 2007г., във връзка с които ответниците са били привлечен като обвиняеми за престъпление по чл. 313 ал.1 НК , че като физически лица са потвърдили неистина в писмени документи за доходи,но производството е било прекратено от Прокуратурата. Ответникът е бил осъден за други престъпления , които попадат в приложното поле на чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД (отм) ,а именно по чл.244 ал.1, във вр чл.243,ал.2 т.2 НК и по чл.321,ал.6 , вр. чл.54 НК .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Правен въпрос не е формулиран , оспорва се обосновката на решението с довод ,че тя неправилно се основава на прекратителното постановление по наказателното производство като доказателство за законност на доходите, в този процес .
Според Комисията, изтъкване в мотивите на решението на факта на прекратеното наказателно производство за престъпление по чл. 313 ал.1 НК , означава че според съда това е достатъчно за признаването на процесните осем бр. данъчни декларации за годни писмени доказателства ,удостоверяващи декларираните доходи за периода 2000 – 2007г. Според КОНПИ противоречието е с определение № 86/2015г по т.д №1076/2014г ТК , според което прокурорската проверка за извършени престъпления не е основание за спиране да делото по чл.229, ал.1 т.5 ГПК . В това определение , което е по реда на чл. 288 ГПК , е изтъкната и задължителната практика по въпроса – реш.№ 116/2013г по гр.д №745/2012г ІV г.о на ВКС. В същия смисъл са и посочените в изложението опр. №444/2015г ІV. г.о на ВКС и опр. №378/2010г ТК , ІІ т.о на ВКС . Последното се прилага и цитира ,тъй като „.. отделен в тази връзка остава въпросът ,че ГПК не предвижда задължителна за гражданския съд доказателствена сила на издадените в досъдебното производство актова ,решаващият съд не е обвързан от съдържащите се в тях констатации „ Други съображения в изложението не са изтъкнати .
Отговори не са постъпили .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е формулиран правен въпрос , така не е отговорено на общото изискване по селективния критерии за допускане до касационно обжалване в чл. 280 ал.1 ГПК.В съдържателната част изложеното е копие на въззивната жалба. Освен това , за релевантните по делото факти какви са били приходите на ответниците за времето от 2000 до 2007г, въззивният съд не е основал изводите си на актове на разследвашите органи по предвалителната проверка и на констатации по прекратеното наказателно производство, както Комисията твърди . Основал ги е на декларациите на лицата пред ТД на НАП,които документи на общо основание са годни писмени доказателства. Цитираната и приложена съдебна практика касае основанията за спиране на гражданско дело , отграничавайки от основанието по чл.229, ал.1 т.5 ГПК случаи на образувани предварителни наказателни производства. Този въпрос , в който и да било от аспектите му , не е обсъждан решаващо от въззивния съд нито са били налице процесуалните предпоставки за произнасянето му по настоящето дело.Цитираната практика на ВКС е неотносима и приложена без каквито и да било доводи за обратното.
Независимо от липсата на формулиран въпрос и отделно от изтъкнатото по горе, доказателствената преценка на въззивния съд не е изражение на тезата , постулирана в касационната жалба и изложението . Решаващите съображения на ПАС не дават основание на касатора да твърди ,че е придадено обвързващо значение на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното преследване. Непонятно остава защо КОНПИ счита , че данъчните декларации на ответниците не са писмени доказателства ,че съда не следва да ги приема и обсъжда наред с останалите и защо е следвало да направи извод , противен на съдържанието им , въз основа на данните ,че ответниците не са били регистрирани като земеделски производители или въз основа на довод,че тези декларации,депозирани от тях съгласно данъчните закони , пред ТД на НАП ,били съставени „за целите на настоящето производство„ .
Воден от гореизложеното ВКС , ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване на решение №.72 от 26.04.2017г по в. гр.дело №94/2017г. на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .