1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
С., 08.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети април , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4668/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № І-72от 19.07.2017г. по гр.дело №760/2017г. на Бургаски окръжен съд. Потвърдено е решение №360 от 17.03.2017г по гр.д.№5337/2016г на Бургаски районен съд за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение.
Уважени са искове на основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. При възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка Бургаски окръжен съд на свой ред е изтъкнал , че писмени обяснения по чл. 193 ал.1 КТ не се установява да са поискани преди налагане на наказанието и това следва не само от несъответната дата на писмото – покана за даване обяснения,предшестваща с няколко месеца посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, а и от липсата на доказателства тази писмена покана да е връчена при отказ, както е оформена и приложена по делото. В тази връзка недоказани са останали фактите.Лицата, посочени от връчителя като свидетели на отказа поканата да бъде получена не са ангажирани като свидетели .
В риложеното към жалбата изложение –допълнение към касационната жалба се посочва, че обжалваното решение е в противоречие с практика на Върховния касационен съд по два правни въпроса
1 Длъжен ли е съдът да изложи мотиви , в които да посочи исканията ,доводите е възраженията на страните като разгледа всички представени доказателства и посочи кои възприема и кои отхвърля . В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по този въпрос се сочи ППВС №1/1953г и реш. № 166/2013г по гр.д №№1285/2012г на ВКС ІІІ г.о .Съгласно изложеното в касационната жалба касаторът счита решението за немотивирано поради декларативно заявеното ,че е нарушен чл.193 КТ и поради препращането към мотивите на БРС .
2.Кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения , изисква ли се форма ,в която те да бъдат дадени ,длъжен ли е работодателят да уведоми работника ,че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарна отговорност ,даването на обяснения условие ли е да се счита ,че работодателя е спазил чл. 193 КТ или е достатъчно работодателят да е поискал обяснения и работникът/ служителят да не ги е дал .
Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като се цитират и прилагат множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК ,че е достатъчно обясненията да са поискани ,за тях няма изискване за форма и работодателят не е длъжен да уведоми работника,че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарна отговорност(реш. № 226/2012г ІV г.о , реш. № 137/2010г ІV г.о , реш. № 220/2011г І. г.о , реш. № 629/2010г ІV г.о , реш. № 237/2010г ІV г.о ,реш. № 210/2013г ІІІ г.о )
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението не съдържа обосновка във връзка с посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първия, процесуалноправен въпрос,тъй като въззивното решение съдържа мотивите на въззивния съд както във връзка с препращането по чл. 272 ГПК,така и собствена преценка на обстоятелството ,че не се установява работодателят да е посикал обяснения съгласно чл. 193,ал.1 КТ. Доводите на въззивния жалбоподател,че е сторил това също са обсъдени от въззивния съд и като са посочени всички ангажирани доказателства,доводите в жалбата са преценени като немотивирани и неподкрепени с конкретни факти .
Вторият формулиран въпрос има отношение към решаващите съображения на съда в частта кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да поиска обяснения от извършителя на дисциплинарното нарушение. Тезата във въпроса , че за изпълнение на условието е достатъчно работодателят да е поискал обяснения, е изразена в част от приложената съдебна практика (реш. №226/2012г по гр.д № 917/2011г ІV г.о, реш. № 220/2011г по гр.д № 1917/2010г ІVг.о) което обаче не отменя необходимостта от доказване именно на този факт в трудовия спор , както изрично е посочено и в решение № 237/2010г по гр.д № 826/2009 ІV г.о на ВКС : от значение е достигането на отправената покана за даване на обяснения – писмена или устна, до адресата. Недоказването на спорно по делото обстоятелство в случая е обусловило и решаващите съображения на съдилищата да отменят наложеното дисциплинарно уволнение , без да разглеждат спора по същество .
Въззивният съд е формирал извод за нарушение по чл. 193 КТ при следните конкретни обстоятелства: поканата за обяснения е била в писмена форма,като работодателят е възложил връчването на свой служител в същото предприятие,прекия ръководител С. Н.. Поканата с дата 22.08.2016г е приложена по делото, оформена от това лице като невръчена поради отказ , за което същата се е подписала , а по-долу и двама свидетели на отказа.
След като ищецът е оспорил както датата на този документ ,така и засвидетелстваното в него,за доказването на обстоятелството по отказа да получи поканата за обяснения работодателят не е ангажирал никакви доказателства. Като свидетел е изслушана лицето-връчител С. Н. , но за други обстоятелства.С нейните показания са доказвани нарушенията на трудовата дисциплина .В трудовия спор не са ангажирани показанията на лицата,посочени като свидетели на отказа. Както е изтъкнал и въззивния съд ,гласни доказателства са събирани не за установяване връчването на поканата ,въпреки че доказването на този факт е било указано. В решението е изтъкнато ,че в показанията на свидетелката С. Н. липсва и конкретност при какви обстоятелства и кога е връчена при отказ поканата за обяснения.
При горната фактическа установеност , даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие,а в съответствие с приложеното решение № 237/2010г по гр.д № 826/2009 ІVг.о , според което в този случай , т.е след като няма спор че ищецът е бил на работното си място и не е отсъствал, от значение е достигането на поканата за обяснения до него като положителен факт ,чието установяване е в тежест на работодателя.
Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице .
Останалите уточнения във въпроса : изисква ли се форма ,в която обясненията да бъдат дадени ,длъжен ли е работодателят да уведоми работника/служителя че е започнал дисциплинарна процедура, даването на обяснения от извършителя на дисциплинарното нарушение условие ли е да се счита ,че работодателят е спазил процедурата по чл. 193 КТ, нямат връзка с решаващо съобразените от въвззивни съд обстоятелства по делото Бургаски окръжен съд не е давал отговор на тези въпроси ,не е обсъждал трябва ли да е спазена някаква форма за искане на обяснения, или че работодателят е бил длъжен да уведоми работника за започната дисциплинарна процедура. Обяснения не са давани и не се твърди да са били давани. Възражението на ищеца е ,че не са поискани преди да се наложи наказанието.Посочената в изложението съдебна практика по тези въпроси е неотносима .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № І-72от 19.07.2017г . по гр.дело № 760/2017г. на Бургаски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .