О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври,две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Емил Томов
Членове : Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1977/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. И. Н. срещу решение №1058 от 14.02.2019г по в гр.д №6772/2018г на СГС , с което е оставено в сила решение от 29.01.2018.г на Софийски районен съд ,по отхвърлен иск на касатора К. И. Н. срещу В. В. С. за установяване на вземането му за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ , осъществено представителство и защита по дело в размер на 21 000 лева .По възражение на ответника договорът е приет за нищожен договор
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК с оглед преценката на въззивния съд ,че не се дължи възнаграждение на ищеца над присъдения от съда размер от 1715лв до размера на договорения хонорар от 21 000 лева. Посочва се, че хонорарът е уговорен като резултативен, резултатът е настъпил и поради това чл. 9 ЗЗД е приложен неправилно.Относно приложението на тази разпоредба не е отчетено и времето, през което договорът е изпълняван.Ищецът е изпълнил договора , а делото е приключило с положителен резултат.Като обосновка се изтъква необоснованост на извода за положени минимални усилия и че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави .
Ответникът по касационната жалба В. В. С., чрез адв.А. Т. от САК възразява в отговор ,че не се поставя правен въпрос Липсва формулирано релевантно основание за допустимост на жалбата , която оспорва и по същество.Претендират се разноски .
Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване .
Изложението не отговаря на съдържателните изисквания на чл. 280 ал.1 от ГПК ,пояснени в ТР № 1 от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС. Не е формулиран правен въпрос„относно приложението на чл. 9 ЗЗД” . Преформулирането на касационни оплаквания , или повторното изтъкване на поддържани собствени фактически доводи и тълкувания не изпълнява условието на закона и не представлява правен въпрос,към който могат да се обвържат конкретните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Правният въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи по предмета на спора. В случая решаващ е изводът за недействителност на договор между адвокат и клиент,от който договор ищецът е извел основанието на иска.Изтъкната е нееквивалентност на престациите. Този извод на съда не е повлиян от обстоятелства като продължителността на оказваната правна помощ и фактическата ангажираност на адвоката в конкретното съдебно производство при процесуалното представителство за определен период от време.Затова съдържащите се в изложението изчисления и количествени сметки на база факти , осъществели се след сключване на договора , както и общите съображения за допустимостта от уговаряне на резултативен хонорар при адвокатска защита (чл.36,ал.4 от З Адв.)няма да доведат до други решаващи изводи по основанието на претенцията.
Освен че не е формулиран правен въпрос, липсва и обосновка на посоченото основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК в двете законови хипотези .Не е изтъкната задължителна практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления на която решението противоречи, нито е назована някаква съдебна практика, относима към института на чл.9 ЗЗД. Върховният касационен съд е формирал последователна съдебна практика по изтъкнатото основание за нищожност на договор поради противоречие сдобрите нрави при нееквивалентност на престациите, относима и към възмездни договори с предмет възнаграждение. Част от тази съдебна практика (реш. № 15382915г по гр.д №3014/2014г ІІІ г.о)е цитирана от въззивния съд,като решаващо са следвани принципно изведените в нея указания и правни разрешения , относими в случая.
Липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационната жалба да не бъде допускана до разглеждане. За пълнота следва да се добави, че решаващите изводи на съда не са в противоречие с формираната практика на ВКС по съдебни спорове относно действието и правните последици от договори , сключени в нарушение на добрите нрави. Отказът да се зачетат такива договори не означава липса на преценка от страна на съда на правния интерес на страните, които са ги сключили, нито означава накърняване свободата на договаряне, както поддържа защитата на касатора .
Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение
На ответника по жалбата, представляван от адвокат се дължат разноски за адвокатска защита , установени като платени в размер на 1500 лв .
Воден от горното , Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1058 от 14.02.2019г по в гр.д №6772/2018г на СГС
Осъжда К. И. Н. да заплати на В. В. С. сумата 1500 лева разноски за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .