О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 14.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5370/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 371 от 08.07.2016г по в. гр.дело № 331/2016г. на Софийски окръжен съд , с което е потвърдено решение №169 от 30.12.2015г по гр.д №521/2015г на РС – Елин Пелин , в трудов спор за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.7 КТ .
Исковете на И. К. З. по чл. 344 ал.1 т.1,т.2, т.3 КТ са уважени . На свой ред въззивният съд е приел , че реално преместване на предприятието , респ. на част от него, представляваща производствена база в друго населено място не е доказано , тъй като само малка част от използваните машини и съоръжения е била преместена от площадката от [населено място], общ Е. П. в [населено място]. Към момента на уволнението , там е бил преместен само ръководния персонал и според показанията на свидетел , подкрепяни от констатациите на вещото лице , дейността продължава да се извършва на същото място в [населено място], общ. Елен П. с част от работниците,но производствената база е с наемател друго дружество . Относно втория елемент на оспореното основание за прекратяване – отказът на ищеца да последва предприятието при преместване, въззивният съд е изтъкнал, че на предложението е бил даден изричен отговор с друго съдържание , а именно че З. ще последва предприятието . Макар работникът писмено да е поставил въпрос и за социално- битови и др. условия , то отказ по смисъла на чл. 328 ал.1 т.7 КТ не е налице .
Работодателят обжалва решението като невалидно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила при обсъждането на доказателствата .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси, свързани с прекратителното основание по чл.327 ал.1 т.7 КТ и неговите предпоставки.Въпросите са свързано формулирани, в пет точки: Какво точно представлява преместването на предприятието, е ли то еднозначно преместване на машините и работниците (т.1) ; дали липсата на изричен писмен отказ на работника е съгласие по смисъла на закона ,т.е какво означава „ изричен отказ”(т.1, т.5) ; в какъв срок следва да се даде съгласието (т.1) ; как следва да се изрази съгласието (т.3), какъв е разумният срок за изразяване на съгласие (т.4) ; кои са критериите за определяне на разумния срок ,след като не е уреден законодателно(т.5) ; какво означава да има изричан отказ да се последва предприятието(т.5) ; как би могло да се принуди работникът да изрази изричен отказ (т.5).
Формулирани са и въпроси, които нямат правно съдържание и са в оспорване на фактически изводи на съда или съдържат навеждането на факти , на които не е придадено решаващо значение:Защо се счита преместването за симулативно , след като няма работници на прощадката в [населено място] , а са назначени други в на съществуващата площадка в [населено място] (т.2) ;след като работодателят е бил принуден да спре производството за два месеца ,( т.2,т.3)
Наред с това се изтъква ,че решението не е валидно, тъй като не е взета предвид конкретната фактическа обстановка , а са използвани факти по други дела и има „идентични” решения . Представено е решение от 01.07.2016г по гр.д №314/2016г на СОС ,постановено за отмяна на уволнението на друг работник в предприятието , на същото основание .
Отговор е постъпил от ищеца по делото И. К. З. , чрез пълномощника му адв. Д.. Цитираните от касатора основания за допустимост са неприложими ,тъй като е ясно ,че условията на упражняване на правото по 328 ал.2 т.7 КТ са две и са комулативно свързани, като в случая липсват и двете . Безпредметно е да се пита какво означава изричен писмен отказ ,при положение че работникът е депозирал изрично писмено съгласие .
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въпросът по т.2 от изложението „ защо се счита ,че е симулативно преместването на предприятието ,след като няма работници на площадката в с П. , а са назначени други на съществуващата от 2011гв [населено място] площадка , с цел съсредоточаване на производството” , не отговаря на изискването на чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос , тъй като е изцяло в оспорване на фактическите изводи и поначало няма правно съдържание. Освен това , оспорват се изводи и констатации на първоинстанционния съд (че ответникът е симулирал преместване ) , а не такива на въззивния съд , които са различни от тези по първоинстнационното решение . Въззивният съд е приел , че ответникът не е доказал реално преместване на дейността си към момента на уволнението , тъй като само малка част от използваните в производството машини и съоръжения е била преместена от базата в [населено място] в [населено място] , т.е само 18 от общо 107 бр. машини и този факт, констатиран и от назначеното вещо лице , не подкрепя доводите и твърденията на работодателя във въззивната жалба ,че „цялото производство” и „голяма част от машините” са изнесени в [населено място] .
Освен че е споделил крайният, решаващ извод на районния съд за липса на първата предпоставка на прекратителното основание по чл.327 ал.1 т.7 КТ, въззивният съд решаващо е изтъкнал ,че не е налице и втората,тъй като ищецът не е отказал да приеме предложението да последва предприятието , а тъкмо обратното , депозиранл е съгласие ,но с предложение за уговаряне на обстоятелства по преместването при новите условия на труд и социално – битови условия. Въззивният съд решаващо се е позовал на приложеното като доказателство по делото писмено становище на ищеца , депозирано до управителя на ответното предприятие в дадения на всички работници срок до края на работния ден 27.05.2015г , да заяват ще последват ли предприятието при преместването му в посоченото друго населено място. В писменото становище , постъпило преди работодателят [фирма] да предприеме процесното уволнение , ищецът действително е заявил , че във връзка с преместване на производствената дейност „ще последва предприятието” .
При тези решаващи съображения на съда , въпросите в изложението какво точно представлява преместването на предприятието , е ли то еднозначно преместване на машините и работниците ; дали липсата на изричен писмен отказ на работника е съгласие по смисъла на нормата ; какъв е разумният срок за изразяване на съгласие ; кои са критериите за определяне на разумния срок ,след като не е уреден законодателно ; какво означава да има изричан отказ да се последва предприятието , как би могло да се принуди работникът да изрази изричен отказ и пр. , нямат връзка с решаващите съображения на съда и не са обуславящи за изхода на делото .
Писмено изявление на работника с така установено съдържание , въпреки че освен горното изявление (че ще последва предприятието при преместването му) , същият е поставил и условие за споразумение по обезщетението съгласно чл.216 КТ и други въпроси , явно изключва отказ на работника по смисъла на чл.327 ал.1 т.7 КТ ,на която норма се е позовал работодателят , за да прекрати трудовото правоотношение. Основание за това предложение на работника дава чл.216 КТ, който предвижда право на обезщетение , договорният характер на трудово- правната връзка и равнопоставеността в нея . Отправянето му не е равнозначно на отказ, а тъкмо обратното. Затова отговорите на формулираните с посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК няколко въпроса , включително на този по т.3 от изложението „как трябва да се изрази съгласието”, няма да обосноват други решаващи изводи по законосъобразността на конкретното уволнение , съответно и друг изход на спора по делото .
Не е налице и основание за допускане на въззивното решение до касационна проверка по служебен кретерии ,за да се проверява валидността, или допустимостта му .
Съдебни решения при сходни факти ще има, тъй като работодателят е предприел масови уволнения. За пълнота следва да се изтъкне , че в мотивите на обжалваното решение и в мотивите по приложеното решение от 01.07.2016г по гр.д №314/2016г на СОС са обсъдени конкретни обстоятелства от решаващо значение , които са различни .В случая по приложеното решение от 01.07.2016г работодателят не е изчакал да изтече срока за приемане на предложението, докато в настоящия случай е игнорирал постъпилото от работника становище , изразяващо съгласието му да последва предприятието .
На ответника по жалбата следва да се присъят разноски в размер на 910 лева , за адвокатска защита .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 371 от 08.07.2016г по в. гр.дело № 331/2016г. на Софийски окръжен съд
Осъжда [фирма] , ЕИК[ЕИК] със седалице [населено място] , общ Е. П. да заплати на И. К. З. от [населено място] сумата 910 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .