О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 31.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №590/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. И. П. и В. П. П. чрез адв.К. К. срещу решение №240 от 06.11.2017г. по гр.дело № 316/2017г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение на решение № 229 от 15.05.2017г на Русенски окръжен съд ,по жалба на единия от наследниците на първоначалната ищца и до размера на ? ид. част е уважен предявения обективно съединен иск с правно основание чл. 33,ал.1ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия за прехвърлителката М. М. К., починала в хода на първоинстанционното производство и заместена от наследници по закон М. Б. К. и И. Б. К..
Въззивинят съд е приел иска за унищожаемост за доказан и основателен за размера права , упражнени при въззивото обжалване от наследника И. Б. К.,тъй като кумулативните предпоставки за унищожаване на договор по реда на чл.33,ал.1 от ЗЗД -крайна нужда и явно неизгодни условия са установени, като първата предпоставка – състоянието на крайна нужда,в случая отговаря и на две изисквания съгласно решение № 87 от 10.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3941/2016 г.,ІІІ г.о на ВКС – от една страна да представлява недостиг или липса на средства за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от друга страна-този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка,без който натиск то не би я сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи. Към деня на сключване на договора за покупко- продажба на единственото жилище,което ищцата е притежавала и обитавала ,същата е била на 86 години и с увредено здравословно състояние,налагащо ежедневен прием на лекарства,заплащани или доплащани от нея.Живяла е сама в процесния апартамент,тъй като от дълги години е вдовица, загубила единствения си син преди три години.За лечението на неговата онкологична болест е изразходвала значителни парични средства, добити чрез продажба на имущество. Получавала е инвалидна пенсия от273.67 лева.За издръжката на ищцата месечно са били необходими 445 лева,съгласно заключение на вещо лице .Ищцата често е прибягвала до заеми от съседи,тъй като не можела да търси помощ от внуците си (студент и дете на седем години).В тази връзка,предвид възраженията на ответниците че ищцата е могла да отдава част от апартамента под наем получаването на наем от две стаи според въззивния съд е било под въпрос като бъдещо несигурно събитие, съобразен е и факта на учреденото в полза на ответницата право на ползване.Въззивният съд е направил извод ,че така установеното състояние е мотивирало ищцата да продаде жилището в [населено място] на сина на своя роднина, както и да учреди право на безвъзмездно ползване на последния. Ирелевантни за спора са обстоятелствата кой е бил инициатор за сделката с условията при които ще бъде сключена и дали ответниците са действали умишлено с някаква цел.Житейски е разбираемо една стара,самотна и болна жена най-напред да се обърне към свои близки,на които има доверие и разчита.Налице е и втората предпоставка по чл.33,ал.1 от ЗЗД , като сделката е била сключена при явно неизгодни за ищцата условия. Въззивният съд се е позовал на практика на на ВКС по този въпрос (Р. № 26 от 30.01.2012 г. по гр.д. № 151/2011 г.,ІV г.о.,Г. К.,Р. № 24 от 9.02.2016 г.по гр.д. № 2419/2015 г.,ІІІ г.о.,Г. К,както и цитираното по-горе Р. № 87 от 10.07.2017 г. по гр.д. № 3941/2016 г.,ІІІ г.о.) при явна,очевидна нееквивалентност на насрещните престации. Договорената и заплатена цена е 15 000 евро/близо 30 000 лева/,а пазарната стойност на процесния имот при съобразеното право на ползване от страна на ищцата изцяло (макар то да е учредено върху половината ид. част ,за да се упражнява съвместно с ответницата-чл.30,ал.2 във връзка с чл.111,ал.1 от ЗС)е 71 306 лева, т.е договорената цена е с повече от 40% под действителната стойност.
Към касационната жалба ,постъпила след влизане в сила на измененията в чл. 280 ал.1 ГПК (ДВ бр.86/2017г ) приложено изложение . Изтъква се предпоставката по чл. 280,ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението, чиито мотиви се сочат от касаторите като неясни и вътрешно противоречиви.Необоснован е изводът,че процесния договор е сключен в състояние на крайна нужда тъй като липсват доказателства за такава , респ. събраните по делото не подкрепят такъв извод .
На следващо място се сочи основание по чл. 280 ,ал.1 т.1ГПК поради противоречие с практика на ВКС по въпроса за изясняване същността на понятието „ крайна нужда” като предвидена в чл. 33,ал.1 ЗЗД предпоставка за унищожаване на договора и преценката за наличието й. Сочи се противоречие с реш. № 452/2010г по гр.д № 4277/2008г на ІІІ г.о и опр. № 1291/2009г на ІІІг.о ,според която практика затрудненото финансово състояние на продавача само по себе си не е достатъчно ,а състоянието на крайна нужда се изразява в установена неотложна нужда от средства за задоволяване на основни потребности,което мотивира продавача да предприеме действия по разпореждане.Сочи се основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за изясняване понятието „явно неизгодни условия”,в насока има ли пълно тъждество между нееквивалинтността на насрещните престации и явно неизгодните условия.
Ответницата по жалбата И. Б. К. в писмен отговор оспорва посочените в изложението съображения и критерии за селекция.Съдът мотивирано , в съответствие с установената практика на ВКС е достигнал до единствено правилния извод за осъществен фактически състав на чл. 33 ал.1 ЗЗД . Нормата на чл. 33 ЗЗД не е непълна, неясна , нито противоречива. Посочените във въпросите понятия са изяснени в установената практика на ВКС ,съобразена от въззивния съд и касационно обжалване не следва да се допуска Претендира разноски за адвокатска защита
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението съдържа на първо място искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на обжалваното решение ,но позоваването на чл. 280 , ал.2 предл.последно ГПК в случая е несъстоятелно .
Защитата на касаторите изтъква основание , което няма опора в съдържанието на обжалваното решение . Изтъква и противоречие с практиката на ВКС без да подкрепи доводите си с приложения и без да подкрепи тезата си , че решаващите съображения на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл. 33 ал.1 ЗЗД са резултат от явно необоснована , логически погрешна , или липсваща преценка на относими към основанието на иска обстоятелства. Въззивният съд е следвал указанията по решение №78/10.07.2017г по гр.д №3941/2016г на ВКС ІІІ г.о ,постановено по реда на чл. 290 ГПК по решаващия материалноправен въпрос за материалните предпоставки на основанието по чл. 33 ал.1 ЗЗД Следвайки установената съдебна практика и при изясняване на обстоятелствата, свързани с материалното и здравословно състояние на прехвърлителката с оглед жизнено необходима издръжка, мотивите на прехвърлителката за сделката,също така еквивалентността на престациите с оглед условията и цената по конкретната сделка .Изводът на въззивния съд в тази връзка не е в отклонение от установената практика кои обстоятелства са от значение за основанието на иска и как се установяват.Съдът е приложил съответна за спора материалноправна норма(приложимия закон) ,което не се оспорва от касаторите.Поддържа се оплакване ,че съответната норма е приложена неправилно към фактите. Фактите , които са обсъдени в решението, са относимите към материалното основание на иска ,а изводите за тях са основани на установеното по делото в резултат на проведено доказване, с участие на двете страни.
Това сочи ,че не е налице изтъкваната от касаторите очевидна неправилност като квалифицираща степен на порочност и основание за допускане до касационен контрол при въззивни решения, постановени при очевидна правна грешка,неприлагане на относима императивна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, не са приложени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи съобразено с основните принципи на процеса решаване на правния спор,а също и когато се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически,опитни и общоприложими научни правила при формиране на решаващи изводи на съда , явно обективирани в решението по начин,който е в разрез с тези правила. В случая защитата на касаторите поддържа очевидна неправилност при възприемане на фактическата обстановка и обосновката на решаващите изводи на съда за наличие на крайна нужда при ищцата с оплаквания,относими единствено към основанието по чл.281,т.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на фактическите изводи, трябва да съществува грубо нарушение на формалната логика в изтъкнатия по-горе смисъл и то да е видимо от мотивите на съдебното решение, а това не се констатира в настоящия случай.
Основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не е налице и по формулираните правни въпроси .
На първия поставен правен въпрос въззивният съд е дал решаващ отговор, като е съобразил установеното в пракитката на ВКС разбиране за понятието „крайна нужда” при фактическия състав на чл. 33 ал.1 ,във. вр чл. 27 ЗЗД , след като се е позовал на задължителна за него практика на ВКС.Приложил е установените в съдебната практика критерии и принципни указания към установените по делото обстоятелства. Посоченото от защитата решение № 452/2010г по гр.д № 4277/2008г на ІІІ г.о дава отговор на друг правен въпрос – за нищожност на договора за покупко-продажба, сключен между страните поради противоречие с „добрите нрави” предвид неравностойността на насрещните престации ,характера на понятието и неговото субективно и обективно изражение,а по отношение на понятието „крайната нужда” не е даден отговор на правен въпрос. В нетълкувателните мотиви на решението е подчертано значението на внезапността като признак за състоянието , тъй като извод за крайна нужда не може да се направи , ако утежненото материалното и здравословното състояние на продавача в продължителен период преди сделката не е променяно. Изводът за липса на крайна нужда по същество в изтъкнатото решение не е направен от състава на ВКС именно поради отсъствие на условието , посочено в решение №78/10.07.2017г по гр.д №3941/2016г на ВКС ІІІ г.о : утежненото положение да е въздействало върху волята на страната по сделката ,упражнявайки натиск и да я е мотивирало да я сключи.В решение № 452/2010г по гр.д № 4277/2008г.на ІІІг.о това условие е обсъдено самостоятелно като „причинна връзка” предвид определянето му с този термин в част от правната теория, което не означава , че е налице противоречие в практиката на ВКС относно неговото значение,необходимостта съдилищата да го изследват , или същностните му признаци. Това е имал предвид и въззивния съд като е изтъкнал в мотивите си ,че очертаните становища за елементите на фактическия състав са в теоретичен аспект и че е длъжен да изследва дали ищцата при сключване на договора е била в състояние на крайна нужда , която да е мотивирала същата да продаде единственото си жилище при явно неизгодни условия . В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил състоянието на крайна нужда- първата материална предпоставка на фактическия състав по чл. 33,ал.1 ЗЗД с оглед нейните два подкомпонента, посочени в решение №78/10.07.2017г по гр.д №3941/2016г на ВКС ІІІ г.о и по същество не е приемал , че само по себе си затрудненото финансово състояние е достатъчно за да обоснове състояние на крайна нужда,както се постулира във въпроса. В решението е отчетена динамиката ,която към момента на сключване на сделката е довела до състояние на крайна нужда при ищцата предвид доходите, възрастта(86 години), нужда от издръжка и здравословното състояние като фактори,определящи релевантния за основанието в чл. 33 ал.1 ЗЗД мотив. Първият от тях ,пенсията за инвалидност в размер на 273.67лв.,е бил константен преди и по време на сделката но не и останалите,тъй като възрастта е напредвала и разходите за лечение са надхвърлили доходите,като същевременно въззивният съд е съобразил указанията в решение № 1041/2009г по гр.д № 2088/2008г.І г.о на ВКС за установяване на съответните обстоятелства при крайна нужда.Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
По втория формулиран правен въпрос , който има еднозначен отговор, не е налице обосновка по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Тъждество между основание за нищожност и основание за унищожаемост не може да има,поради това въпросът за различните фактически признаци при двете основания за недействителност в случаите на установена нееквивалентност на престациите е разрешен в практиката на ВКС.Чл. 33 ал.1 ЗЗД е норма, по която има обилна, трайно установена практика на ВКС.Вложеното в нормата съдържание на понятието„явно неизгодни условия”е обстойно изяснено тази практика,включително при в отграничение от нееквивалентността на насрещните престации като основание за нищожност поради противоречие с добрите нрави (реш. №1444/1999г по гр.д №753/1999г Vг.о, реш.№119/2011г по гр.д №485/2020 І г.о,реш. № 452/2010г по гр.д № 4277/2008г на ІІІ г.о, реш. №26/2012г по гр.д № 151/2011г ІVг.о , вкл. цитираните от въззивния съд реш. № 24/2016г по гр.д № 2419/2015т ІІІ г.о и реш. № 26/2012г, І.г.о на ВКС).При установените по делото обстоятелства въззивният съд е приложил съответно установените в тази практика критерии за разграничение на двата правни института и отговорът на поставения въпрос няма да доведе до други решаващи изводи.
На ответницата по жалбата И. Б. К., представлявана от своя законен представител Н. Х. А. се дължат 600лева разноски .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №240 от 06.11.2017г. по въззивно гр.дело № 316/2017г.на Великотърновски апелативен съд .
Осъжда М. И. П. и В. П. П. да заплатят на И. Б. К., представлявана от своя законен представител Н. Х. А. сумата 600лева разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .1