О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 28.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3479/2017г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. И. П. чрез адв. О.Е. срещу решение №2413 от 11.04.2017г по в. гр.дело № 429/2016г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 26.09.2014 по гр.д 56295/2012г на Софийски районен съд , по същество е отхвърлен иск на касатора срещу Я. Б. К. на основание 240 ал.1 от ЗЗД за връщане на дадена в заем парична сума от 15000 лева.Тъй като уговорката между страните била устна ,няма писмено оформен договор за заем и за предаването, съответно получаването на сумата от ответника няма издадена нарочна разписка,ищецът е основал доказването на претенцията си на издадения от К. (без дата) „запис на заповед” за сумата 15000 лева , който предвид че не съдържа пълно означение за дата на издаване е нередовен и нищожен ,но според ищеца има значение на разписка съгласно чл. 77 ал.1ЗЗД и съдържа признание за размера на паричното задължение от страна на ответника – издател .
Като е изследвал съдържанието на издадения и безспорно нередовен от външна страна „запис на заповед”,който според установена практика на ВКС има значението на разписка само в определени хипотези в зависимост от порока на ценната книга , въззивният съд на свой ред е приел ,че случаят е извън тези хипотези.В настоящия случай записът не e съдържал основание за поетото задължение да се заплатят 15 000 лева ,нито признание че сумата е получена от издателя.Поради това е прието ,че документът няма характер на разписка , нито съдържа и обективира признание на задължение за връщане на исковата сума по договор за заем заради това ,че ответникът го е подписал .
В изложение са формулирани въпросите :
1. При какви обстоятелства нередовният запис на заповед приложен като доказателство по делото следва да бъде счетен като разписка,съответно като извънсъдебно признание за задължение .
2. може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни , както и да обсъди само някои от доводите на страните,без да обсъди всички .
По първия въпрос се изтъкват основания по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК ,тъй като въпросът се решава противоречиво. Има само решения на ВКС, които поставят под условие признаването на нередовния запис на заповед в поддържаната от касатора насока , но не са аналогични казуси. Приложени са реш. №257/2012г по гр.д № 943/2010г ІV г.о , постановено по реда на чл. 290 ГПК , както и реш. №729/2003г по гр.д №1506/2002г V отд. и реш. № №1414/2003г на ІІ т.о ВКС в подкрепа на тезата , че издаването на записа на заповед е признанието, или доказателството за получаване на сумата Коментирани са реш. № 174/2005г на ІІ т.о,ТК и мотивите на реш. № 78/2009г І т.о , реш. № 22/2015г и реш. № 24/2013г по т.д №998/2011г І т.о на ВКС и др. като изтъкната от въззивния съд приложима съдебна практика ,според която макар с оглед порока на ценната книга, конвертиране в разписка да не е налице във всички случаи, следва да се обсъждат всички доказателства във връзка със спорния документ , което е от особено значение за спорния въпрос . Нередовният запис на заповед следва да се преценява при всички обстоятелства по делото ,изисква се обективно обсъждане поради което цитираната съдебна практика се изтъква и по двата формулирани въпроса. Изтъква се ,че ответникът не оспорва да е издател на записа на заповед и затова неяснотата кога евентуално е възникнало задължението му във времето (чл.535 т.6 ТЗ) не подкрепя мотивите за отхвърляне на иска. Също така превратно са интерпретирани и свидетелските показания по делото.
Постъпил е отговор от ответника Я. Б. К. , чрез адв. В. К. . Поставените въпроси са фактологични , предпоставят преценка на конкретните доказателства ,поради това общите и допълнителни основания за допускане до касациионно обжалване не са обосновани . Изтъква се константната практика на ВКС по въпроса в кои случаи опороченият запис на заповед се конвертира в разписка , респ. ползва ли се с доказателствена сила за заемно правоотношение.Има разлика между изявление и признание. Процесуалният въпрос е поставен бланкетно и няма връзка с решаващо прецененото обстоятелство ,че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си.
С определение №347 от 04.10.2017г към настощето производство е присъдинено производството ч.гр. дело № 3478/2017 по описа на ВКС ІІІ г.о .Същото е образувано по частна жалба на Я. Б. К. срещу определение №14060 от 29.05.2017г по гр.д № 429/2017 на Софийски градски съд,ІІ-А състав , оставил без уважение молба на процесуалния му представител за изменение по реда на чл. 248 ГПК на обжалваното от касатора въззивно решение .
В частната жалба се съдържат оплаквания за неприлагане на закона, изложени от В. К. , които ответникът оспорва в писмен отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване .
Въпросът при какви обстоятелства нередовният запис на заповед приложен като доказателство по делото следва да бъде счетен като разписка ,съответно като извънсъдебно признание за задължение, е намерил диференциран отговор в практиката на ВКС, обусловен от порока на записа на заповед, съответно от установените по делото обстоятелства . Установена е също така трайна и последователна практика по въпроса ,че обсъждането на обстоятелствата е по установените процесуални правила при формиране изводите на съда .
Доколкото в случаите с нищожен запис на заповед , провеждането на доказване въз основа на него е разглеждано в практиката на ВКС и като правен въпрос , насоката на разрешенията е да се изследва има ли документът конкретно значение на разписка , съответно има ли значението на признание относно задължение по заемно правоотношение , за връщане на парична сума , или друго конкретно правоотношение. Извод за това дали документът има реквизитите на разписка се прави от конкретното му съдържание, а дали изявлението в него материализира признание следва да се изясни във връзка с останалите обстоятелства съгласно чл. 175 ГПК При порок в издаден запис на заповед , който го прави недействителен, не отпада значението на документа като частен свидетелстващ , или като съдържащ признание за дълг на своя издател . В тези насоки въззивния съд е изложил решаващите си съображения и с поставянето на първия въпрос е отговорено на общия критерии в чл. 280 ал.1 ГПК .
Не е отговорено на изискването за обосновка по специалните критерии за допускане до касационно обжалване, дори не става ясно кой от тях защитата поддържа.
По настоящето дело издаденият и подписан от ответника документ „запис на заповед”, безспорно не е произвел менителничен ефект поради непосочената дата на издаването му. В случая след проведеното доказателствено изследване въззивният съд е изтъкнал, че не е доказва предаването на сумата , нито поето задължение за връщане като елемент от сключен между страните договор за заем по чл. 240 ЗЗД .
По въпроса за правната същност на разписката като документ, обективиращ предаването на вещи, когато характер на разписка има нередовен или недействителен запис на заповед, понастоящем е налице практика на ВКС по реда на чл. 290 , чл. 291 ГПК , с която въззивното решение е съобразено. Изяснен е въпросът кои са релевантните признаци на една разписка ,издадена за се удостовери получаването на парична сума. Спрямо недействителен „запис на завовед”тези признаци са същите и при спор съдът изследва наличието им , включително в документи като процесния. Щом в издадения, но нередовен”запис на заповед „ отсъства изявление за предаване и получаване на паричната сума,той не е разписка , какъвто ще е тогава , когато има изявления в тази насока . Според решение №78/2009г по т.д №29/09, І т.о на ВКС , нередовният запис на заповед представлява разписка съгласно чл.77, ал.1 ЗЗД не във всички случаи , а в зависимост от порока . За изпълнение на определено задължение на кредитора или като разписка, удостоверяваща сключване и изпълнение на договор за заем за потребление нередовният документ– запис на заповед би могъл да има доказателствено значение за съществуването на каузално отношение или на разписка за изпълнение : ако недействителността произтича от чл.535, т.2 ТЗ , да не се ползва с доказателствена сила за конкретно изявление на страната, посочена за издател – чл.535, т.7 ТЗ , или да материализира единствено изявление за плащане – при наличието на друг порок на съдържанието . Съгласно посоченото в Решение № 52/22.05.2009г. по т.д.№ 695/08г. ВКС, ТК, І отд. не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание на договор за заем. В Решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. ВКС, ТК, І отд. също е дадено разрешение,че нередовният или недействителен запис на заповед има характер на разписка , доказваща изпълнение, само в определени хипотези и в зависимост от порока на ценната книга, като не във всички случаи такъв запис на заповед се конвертира в разписка и се ползва с доказателствена сила за съществуването на заемни отношения между издателя и поемателя. Извън цитираните хипотези доказването на основанието за поетото обещание за плащане , или за предоставяне на сумата на издателя, следва да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ,който няма характер на разписка.
Цитираното от защитата решение №22/2015г по гр.д №2979/2014г ІV г.о и реш. № 24 /2013г по т.д № 998/2011г ТК е в доразвитие на същата съдебна практика. В практиката на ВКС е дадено разрешение на въпроса и за хипотези, при които ако в записа на заповед не е посочено основание и е поето безусловно задължение за плащане, но същият не съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ, то в документа е материализирано единствено изявление за плащане, но липсва основание за поемане на задължение, както и признание, че паричната сума е получена. В този случай записът на заповед е индиция за водени преговори,ако е въведено твърдение за договорни отношения. Нито една от посочените хипотези не е налице по делото ,а е представен недатиран запис на заповед,в който не е посочено основанието – направено е единствено изявлението за безусловно плащане на сумата 15 000 лева . За този случай важи указанието в реш. №78/2009г по т.д №29/09, І т.о и реш.№21/2010г т.д.№ 1144 по описа за 2010г І т.о ,че установяването на твърденията за неизпълнен договор за заем следва да се осъществят с други доказателствени средства, извън представения документ, който няма характер на разписка .
По същия начин стои и въпросът за евентуално материализирано извънсъдебното признание за задължение извън менителничното, което би могло да изведе от съдържанието на издаден , но нередовен „запис на заповед”.Установено в практиката на ВКС и правната доктрина е, че волеизявлението за плащане в записа на заповед има абстрактен характер . Менителничната сделка може да се сключи във връзка с друга каузална сделка и нейната кауза съществува , но стои извън съдържанието на документа. Предписаното от закона съдържание на изявеното в един запис на заповед по правило не свидетелства за конкретно друго задължение ,за каузално правоотношение по договор за заем и не е признание за него.
Решаващите изводи на съда по този въпрос също са в съответствие с установената практика . Признаците на извинсъдебното признание , т.е същото да е недвусмислено , явно и да се отнася до задължението е изяснен в практиката на ВКС правен въпрос.Критериите за възприемане на едно изявление като признание са приложими и в този случай. Въззивният съд ги е приложил при формирането на извод, че признание на задължение по договор за заем не е налице в съдържанието на документа , нито е правено в друга форма, като при изследването на въпроса съответно се е позовал и на чл.175 ГПК, обсъждайки в тази връзка и показанията на разпитания свидетел. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, нито е опредметена противоречива практика на съдилищата по поставен в изложението въпрос.Изтъкнатото решение №527/2012г по гр.д №943/2010г ІVг.о сочи, че когато поради опорочена форма записът на заповед е нищожен като едностранна сделка, като подписан документ той удостоверява изявление на лицето , което го е подписало. Изявлението, с което се признава съществуването на дълга е извънсъдебно признание, което съдът преценява съгласно чл. 175 ГПК. Не е налице противоречие на обжалваното въззивно решение с даденото от ВКС ІV г.о правно разрешение , което отчита ,че не всяко изявление е признание. В приложеното решение на ВКС изводът се основава на изричното признание на ответника пред съда за съществуването на задължението му по споразумение за уреждане на финансови отношения с ищеца при издаването на заповедта , докато в случая по настоящето дело ответникът отрича да имал,или поел парично задължение за исковата сума изобщо и твърди,че целта при издаване на документа е била друга ..
Не е налице противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като за разлика от изтъкнатата от защитата съдебна практика ,в случая по настоящето дело не е имало признание на ответника по иска за съществуване на конкретното задължение – нито в съдържанието на записа на заповед или друг изходящ от него документ ,нито пред съда в спора по делото, нито дори с изявления пред трето лице , дало показания като свидетел, които в случая са допуснати и обсъдени ,но са преценени от въззивния съд по вътрешно убеждение , съгласно процесуалните правила. Никое от цитираните в изложението съдебни решения не подкрепя теза , че житейска недостоверност при твърденията на ответника относно целта , с която е съставен записът на заповед , е признание за твърденията на другата страна. Житейската логика съвсем не е извън правилата , при които съдът формира решаващите си изводи ,но и тя не би помогнала на ищеца в установяване твърденията му за даден заем , в решаваща изхода на делото насока. Ищецът не е обяснил защо е подготвил, изискал и поднесъл на ответника за попълване и подпис именно бланка „запис на заповед , а не друг съответен на отношенията им свидетелстващ документ за твърденията и вземанията си , които другата страна да признае при изразена тогава готовност за това. Ако поетото обещание за плащане в документа бе обвързано със съществуването на кауза , посочена в него,в този случай на недействителност съгласно чл.535, т.2 ТЗ документът би имал значението,което защитата на ищеца му придава. Ако ответникът по настоящето дело бе заявил за съществуване на задължението си да върне получената в заем парична сума, или не бе оспорил това твърдение при отделяне на спорно от безспорно , щеше да е приложимо разрешението ,дадено в реш. № №527/2012г по гр.д №943/2010г ІVг.о на ВКС , Реш.№ 557/26.06.2007г. на ВКС ,ТК и Реш. № 729/19.05.2003г. по гр.д.№ 1506/02г. на ВКС, V г.о. В тези случаи съдът е обявил записа на заповед за недействителен и му е придал правното значение на разписка , или го е обсъждал в насока извънсъдебно признание , но винаги е съобразявал и направеното признание от издателя, че той реално е получил сумата по записа , или че я дължи на заявеното с иска основание. При изследвания по делото „запис на заповед” безспорно издаден от ответника, никакви „каузални” отношения не са упоменати .
Установяването на заявеното с иска основание по чл. 240 ЗЗД е изцяло в доказателствена тежест на ищеца ,като е необходимо пълно и главно доказване както на поетото задължение за връщане , така и на получаването на паричната сума , тъй като договорът е реален – това установено в практиката на ВКС правило, приложено от възиззвиня съд , е обусловило изхода на делото . Независимо дали се удостоверява предаване на твърдяната сума , следва ищецът следва пълно и главно да докаже и поето насрещно задължение от получателя за връщане на сумата , което не се презюмира . В тази насока практиката на ВКС е уеднаквена с реш.№52/2009г по т.д № 695/2008 ТК , реш.№390 от 2010 по гр.д №134/2010г. ГК на ВКС по реда на чл. 290 ГПК решение №219 от 2014г по гр.д №1319/2014г І. г.о на ВКС и др . Ако не се установи друго,целта при издаването и при нередовния запис е менителнично обвързване. Непосочването на датата на издаване като задължителен реквизит в записа го прави негоден да произведе абстрактна сделка (чл. 536 ал.1 ТЗ) , което не означава,че документът е достатъчен за доказване на каузално отношение- договор за заем.
На следващо място в практиката на ВКС е подчертано , че свидетелските показания не се допускат за установяване на договори на стойност,по-голяма от 5000 лв.В случая за преодоляване на ограничението е било необходимо изрично съгласие на страните по чл.164, ал.2 ГПК , а в отговора на исковата молба ответникът изрично е възразил за допускането на свидетел (чл. 164, ал.1 т.3 ГПК). Показанията на св.А. Н. са снети за обстоятелството дали на срещи между двете страни през м. юни- юли на 2011г ,в присъствието на свидетеля и докато тримата обядвали заедно е станало дума за предоставен заем от П. на К., като последният се ангажирал до месец да възстанови сумата. Среща е имало и през есента на същата година , като ответникът бил обещал до Нова година да оправи нещата. Първоинстанционният съд не е взел предвид тези показания като се е позовал на ограничението по чл. чл. 164, ал.1 т.3 ГПК , докато въззивният съд , съобразявайки липсата на писмен документ за предоставяне/предаване на сумата по заема, но и диференцираните разрешения в практиката на ВКС за допустимост на свидетелствети показания за някои обстоятелства (като характер на преговорите, действителната обща воля обстоятелства при които е сключен договора,разменена кореспонденция,как са изпълнявани задължениятаи пр.) ги е обсъдил като засвидетелствана комуникация между страните . Така въззивният съд се е съобразил с ограничението и установената практика на ВКС, като е обсъдил показанията на свидетеля за други обстоятелства. Решаващо е изтъкнато, е че показанията нямат доказателствена стойност за доказване на иска,тъй като не съдържат посочване на конкретни суми, нито обстоятелства при които процесната сума е дадена , а доколкото от обясненията на страните по чл. 176 ГПК безпротиворечиво се установява , че от ищеца на ответника е имало дадени в заем две парични суми (от 500 лева и от 400 долара ), които безспорно са върнати , свидетелят може да е присъствал на разговор между страните за тези безспорни заемни отношения.
Обсъждайки по този начин доказателствата на ищеца, изчерпващи се с подписания от ответника нищожен „запис на заповед”,обясненията на страните по чл.176 ГПК и показанията на свидетеля Н., въззивният съд не е основал решението си на избрани доказателства , без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни , поради което отговорът на поставения процесуалноправен въпрос няма връзка с решаващо произнесените въпроси по настоящето дело и касационно обжалване по него също не следва да се допуска .
Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не се мотивира в изложението в насоката , указана в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК
По частната жалба .
За да остави без уважение молбата на Я. Б. К. , представляван от адв В. К. от САК , с която по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е поискано на ответника по въззивната жалба да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер 2400лв, обосновани като разходи за адвокатска защита , въззивният съд е изтъкнал в определението ,че представена от представляващия адвокат фактура№97/05.12.2016г на Адвокатско дружество „К. и П.”, съставена едностранно от адв. К. като доставчик на услуга „изготвяне на отговор на въвззивна жалба” за данъчно събитие, не удостоверява уговорено възнаграждение, а договор за правна помощ не е представен.Фактурата не е двустранно подписана ,поради което не може да удостовери постигнато съгласие между страна и процесуален представител по делото , за размера на договорено възнаграждение. Доводите на защитата , свързани с чл. 114 ЗДДС са неотносими, тъй като съображенията на съда не са свързани с реквизитите на данъчния документ ,а с възможността му да установи вземане за разноски по дело – условието тези разноски да са договорени с адвоката и заплатени ,съгласно разясненията в т.1 от ТР №6/2013г по т.д №6/2012г ОСГТК .
Оплакванията на жалбоподателя ,че определението на въззивния съд не кореспондира с приложимата материалноправна уредба в Закона за адвокатурата , нямат отношение към оспорваната негова законосъобразност.Въззивният съд не е отрекъл възлагането на процесуално представителство и пълномощията на адвоката зарази липса на писмен договор с клиента , като необосновано се изтъква .За разноските е необходим договор за правна защита и съдействие , упълномощаването за процесуално представителство е едностранно.Следва да бъдат споделени съображенията на въззивния съд за неотносимостта на доводите , изведени от данъчни закони. Едностранно съставени фактури и др. проформа документи, които не са първични , не могат да удостоверят договор между страната и процесуалния представител – адвокат, който договор да удостовери подлежащи на присъждане в тежест на другата страна разноски по делото.Условие за това е възнаграждението да е уговорено ,т.е да е налице договор за правна защита и съдействие със страната, какъвто липсва по делото и на следващо място договореното възнаграждение да е реално платено По фактурата липсва подпис на посоченото в нея задължено лице. Касовият бон, издаден от адвокатското дружество поначало не е документ, от чието съдържание и реквизити могат да се правят необходимите за целта изводи .
С обжалваното определение въззивният съд правилно е отказал да измени решението си в частта за разноските , следвайки указанията за тълкуване на приложимия процесуален закон , дадени т.1 от ТР №6/2013г по т.д №6/2012г ОСГТК .
С отговора на касационната жалба срещу решението е заявено искане за присъждане на разноски , но не са приложени описаните договор за правна помощ и фактура. Разноски не се установяват, поради което и не се присъждат в настоящето производство .
С оглед гореизложеното Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №2413 от 11.04.2017г по в. гр.дело № 429/2016г. на Софийски градски съд ІІ-А състав
Оставя в сила определение №14060 от 29.05.2017г по гр.д № 429/2017 на Софийски градски съд, ІІ-А състав .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .