1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
София, 20.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2595/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК,образувано по касационна жалба на адв. В. Танков, назначен за особен предствител на М. С. К., срещу решение №2108 от 21.03.2019г.по в.гр.дело № 15153/2018г. на Софийски градски съд , с което до размера на сумата 2000 лева е бил уважен иск,предявен от Х. А. К. на основание чл.45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди,претърпени от публикуването на статия в печатно издание със заглавие „Да убием миньорите” и с автор ответницата К. , като са приети за установени твърденията на ищеца за противоправност при разгласяване на неверни, позорящи ,клеветнически твърдения, които не са били добросъвестно проучени и поднесени от автора и са увредили доброто име на ищеца.
В изложението по допускане на касационно обжалване защитникът на ответницата по иска поставя един въпрос : Може ли съдът при иск по чл. 45 ЗЗД за приеме за установено авторството на деянието, позовавайки се на презумпция от друг нормативен акт . Основание по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК се изтъква със съображението ,че при делктния фактически състав други презумпции освен тази за наличие на вина (чл. 45, ал.2 ЗЗД ) не се допускат. Всички останали елементи от този състав се доказват пълно и главно от ищеца. Прилага се реш.№ 147/2012гпо гр.д №582/11г ІV г.о като обосновка на поддържаното от защитата разрешение, а ако не се възприеме да е налице противоречие с това решение , поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса. Защитата поддържа ,че решението е очевидно неправилно поради приетото от въззивния съд ,че ищецът се бил разстроил от процесната статия и че ответницата е неин автор, след като ищецът не е провел пълно и главно доказване на това дали ответницата е действителният автор.
Постъпил е отговор , с който ответникът по жалбата оспорва наличието на основание за нейното допускане до касационно разглеждане.Проведено е доказване , че ответницата е автор на публикацията. Оборимата презумпция в чл. 6, ал.1 ЗАПСП е специална норма,относно лица със специфично качество. Презумпциите са част от процеса на доказване и фактът че тази презумпция е в друг закон, а не в Закона за задълженията и договорите,не изключва нейното приложение при състав на чл.45 ЗЗД. Претендират се разноски.
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване .
Въпросът е правен с проявление в доказателствения процес, решаващо е произнесен от въззивния съд и общата предпоставка на чл. 280 , ал.1 ГПК е осъществена.Несъстоятелен е доводът за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по съображение,че когато се търси деликтна отговорност от автор на обидни или неверни твърдения, публикувани в печатно издание , приемането на авторството на доказано предвид правилото на чл.6,ал.1 от ЗАПСП противоречи на указанието в установената практика на ВКС кои обстоятелства ищецът следва да се докаже пълно и главно при деликт (реш.№147/2012г, ІV г.о и др.) и че се предполага вината, до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), което доказване е в тежест на ответника.
Увреждащото деяние , вредите и причинната връзка се доказват пълно и главно с всички доказателствени средства, както е установено в трайната практика на ВКС и както е изтъкнато включително в цитираното от защитата решение реш.№147/2012г ІVг.о.на ВКС при отговора на правен въпрос по прилагането на чл.154, ал.1 ГПК. Поради това , когато законова норма въвежда оборима презумпция за факт като авторството на публикуван текст,когато този факт е включен в предмета на доказване при деликт, това не означава,че презумпцията е неприложима като доказателствено правило , а означава точно обратното .
Ето защо не е налице и основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по поставения въпрос „може ли съдът при иск по чл. 45 ЗЗД да приеме за установено авторството на деянието , позовавайки се на презумпция от друг нормативен акт” Отговорът е еднозначно установен в практиката на ВКС. Съдът не само може, но и следва да прилага законите при решаващата си дейност, в частност и тези законови норми,съдържащи доказателствени правила. Така е подходил и въззивния съд като е приел ,че правилото на чл.6, ал.1 ЗАПСП доказва авторството на статията до установяване на противното, а противното не е установено. Не се и твърди.Указание за автора в случая е несъмнено индивидуализиращо по смисъла на чл.6,ал.1 ЗАПСП,след като са посочени по обичайния за това начин името, научната степен и е публикувана снимка на автора на статията при нейното публикуване в печатно издание. Не само авторските права, но и отговорността за съдържанието на текста е на лицето, посочено като негов автор.
По така изложените съображения, като основано и съобразено с гореизложеното въззивното решение на СГС не е очевидно неправилно, както твърди защитата.
Разноски за ответника по жалбата следва да се присъдят , тъй като са поискани в отговора , представени са доказателства за извършването им и се дължат в размер на 600 лева , съгласно приложен списък
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №2108 от 21.03.2019г.по в.гр.дело № 15153/2018г. на Софийски градски съд
Осъжда М. С. К. да заплати на Х. А. К. сумата 600 лева разноски в настоящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .