О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 28.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4045/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №1141 от 06.06.2016г по гр.дело № 1658/2016г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение №492 от 18.01.2015г по гр.д №64/2014г на Софийски градски съд , в частта по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 10 000 лева ,В тази част е уважен иск на В. Ж. В. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в престъпление по чл.195 ал.1, във вр. чл. 194 ал.1, във вр. чл. 20 НК ,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационна жалба е постъпила и от В. Ж. В. срещу въззивното решение в частта ,с която потвърдено отхвърлянето на иска му до претендирания размер от 30 000 лева .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД . Според изложението, решението на САС е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД , в конкретния случай поради завишаване, което е и поради противоречие с практиката на ВКС по процесуален въпрос за задължението на съда да изложи мотиви за причинно– следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК, защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за това .Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други дела Приложени са реш. №458/2015г по гр.д №3484/2015 ІVг.о, реш. №9 /2012г по гр.д №733/2011г на ІІІ г.о като практика по чл. 290 ГПК , както и постановено въззивно решение на Софийски апелативен съд по дело№4269/2012г като пример за различия при определяне на обезщетенията при сходни случаи.
В изложението към жалбата на касатора В. Ж. В. , представляван от адв.В Т. ,се формулират два въпроса : как следва да се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ; следва ли да се анализират причините за дългата продължителност на воденото наказателно производство от решаващия съд , като критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Цитират се всички основания по чл. 280 ал.1 ГПК , обосновка е изложена по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с приложена практика на ВКС по чл. 290 ГПК , като по първия въпрос противоречието е с реш. № 388/2013г по гр.д №1013/2012г ІV г.о , а по втория въпрос с реш. № 532/2010г по гр.д №1650/2009 г ІІІ г.о ,тъй като въззивният съд не е обсъдил в достатъчна степен причините за продължилото повече от 8 години наказателно преследване ,че за тях отговорност носи единствено ответната Прокуратура .
От касатора В. Ж. В. е депозиран отговор по жалбата на Прокуратурата. Изтъква се неясната формулировка на въпросите.В решението не липсват мотиви за причинно- следствена връзка Посочените в изложението съдебни решения касаят напълно неотносими случаи , нямат връзка с въпросите. Несъстоятелни са доводите за противоречиво решаван въпрос при определяне обезщетението по размер , като обосновка по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Претендира се присъждане на разноски за адвокат на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
.
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
По този въпрос е дадено разрешение в ППВС № 4/ 1968г и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС , предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011г ,по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о.реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и др. Част от тази установена практика съставляват и решения № 388/2013г по гр.д №1013/2012г ІV г.о , реш. № 532/2010г по гр. д №1650/2009 г ІІІ г.о,реш. №458/2015г по гр.д №3484/2015 ІVг.о и реш. №9 /2012г по гр.д №733/2011г на ІІІ г.о приложени от двете страни . Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер , съгласно практиката на ВКС . Това са тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.195 ал.1, във вр. чл. 194 ал.1, във вр. чл. 20 НК. ,установените отрицателни последици за ищеца в личностно,професионално,социално , емоционално и психическо отношение , включително продължителността на наказателното преследване , естеството и интензивността на понесената процесуална принуда от наложените мерки и действията на разследващите органи. Отчетена е неразумната продължителност на наказателното производство и че в съдебна фаза са били проведени 13 заседания, на което ищецът е присъствал.Преценени са отрицателните последици в рамките на обичайното за подобни случаи (съгл. Р№ 388/2013г по гр.д №1013/2012г.ІVг.о) твърденията на ищеца в установената по делото конкретност, също и възрастта му . Въззивното решение не противоречи и на посоченото в реш. №458/2015г ,ІV г.о на ВКС в кои случаи се касае за установяване на негативни изживявания по-големи от обичайните. Действително, справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат парично обезщетявани равностойно , но различните по размер обезщетения , присъждани по дела за обезщетение на неимуществени вреди в сходни случаи не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД .
И двете страни не излагат конкретна обосновка на въпросите си относно прилагането на чл. 52 ЗЗД по специалния критерии на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , свързана с конкретните решаващи съображения на съда по делото . Както изложението на Прокуратурата на РБ, така изложението на ищеца В. по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържат конкретен довод кое обстоятелство от указаните в ППВС №4/1968г и предвид цитираните от защитата решения на ВКС по чл. 290 ГПК въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия за справедливост ,а не е обсъдил, или преценил .
Връзките между фактите са изтъкнати , с което е мотивиран и извода за причинно-следствена връзка .Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК
Както и следва ,при обезщетяването на вредите въззивният съд е посочил и взел предвид общата продължителност на наказателното преследване до влизане в сила на оправдателната присъда .Противоречие с указания по решение № 532/2010г по гр. д №1650/2009 г ІІІ г.о на ВКС също не е налице. Въззивният съд не е приемал че продължителността на наказателното производство изцяло или отчасти не се дължи на причина ,за която Прокуратурата отговоря, съответно не е излагал съображения за намаляване на обезщетението поради това . Ето защо отговорът на въпроса следва ли да се анализират причините за дългата продължителност на воденото наказателно производство от решаващия съд , като критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди , няма да обуслови други решаващи изводи във връзка с размера на обезщетението . За да бъде конкретен , правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда ,обусловили изхода на делото .
Върховен касационен съд не приема и довода на Прокуратурата за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по формулираните общи въпроси , тъй като по тях е налице формирана задължителна съдебна практика . както вече се изтъкна ,различните по размер обезщетения за различните, дори за сходните случаи, не са довод за наличие на хипотеза,въздигната от закона като изискване за допустимост в чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Крайният изход на делото не обуславя допълнително присъждане на разноски и за тази инстанция.
Воден от горното, Върховен касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1141 от 06.06.2016г по гр.дело № 1658/2016г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .