О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари , две хиляди и деветнадесета
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3512/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №686 от 22.03.2018г по в.гр.дело № 3678/2017г. на Софийски апелативен съд в частта , с което е потвърдено решение №3428 от 17.05.2017г на Софийски градски съд по уважения иск на Ч. П. П. с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в престъпление,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда , до размера на присъденото обезщетение от 8 000 лева ,както и в частта, с която Софийски апелативен съд е увеличил обезщетението за неимуществени вреди до размера на сумата 11 000 лева.
Касационна жалба е постъпила и от Ч. П. П. срещу въззивното решение в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска му до претендирания размер от 80 000 лева .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД . Според изложението, решението на САС е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД , в конкретния случай поради завишаване, което е и поради противоречие с практиката на ВКС по процесуален въпрос за задължението на съда да изложи мотиви за причинно– следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК, защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за това .Като основание е посочен критериият на чл. 280 ал.1т.1 от ГПК, доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост , дадени в практиката на ВКС.Приложени са реш. №309/2015г по гр.д №6678/2014 ІVг.о, реш. №200 /2016г по гр.д №1019/2016г на ІVг.о ,реш. №155/2015г на ІІІ г.о на ВКС като практика по чл. 290 ГПК по искове ,предявени на същото основание при прилагане на чл. 52 ЗЗД .
В изложението към жалбата на касатора Ч. П. П., представляван от адв.Ив. Н. от САС ,се изтъква основанието по чл. 280, ал.2 ГПК като се твърди очевидна неправилност. Формулира се въпрос : какъв е общественият критерии за справедливост при определяне размера на обезщетението , като санкция ,която се понася от държавата, отговаряща за вредите, причинени на граждани от прокуратурата.Коментират се разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 2 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което обезщетение в случая касаторът счита за занижено спрямо претърпените от него вреди. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
В обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд на свой ред е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди , след като с постановление на прокурор при СРП ищецът , до този момент неосъждан , на 09.02.2006г е бил задържан под стража за срок от 72 часа в ареста на НСлС-гр.София по водено срещу него полицейско производство за престъпление по чл.346,ал.3 от НК.С постановление от 22.05.2006г. ищецът е обвинен в извършване на престъпление по чл.346,ал.3,пр.2 от НК. Софийски районен съд е оставил без уважение искането на СРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража спрямо уличения Взета е била мярка за неотклонение парична гаранция в размер на сумата 2 000 лева. С присъда от 27.09.2010г. по н.о.х.д.№ 9375/2006г. на СРС, НК, 7 състав, ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.346,ал.3, вр.ал.2 от НК.По протест на СРП тази присъда е била отменена ( решение № 400 от 21.03.2012г. по в.н.о.х.д.№ 3499/2011г. на СГС ) и делото е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Въз основа на нов обвинителен акт е била постановена присъда от 20.05.2014г. по н.о.х.д.№ 7398/2012г., СРС, НО, 5 състав, с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.346,ал.3, вр.ал.2 НК.Тази присъда е потвърдена с решение № 435 от 14.04.2015г. по в.н.о.х.д.№ 4033/2014г. на СГС, което е влязло в сила.
На свой ред въззивният съд е изтъкнал,че не се установяват всички твърдения в исковата молба : за висше военно образование на ищеца и заемани от него длъжности в МВР, в която връзка той да е бил злепоставен сред колеги в професионален план ; да е отнето разрешение за носене на оръжие във връзка с разследването , да е настъпило увреждане на психиката с траен характер, да е бил провален негов бизнес- проект, свързан със строителство в [населено място]. Въззивният съд е приел медицинско заключение ,според което наказателното производство е оказало травматично въздействие върху психиката на ищеца (травматичен спомен)с тенденция към отслабване, без да е преодолян напълно. Изпитвал е стрес , тревога и безпокойство.Тези обстоятелства,показанията на изслушана свидетелка ,а също така възрастта на ищеца(54 години),продължилото 9 години 2 месеца и пет дни наказателно преследване,тежестта на обвинението,задържането за 72 часа, внасянето на обвинението в съда и мерките за процесуална принуда, както и обществено- икономическите условия в страната , са мотивирали въззивния съд да определи обезщетение от 11 000 лева.
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, както и по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос,свързан с критерия за справедливости прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
По този въпрос е дадено разрешение в ППВС № 4/ 1968г и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС – реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011г ,по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о.реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и др. Част от тази установена практика съставляват и решенията, приложени от Прокуратурата на РБ.Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер , съгласно установената практиката на ВКС . Това са тежестта на повдигнатото обвинение ,установените отрицателни последици за ищеца в личностно, професионално,социално ,емоционално и психическо отношение, включително продължителността на наказателното преследване , естеството и интензивността на понесената процесуална принуда от наложените мерки и действията на разследващите органи.
Въззивното решение не е в противоречие с установената практика на ВКС по въпроса. Отчетена е продължителността на наказателното производство. Преценени са отрицателните последици в рамките на обичайното за подобни случаи (съгл. Р№ 388/2013г по гр.д №1013/2012г.ІVг.о), твърденията на ищеца в установената по делото конкретност,също и възрастта му. Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС в кои случаи се касае за установяване на негативни изживявания по-големи от обичайните ( реш. №458/2015г ,ІV г.о на ВКС и др) Действително, справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат парично обезщетявани равностойно, но различните по размер обезщетения присъждани по дела за обезщетение на неимуществени вреди в сходни случаи не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД .
И двете страни не излагат конкретна обосновка на въпросите си по специалните критерии на чл. 280 ал.1 ГПК ,свързана с конкретните решаващи съображения на съда по делото. Изложението на Прокуратурата на РБ по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен довод кое обстоятелство от указаните в ППВС №4/1968г и предвид цитираните от защитата решения на ВКС по чл. 290 ГПК въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия за справедливост , а не е обсъдил или преценил. Връзките между фактите са изтъкнати от въззивния съд , с което е мотивиран и извода за причинно-следствена връзка Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК .
Липсва обосновка на селективния критерии по чл. 280,ал.1т.3 ГПК в изложението на касатора Ч. П.. Прилагането на чл. 52 ЗЗД не е обусловено от пасивната легитимация на ответника – лицето, срещу което по исков ред се реализира правото на обезщетение за неимуществени вреди,вкл.държавата чрез нейните процесуални субституенти. Следва да се изтъкне ,че присъденото обезщетение по ЗОДОВ , предвид естеството си, не е „санкция”. Критерият за определянето му по размер от съда не е свързан с обстоятелството дали разследващите органи са нарушили закона по начин, подлежащ на санкциониране. Отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ е обективна .
Върховен касационен съд не приема и довода на касатора П. за наличие на основание по чл. 280 ал. 2 от ГПК-очевидна неправилност. Не се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост при решаващата дейност на съда,т.е въззивният съд грубо да е нарушил правилата на формалната и правна логика , или .законът да е приложен в неговия противоположен смисъл , респ. да е налице позоваване на несъществуващ , или отменен закон, или справедливостта- като източник на правото при определяне обезщетения за неимуществени вреди по размер , да е приложена превратно.
Крайният изход на делото не обуславя допълнително присъждане на разноски и за тази инстанция .
Воден от горното, Върховен касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №686 от 22.03.2018г по в.гр.дело № 3678/2017г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .