Определение №566 от 27.6.2017 по гр. дело №507/507 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 566

София, 27.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №507/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. К. К. срещу решение №1274 от 17.06.2016г по в.гр.дело № 717/2016г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение №6659 от 29.09..2015г по гр.д №16181/2014г на Софийски градски съд в частта, с която иск на касатора за обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 1500 лева, до пълния предявен размер от 25 000 лева .
Касационна жалба се основава на оплакване за занижен размер на обезщетението , което оплакване е изведено като материалноправен въпрос в приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване: за точното приложение на обществения критерии за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД , за справедлив паричен еквивалент на болките и страданията .Според защитата , въпросът за паричния еквивалент се решава противоречиво от съдилищата при определяне на обезщетенията по ЗОДОВ. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и се прилагат реш. №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о , реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г и реш. №344/2014г 2378/2014г І. г.о на ВКС .
От Прокуратурата на РБ не е постъпил отговор .
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК по общо формулирания в изложението правен въпрос относно критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД в материалноправния му аспект, тъй като същият е намерил разрешение в задължителна за съдилищата практика. По този въпрос е дадено разрешение в ППВС № 4/ 1968г , както и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС – реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о , реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011г ,по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о.реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о, решения № 388/2013г по гр.д №1013/2012г ІV г.о , реш. № 532/2010г по гр. д №1650/2009 г ІІІ г.о, реш. №458/2015г по гр.д №3484/2015 ІVг.о , реш. №9 /2012г по гр.д №733/2011г на ІІІ г.о и др. Част от тази установена практика съставляват и приложените от защитата решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о , реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о и реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК .
Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,включва винаги конкретни факти , относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер , съгласно практиката на ВКС.
Липсва обосновка на въпроса , свързана с конкретните решаващи съображения на съда по делото. Срещу ищеца са били образувани множество наказателни производства , като по част от повдигнатите обвинения са постановени осъдителни присъди – за периода от 2001 г до 2013г те са 18 на брой , а по някои от обвиненията ищецът е оправдан. Това обстоятелство съдът е отчел съгласно указанията , дадени в т.11 на ТКР №3/2005г по т.д № 3/ 2004г, ОСГК на ВКС . Въззивният съд е изтъкнал ,че не приема за установено именно процесното обвинение в престъпление по чл. 311 ал.1 НК , продължило около три години с мярка за неотклонение – подписка , да е накърнило доброто име на ищеца в обществото и да е довело до преустановяване дейността му като нотариус , с което именно защитата на ищеца обосновава по-висок размер на претендираното на обезщетение.
Действително,справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат парично обезщетявани равностойно, но различните по размер обезщетения , присъждани по дела за обезщетение на неимуществени вреди не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД . Изтъкнатите от въззивния съд обстоятелства са преценени в насоката, установена в задължителната за съдилищата съдебна практика. Те не са сходни с обстоятелствата, решаващо преценени от състави на ВКС по приложените решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о , реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о и реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о на ВКС, във връзка с определяне на обезщетение по справедливост. В тази насока липсва и обосновка в изложението .

Воден от горното, Върховен касационен съд , ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №1274 от 17.06.2016г по в.гр.дело № 717/2016г. на Софийски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top