О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1944/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура –Пловдив , срещу решение №14 от 03.02.2017 г по гр.дело № 663/2016г. на Пловдивски апелативен съд в частта ,с която е потвърдено първоинстанционното решение №381от 30.09.2016г на Окръжен съд Пазарджик за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди по иск на основание чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ в размер на 7500 лева . Прокуратурата обжалва в частта по присъдено обезщетение , което въззивният съд е намалил от 15 000 лева на 7 500 лева , прилагайки чл. 52 ЗЗД .
Касационна жалба е постъпила и от В. Т. С. срещу решението на Пловдивски апелативен съд в частта , с която искът за обезщетение на неимуществените вреди от повдигнато незаконно обвинение е бил отхвърлен над размера от 7500 лева и тъй като е потвърдено отхвърлянето му на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ с първоинстанционното решение , до претендирания размер от 100 000 лева .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва , че Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по правен въпрос , обоснован като нарушение на принципа за справедливост в чл. 52 от ЗЗД и неговото точно прилагане в конкретния случай. Сочи се противоречие с практиката на ВКС и по въпроса за необходимостта от доказване връзката между вредите и обвинението . Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК ,тъй като част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Сочи се противоречие с решение №62/2012г по гр.д №1065/2011 ІІІ г.о и решение №539/2010г на ІІІ г.о .Като основание са общо посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други конкретни дела .Приложени са решения № 37 от 11.02.2009 на ВКС І г.о , реш. № 29 от 2012гпо гр.д № 170/23011г на ІІІ г.о на ВКС .
Постъпил е отговор от насрещната страна ,в който съображенията на Прокуратурата за допускане до касазционно обжалване се оспорват.
В изложението на касатора В. Т. С. ,чрез адв Р. П. , като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , по въпрос : Справедливо ли е по смисъла на чл. 52 ЗЗД да се присъди обезщетение от 7500 лева по чл. 2 ,ал.1 т.3 предл. първо ЗОДОВ ,когато ищецът е оправдан по обвинение като съучастник за извършено тежко умишлено престъпление с три квалифициращи обстоятелства , за които е предвидено наказание от 1 до 10 години лишаване от свобода , с мярка за неотклонение „подписка” ,делото е продължило 14 години и 4 месеца , с проведени 12 разпити /заседания . Изтъква се противорачие с ППВС № 4/1968г и решение №254/2016г на ІV г.о практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Сочи се и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Доводът на защитата е ,че при сходни обстоятелства ,дори при по- кратка продължителност на наказателното преследване са присъждани значително по високи обезщетения . Формулира се процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъжда всички релевантни факти, обстоятелства , доказателства и доводи на страните и че не е достатъчно да се позове общо на чл. 52 ЗЗД като присъжда обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се противоречие с решение № 253/2016г ІV г.о ,реш. № 214/2016г по гр.д №2345/2016г І г.о и реш. № 177/2016г ,ІІІ г.о на ВКС , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос , свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК редица решения на ВКС , доразвили указанията в т.ІІ от ППВС № 4/1968г. Въззивното решение не е в противоречие с тази практика .
В изложението на Прокуратурата доводът за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г. е голословен , същият не е привързан към конкретните обстоятелства по делото и правните изводи на въззивния съд същото се отнася и за твърденията ,че липсват мотиви за причинната връзка на обезщетените вреди с обвинението .
В случая , решаващите мотиви на съда отчитат естеството на обвинението, неговата тежест ,както и неразумно дългата продължителност на наказателното преследване – повече от 14 години , включващо и съдебна фаза.От друга страна са отчетени леката мярка за неотклонение , която е „подписка”, както и редица други обстоятелства , изтъкнати в решението. В съответствие с установената практика на ВКС е преценен вредоносният характер на конкретното обвинение по кръга въпроси , свързани с прилагане критeрия на чл. 52 ЗЗД .
Не се обосновава противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК и с цитираното от Прокуратурата реш.№ 37/2009г по гр.д №5367/2007г І г.о. В него е обсъдено решаващо ,че спрямо ищеца в конкретния случай не е била налагана по-тежка мярка на неотклонение, освен подписка и че обвинението не се отразило на служебното положение на обвиняемия ,не е загубил работата си , като по настоящето дело обстоятелствата , които въззивният съд е съобразил за да намали обезщетението , са сходни .Действително , от значение е и дали обезщетението отразява по „балансиран начин” посочените обстоятелства , както е изтъкнато в това решение.
В случая по настоящето дело наказателното преследване е по обвинение за кражба на автомобилни гуми като разследващите са приели ,че случаят не е маловажен . Кражбата е тежко умишлено престъпление и обвинението в нея е злепоставящо. Повдигнато е спрямо неосъждано лице и е продължило над 14 години , до оправдаването на ищеца, спрямо който други наказателни производства не са водени. При тези обстоятелства , най – вече с оглед на продължителността , през която ищецът е тълпял неимуществените вреди , съображенията на |Прокуратурата за завишен размер на определеното от въззивния съд обезщетение са без връзка с дължимо преценените факти . Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка , като този извод бъде и мотивиран , при установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства ,които безспорно обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ . Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК. Оплакванията за противоречие със задължителна съдебна практика са голословни и не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .
Въпросът в изложението на касатора В. С. по приложението на чл. 52 ЗЗД се свежда пряко до питане справедливо ли е присъденото обезщетение от 7500 лева , т.е в конкретен размер ,при обвинение с такава тежест и продължило в този срок . Въпросът по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК трябва да е конкретен в указаната с ТР от 19.02.2010г по №1/2009г ОСГТК насока,т.е да е свързан с решаващите съображения на съда и предмета на делото, но без необходимата абстрактност от фактическите твърдения и теза на страната , въпросът губи характеристиката си на правен и се свежда до оспорване на крайните изводи на съда по същество, както е и в случая . Не е отговорено на общия селективен критерии на чл. 280 ал.1 ГПК, както и на специалния по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,посочен в изложението. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал.1 т.2,4 и 5 вр. с чл. 26 ал.1, вр. чл. 18 НК в обвинителния акт за кражба на автомобилни гуми за периода 07.08.2007г -11.08.2007г на стойност 309 лв (309 000 лв. недоминирани), на които се акцентира във въпроса , не са утежнили обвинението до степен , която да оправдае очакване за ефективно наказание лишаване от свобода.Прокуратурата е внесла обвинителния акт в съда с изтъкване на смекчаващи вината обсотятелства , поддържала е размерът на наказанието да бъде определен на една година лишаване от свобода, което да се отложи в изпитателен срок ,тези факти не са извън подлежащите на преценка от съда. Обективно доказателствата по делото и обсъждането им са дали основание за извода на въззивния съд , че при ищеца не е било увредено физическото му и психическо здраве , не е изпаднал в изолация или самоизолация от обществото и обкръжението си , не са настъпили неблагоприятните му очаквания да изгуби работата си , като при наличие на наказателно производство , включващо съдебна фаза е отчетен фактът , че осъдителна присъда не е била постановявана – все обстоятелства , подлежащи на преценка и съобразяване при определяне на обезщетение по справедливост съгласно установената практика на ВКС.Не намира правна обосновка в изложението условието на въпроса – тезата за игнориране на доказателства в отхвърляне на твърденията на защитата за вреди „над обичайните” , свързани с повдигнатото обвинение . Мотивите на въззивния съд в тази връзка не дават основание на защитата да поставя обосновано въпрос за задължението на съда да вземе под внимание всички обстоятелства , които обуславят вредите .Съответната преценка за тях , включително за неразумната продължителност на наказателното производство не липсва в обжалвания акт. Въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер съгласно практиката на ВКС , без да игнорира никое от тях. Не е налице противоречие с ППВС № 4/1968г и посоченото от защитата решение №254/2016г по гр.д №1812/2016г ІV г.о. Преценката по същество е намерила място в мотивите на обжалваното решение ,обективирана като решаваща дейност по изискуемия съгласно установената практика начин . Поради това не е налице и основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за прилагането на чл. 52 ЗЗД и в процесуалноправния му аспект , като задължение на съда да обсъди и да се произнесе по всички релевантни обстоятелства в тяхната взаимовръзка при определяне на обезщетението по справедливост .
Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото в негова подкрепа се изтъква различно индивидуалното определяне на вредата и обезщетението по други съдебни актове , без да се аргументира противоречие по правен въпрос. Различните по размер обезщетения за различните случаи , когато те не са напълно сходни , не е приемлив довод за основание по 280 ал.1 т.2 от ГПК , щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението, а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт, или правна норма. Разяснение кога има противоречие между решения , ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ , се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Липсва тъждество на решаващо обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и тези , изтъкнати в приложените от касатора решения на окръжни и апелативни съдилища по други дела . В изложението се поддържа обосновка за сходство по някои от основните факти ,като се игнорират разликите. В реш. №452/14.03.2016г на САС със сумата 7800 лв е обезщетен ищец , който е бил задържан под стража и му е наложено ограничение да напуска страната ,при две повдигнати срещу него обвинения в тежки умишлени престъпления ,при медийна разгласа. В реш. № 30/29.02.2016г на ПАС също са преценявани обстоятелства , различни от установените по настоящето дело ,включително наложени мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”. Широко медийно отразяване на злепоставящо обвинение срещу човек с чисто съдебно минало е отчетено и в реш. № 423/07.03.2016г.на САС при определено обезщетение в размер на 15 000 лева, без да може да се направи извод кои са останалите отчетени обстоятелства от този съд . Що се отнася до неразумната продържителност на наказателното производство , обсъдена и от въззивния съд , по този въпрос е налице установена практика на ВКС по чл. 290 ГПК, на която въззивното решение не противоречи. Както е посочено в решение №532/2010г гр. дело № 1650/2009г на ВКС ІІІ г.о, неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия , без да се изследва и отчита прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество.
Воден от горното , Върховен касационен съд ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №14 от 03.02.2017 г по гр.дело № 663/2016г. на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .