Определение №277 от 10.4.2019 по гр. дело №4503/4503 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 277

София, 10.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4503/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Л. Р. К. и Р. К. К. чрез адв. П. А. срещу решение №332 от 02.08.2018г. по в гр.дело № 420/2018г. на Окръжен съд –Велико Търново , с което е потвърдено решение №278 от 05.04.2018г на ВТРС за отхвърляне на обективно съединените искове, предявени от ищците като собственици на описаните в исковата молба недвижими имоти – земеделска земя , съдът да обяви за недействителни два нотариални акта за прехвърлянето им, оформящи сделки ,като сключени от несобственици с трето лице, посочено като ответник ,с искане по чл.537, ал.2 ГПК. Исковата молба е отделена за разглеждане в самостоятелно производство,след указания на съда по нея е направено уточнение за претендирана недействителност на договора за дарение по нот. акт №1552 т.VІІІ от 13.11.2015г и договор за покупко- продажба по нот.акт №1553 т.VІІІ от 13.11.2015г на нотариус К.Боева,при основанието на чл. 26, ал.1 предл второ ЗЗД,тъй като е заобиколен чл. 33, ал.1 ЗС. Това твърдение е частично оттеглено – спрямо заявената с уточняваща молба вх. №24.06.2016г негова евентуалност, като основание ,останал е петитум недействителността да се обяви с решение на съда , тъй като ответникът „Омега Агро Инвест” ЕООД е сключил сделката с несобственици и собственици на имотите са ищците.Като ответници са привлечени страните по сделките,които признават иска .
Въззивният съд, като е изтъкнал безспорното между страните и съдебно установено с влязло в сила решение(в друг процес, по устаноителен иск за собственост) обстоятелство,че ищците са собственици на 2/3 ид.ч от разпоредените между ответниците имоти,е приел че искът е неоснователен,тъй като сделките за продажба на чужда вещ не са недействителни. Сключена без участието на действителния собственик сделката не произвежда действие по отношение на същия и тези твърдения на ищците са възприети за верни, но същевременно прехвърлянето на чужд имот не е от категорията юридически факти,при наличието на които един договор е недействителен. Изтъкнато е ,че вписването на нотариалните актове не е основание обективираните в тях сделки да бъдат прогласени за недействителни. Въззивният съд е препратил към мотива на ВТРС,че действителните собственици най-ефективно защитават правата си с иск за собственост и че по този начин ищците са се защитили срещу процесните договори.
Оплакването на касаторите е,че след като са признати по съдебен ред за собственици и след като безпротиворечиво се приема от съда,че сделките нямат действие по отношение на тях,постановените актове по същество не позволяват на процесуалния закон да изпълни ролята си и да създаде яснота в гражданските отношения отчитайки стабилитета на влязлото в сила решение за правната сигурност,щом искът да се обяви тази недействителност се отхвърля .
Към жалбата е приложено изложение .Основания по чл. 280 ал.1 т.1 ,т.3 и чл. 280 , ал.2 ГПК са изтъкнати общо с обосновака,че въпреки констатацията в мотивите за собственост на ищците и че ответниците са се разпоредили с чужд имот,което признават, искът за прогласяване на недействителност на сключените между тях сделките е отхвърлен, което е в противоречие с реш. №15/1980г по гр.д №2571/79г І г.о и реш. №831/2003г ІІ го на ВКС и поставя следния въпрос:необходим ли е с изричен диспозитив в решението , че ищците са собственици на имотите предмет на сделките, извършени от несобственици.Въззивният съд не бил обсъдил поставения във въззивната жалба въпрос за правния интерес на ищците от вписване на решението за прогласяване на недействителност по отношение на тях, който се отнася до правната сигурност – нарушение на чл.269 ГПК и т.1 от ТР №1/2013г по т.д№1/2013г ОСГТК Формулирани са въпросите:съществува ли задължение за съда служебно да прогласи,че разпоредителните сделки не са породили правно действие.Наличието на вписани разпоредителни сделки с чужд имот създава ли права за евентуални добросъвестни приобретатели-трети лица,не поставя ли действителните собственици в ситуация отново да търсят защита по съдебен ред ?
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита че касационната жалба е допустима при условието на 280 , ал.3 т.1 предл. последно ГПК и че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема довода за противоречиво решаван правен въпрос във връзка с обстоятелствата от значение за провеждане на иска в настоящия случай.И трите поставени въпроса в изложението не кореспондират с предмета на делото, зададен с исковата молба и определящ за диспозитива на съдебното решение.
Формулирането на правен въпрос по смисъла като общо изискване при допускане до касационно обжалване се разбира от защитата превратно – като задължение на съда да съобразява обстоятелства, които не са от значение за основанието на иска и да обсъжда въпроси които нямат отношение към изхода на делото, а се отнасят до последици и търсени от страната превенции,свързан с подлежащи на вписване актове.Не се прави разлика между иска за установяване на нищожност(основанията по чл. 26 от ЗЗД)и защита на правото на собственост, когато вещното право е накърнено, оспорено или отнето.Трети лица , които претендират в исков процес права върху предмета на сделката,се ползват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение, когато законът предвижда вписване. Както е разяснено с приемането на ТР №3/2012г по т.д №3/2012г ОСГТК включително, вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава,когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката. Сделката обаче е действителна.Формата за действителност трябва да бъде запазена,поради това отмяната на нотариалния акт за сделката по чл.537, ал.2 от ГПК е недопустимо.Поради недопустимостта на това именно първоначално искане, ищците са уточнявали иска си и са поддържали обявяване на „недействителност”на сделките като сключени от несобственици ,отхвърлено като неоснователно .
Без обосновка се изтъква противоречие с ТР №1/2013г по т.д№1/2013г ОСГТК,позоваването на чл.269 ГПК в изложението е бланкетно,съображения на касаторите за изтъкването на тази норма не са посочени. Изтъкнатите от защитата решение №15/15.01.1980г на І г.о на ВС на РБ и реш. №831/2003г ІІ г.о на ВКС не подкрепят нито една от тезите в изложението и касационната жалба ,поддържани в настоящия процес и дали насока на формулираните въпроси ,а недвусмислено и ясно съдържат съответно на установеното в трайната практика на ВКС разрешение, че продажбата на чужда вещ не е недействителна само на това основание .Това е решаващо съобразено и от въззивния съд. Не може да бъде споделено и становище,изтъквано в обосновка на основание по чл. 280, ал.1т.3 ГПК, че единствено вписване на положително съдебно решение по така предявения иск ,за недействителност, би осигурило правна сигурност и защита на собственика. Подобна теза не държи сметка за действащия правен ред относно вписванията.Не е задължение на въззивния съд да обсъжда в решението съображения, свързани с критична оценка на ефекта от вписването на искови молби и съдебни решения по тях и да го разяснява.Отговорено е на доводите на въззивните жалбоподатели като е изтъкнато, че вписването на нотариалните актове не е основание обективираните в тях сделки да бъдат прогласени за недействителни.
Поради вече изложеното,не е налице и основанието по чл.280,ал.2 ГПК.Съответни на трайно установената практика на ВКС, съображенията на въззивния съд в решението не следва да се подвеждат под основанието очевидна неправилност.Не се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост при решаващата дейност на съда , т.е въззивният съд грубо да е нарушил правилата на формалната и правна логика , или да е приложил закона в неговия противоположен смисъл , респ.да е основал решението си на несъществуващ , или отменен закон.
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №332 от 02.08.2018г . по в гр.дело № 420/2018г. на Окръжен съд –Велико Търново

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top