О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 24.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1039/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Л. и С. П. Л. чрез пълномощника им адв. Й. Д. срещу решение № 2338 от 08.12.2016г по гр.дело № 4381/2016г. на Софийски апелативен съд , с което е отменено решение №4389 от 30.05.2016г. по гр.д. № 6498/2012г. на СГС и е отхвърлен иска на касаторите да бъде осъден купувача по предварителен договор В. Л. Б. да заплати на продавачите сумата 20 000 евро, частично заявена от 30 000 евро – получения по предварителен договор задатък в троен размер, поради неизпълнение на поето задължение за сключване на окончателен договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот.Въззивният съд е приел ,че първоинстанционния съд е разгледал предявения иск , тъй като е обсъдил фактите и доказателствата , релевантни при въприетата от САС квалификация по чл. 93 , ал.2 ЗЗД и че от първоинстанционния съд са направени изводи , относими към фактическия състав,пораждащ правото на страна, но квалификацията на първоинстанционния съд по чл. 92, ал.1 ЗЗД е неправилна. По фактите въззивният съд е приел ,че ищците не са доказали виновно неизпълнение от страна купувача само поради това ,че последният не се е явил за сключване на окончателен договор в уговорения ден и час , в който ден и час ,съгласно констативния протокол на нотариуса, е присъствал единия от продавачите ,но не и другия продавач в лицето на С. Л..
В приложеното съм жалбата изложение ,като основание за допускане на касационно обжалване се сочат всички основания на чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК . Поддържа се, че въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение , щом възприема друга правна квалификация . Изтъква се съображение,че Върховен касационен съд в този случай служебно следва да допусне касационната жалба до разглеждане , за да провери допустимостта на въззивното решение съгласно ТР №1/2009г по т.д № 1 / 2009г ОСГТК . Формулиран е въпрос „В случай ,че въззивният съд е приел, че неправилно парвоинстнационният съд е определил правната квалификация , следва ли да обезсили съдебното решение , или не ”. Сочи се , че въззивният акт противоречи на ТР №1/2009г по т.д № 1 / 2009г ОСГТК , решение №775/2011г по гр.д № 906/2009г ІV г.о и реш. № 137/2011г по гр.д №1161/2010г ІІІ , решение № 450/2010г по гр.д №505/2009г на ІІІ г.о по чл. 290 ГПК. Основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е изтъкнато,предвид решение № 485/2014 на ОС Бургас , както и решение по гр.д № 4000/2013г на САС , последното водено между същите страни , по иск на настоящия ответник В. Битолски , претендирал че продавачите му дължат двойния размер на задатъка по процесния договор , поради неизнълнение . Искът му е бил отхвърлен на основание чл. 93,ал.2 ЗЗД с влязло в сила решение , като по това дело САС е приел , че не е налице неизправност на продавачите.
Постъпил е отговор от В. Л. Б., чрез адв Р. Д. , в който се обръща внимание на съдържанието на изложението , което не отговаря на общите и специални основания за допускане до касационно обжалване. В изложението са посочени съдебни актове, без да се обосоновава връзка с казуса , не са изведени материалноправни или процесуални въпроси извън това допустимо ли е първоинстанционното решение , което е неотносимо.Оспорва се правилността на въззивното решение, възприемането на фактическата обстановка . Ответникът претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът за правната квалификация на иска е такъв по правилността на решението, а не по неговата допустимост и не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане ,за да се провери допустимостта на въззивното решение от ВКС по служебен критерии съгласно ТР №1/2009г по т.д № 1 / 2009г ОСГТК поради това, че въззивният съд е възприел друга квалификация на иска.
Квалификацията на исковата претенция по чл. 93, ал.2 ЗЗД в случая е дадена от въззивния съд , намерил за неправилна посочената от първоинстанционния съд квалификация по чл. 92,ал.1 ЗЗД . Конкретната уговорка в предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между страните е , че при неизпълнение на договора от страна на купувача същият дължи тройния размер на капарото на продавача, като се задължава да му възстанови и всички виновно причинени вреди и загуби , пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Искът на продавачите е за двукратния размер на капарото (задатъка) като обезщетение за вреди от неизпълнението , въз основа на клауза в договора, като искът е основан на твърдение за неизпълнение от страна на купувача да се яви в предварително уговорения ден и час при нотариус за сключване на окончателния договор и прекратяването на предварителния договор , като последица от това неявяване
Същевременно, единственият формулиран в изложението правен въпрос , по който се сочат всички основания на чл. 280 ал. т.1 – 3 ГПК , изразява доводът , че въззивният съд е имал задължението да обезсили решението поради възприета от него друга правна квалификация .
Този довод е несъстоятелен , а въпросът е намерил ясен и категоричен отговор в задължителна за съдилищата практиката на ВКС , с който отговор въззивното решение е съобразено . Поради това основание по чл.280 ал.1,т.1 ГПК не е налице, а основанията на чл. 280 , ал.1 т.-2, т.3 ГПК се изтъкват неотносимо по поставения въпрос .
Дали неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане на делото на долната инстанция, еднозначно е даден отговор в обратен на поддържания от защитата на касаторите смисъл (решение № 941 от 30.12.2009г. по гр.д. № 1673/2008г. ІІІ г.о. ВКС, реш. № 463 от 25.05.2010г.по гр.дело № 1261/09г.на ВКС,ІV г.о., реш.№ 198/2010г по гр.дело №3583/2008 год.ІV г.о , реш. № 431/2011г по гр.д № 455/2011г. ІІІ г.о , реш. № 364/2013г по гр. д № 155/2012 г. ІІІ г.о на ВКС и др. ) .След като дейността на въззивния съд е аналогична на тази на първата инстанция в процесуалните му правомощия се включва и квалификацията на исковете, която е дейност на съда, произнасящ се по съществото на спора, затова и при неправилно дадена квалификация не се касае нито за недопустимост на решението, което въззивният съд проверява, нито за недопустимост на собственото му решение (ТР 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК , реш. №266/2014г гр.д. № 6402 по описа за 2013 г, ІV г.о ,реш. № 230/2012 гр. дело № 978/2010 ІІІ г.о на ВКС)
Практиката на ВКС по въпроси ,свързани с контрола за допустимост на съдебните решения, е формирана и с множество други решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК ( реш. №439/2010г по гр.д. № 476/2009 ІV г.о. , реш. №226/11 по гр.д № 1470/2010г, ІІІ г.о , реш. №124 от 24.03.2011г по гр.д. № 882/2010г, ІV г.о , реш.398/2010г по гр.д. № 738/2009г на ІV г.о ,реш. № 249 от 23.07.2010г по гр.д. № 92 /2009г на ІV г.о.,реш №329/2011г по гр.д.№1789/2010г ІІІ г.о и др.) в съответствие с насоките , дадени на съдилищата в т.9 от ППВС №1 от 10.11.1985г и ТР №1/04.01.2001г ОСГК на ВКС. Съгласно цитираната задължителна съдебна практика по прилагането на чл. 270 ал.3 ГПК, съдебното решение е недопустимо като произнесено по непредявен иск , когато съдът е излязъл вън от спорния предмет ,присъдил е нещо различно в сравнение с исканото от ищеца ; когато в нарушение на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран .
По настоящето дело , в съответствие с установената задължителна практика на ВКС Софийски апелативен съд е констатирал , че първоинстанционното решение отговаря на тези изисквания за допустимост ,тъй като е произнесен предявения иск. Каквото и да е приел първостепенния съд по отношение на правна квалификация ,решението не е недопустимо по тази причина. Формално дадената правна квалификация може да доведе до неправилно прилагане на материалния закон ,когато съдът не е определил регулиращата спорното правоотношение правна норма ; може да доведе и до процесуално нарушение , ако поради грешна квалификация се е стигнало до необсъждане на обстоятелства и доводи по спора , или неправилното им възприемане като неотносими, може да доведе и до нарушено правото на защита, което в определени случаи поражда задължение за процесуални действия на въззивния съд съгласно ТР № 1/09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК, но не и да доведе до недопустимост на решението , щом решаващо са преценени обстоятелствата, на които искът е основан. ( решение № 364/2013г по гр. д № 155/2012 г. ІІІ г.о на ВКС, по чл. 290 ГПК ) В случая Софийски апелативен съд се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, а преценката дали намира приложение чл.93, ал.2 ЗЗД при отказ от договора , или се търси компенсаторна неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД , засяга прилагането на материалния закон и не е основание за обезсилване на решението , нито за връщането му за ново разглеждане. Освен това, съображенията на въззивния съд да приеме иска за неоснователен и да го отхвърли са неизправност на ищовата страна и недоказана такава неизправност на ответната, даваща основание за отказ от договора ,като последното е достатъчно за отхвърляне на иска им. Независимо дали при конкретната клауза в договора се касае за наустойка , или претенцията е за задатък, тук квалификацията и в двата случая не изключва относимостта на решаващо преценените обстоятелства кой е изправната страна, съответно не би променила изводите на съда в тази насока.
За да се стигне до проверка по правилността на решението и разглеждане оплакването за необоснованост на изводите ,че ищците са били неизправна страна по договора,касаторите следва да обосноват общите и специални предпоставки за допускане до касационно обжалване . На първо място, следва да се формулира правен въпрос, произнесен с решението и обусловил решаващите изводи на съда , а в изложението не е формулиран друг въпрос,извън вече обсъдения .Оспорването като неправилни на доказателствените изводи, по отношение на факта явила ли се е съпругата на продавача С. Л. в уговорения ден и час за сключване на окончателен договор, е направено без да се постави правен въпрос,а Върховен касационен съд не може да извежда правния въпрос по собствена преценка съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК. Към изложението, без съдържателен коментар и обосновка на някое от специалните основания за допускане до касационно обжалване са представени решение №775/2011г по гр.д № 906/2009г ІV г.о и реш. № 137/2011г по гр.д №1161/2010г ІІІг , в които е даден отговор на правни въпроси , които нямат връзка с поставения от касаторите въпрос , нито са били решаващо обсъждани от съда по делото. В приложеното решение № 450/2010г по гр.д №505/2009г на ІІІ г.о по чл. 290 ГПК е указано , че ако страната по договор, претендираща заплащане на уговорена неустойка също е неизправна страна ,то не е налице основание за присъждането й. Същото разрешение е приложил въззивния съд при претенция по чл. 93, ал.2 ЗЗД , ако е заявена от неизпълнила задължението си страна, но водещо е било съображението ,че не е установено неизпълнение на купувача . Не е ясно къде защитата вижда противоречие с практиката на ВКС , или противоречиво разрешение на формулирания правен въпрос .
Следва да присъдят разноски на ответника по жалбата , установени в размер на 750 лева за адвокатска защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 2338 от 08.12.2016г по гр.дело № 4381/2016г. на Софийски апелативен съд
Осъжда А. Г. Л. и С. П. Л. да заплатят на В. Л. Б. сумата 750 лева разноски по делото .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.