1
8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
[населено място], 27.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на трети май , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №245/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Ч. чрез адв. З. Р. срещу решение №ІV-68 от 26.10..2017г по в. гр.дело № 1390/2017г. на Бургаски окръжен съд , потвърдил решение №104 от 12.07.2017г по гр.д № 48/2017г на Районен съд-Карнобат за отхвърляне на искове на основание 344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение,възстановяване на работа и обезщетение .
Дисциплинарното наказание е наложено на ищцата Д. П. Ч. със заповед №РД742/ 25.11.2016г на кмета на [община] и същата е уволнена от длъжността „главен специалист” в Дирекция „УТ”,за две констатирани след извършена проверка нейни нарушения на правилата за издаване на скици : че е изработила скица изх№828/11.10.2016г за проектиране в УПИ І-9 по плата на гара Церовски с неверно съдържание , без да нанесе съществуващи в плана, както и на място сгради – мелница и трафопост , което е неизпълнение на правила, в нарушение на чл. 31 от Наредба №3/2005г и същевременно нарушение на основно задължение по длъжностна характеристика. При допълнително извършената проверка е установено и второто нарушение ,свързано с изработена от Ч. по- рано скица №780/29.09.2016г за същия УПИ ,в която двете сгради не са били нанесени. Първата по време скица с ”непълна информация”е издадена по заявление на собственици на земята , за да им послужи при покупко- продажба на имота като незастроен, с купувач търговско дружество. Втората скица, също изработена от Ч. е издадена от общината на търговското дружество за инвестиционните му намерения , свързани със застрояване . Поискани са писмени обяснения защо служителката не е отбелязала двете построени сгради .В дадения й тридневен срок ,непосредствено преди края на последния работен ден от срока са депозирани писмени обяснения ,като Ч. е оспорила вменените нарушения и е изтъкнала, че не е нанесла сградите тъй като в документа за собственост на лицата, поискали първата скица(договор за добровона делба от 28.03.2007г), имотът е описан „незастроен” и че същият е деклариран без сгради, както и че и двете скици са проверени и подписани от нейния пряк ръководител (сигнализирала за нарушението).Коментира обстоятелствата по предходно наложено й дисциплинарно наказание през същата година,което също оспорва да е извършила. Работодателят,както и съдилищата са приели двете нарушения за установени ,изискванията на чл. 195 ал.1 и чл. 193, ал.1 КТ за спазени , а наказанието за съответно на нарушенията, квалифицирани по чл.190,ал.1 т.7 КТ и чл.187,т.3 КТ .Въззивният съд е отхвърлил възраженията за нарушение на чл. 193, ал.1 КТ в конкретния случай ,като е обсъдил и гласни доказателства , че след 17.00часа на 25.11.2016г и непосредствено след депозирането на писмените обяснения, кметът е обсъдил дадените от въззивницата писмени обяснения след като се е запознал с тях и консултирайки се незабавно с юристите на общината , е издал оспорваната заповед. Това,че в заповедта за дисциплинарното уволнение обясненията не са обсъждани не води до извод,че същата не е мотивирана или че работодателят е подготвил и подписал предварително заповедта за дисциплинарно уволнение,спазвайки само формално законовата разпоредба на чл.193 ал.1 КТ , както е поддържала ищцата.Въззивният съд е посочел ,че обясненията не съдържат факти, които биха могли да обосноват извод че нарушението не е извършено от служителката,нито че се налага допълнително обсъждане на обстоятелствата,при които е извършено ,респ. поведението на последната. Не са сочени допълнителни доказателства,което също би било предпоставка работодателят да изложи мотиви по повод конкретно искане,направено в обясненията. Що се касае до краткия интервал от време,изтекъл между предаването на обясненията и връчването на заповедта е отчетено ,че няма законова забрана заповедта за уволнение да бъде подготвена технически преди получаването на обясненията Техническата подготовка не е равнозначна на подписана от работодателя заповед ,а несъмнено е установено по делото, че заповедта е била връчена надлежно на ищцата след като тя е предала писмените си обяснения. Въззивният съд е приел за неоснователни и оплакванията за немотивираност на заповедта за уволнение, предвид посочените в нея релевантни факти ,вкл. извършената проверка на сигнала на директора на дирекция „УТ“ и на [фирма] и наредена проверка на място,резултатите от която са посочени в заповедта- проверката е установила,че двете сгради съществуват,като трафопостът е действащ и приетата по делото СТЕ подкрепя изложените в заповедта факти към м.ноември 2016г.За да приеме нарушенията за извършени , въззивният съд е изтъкнал, че съобразно представената длъжностна характеристика и съгласно чл.31 , ал.1 от Наредба №4/2005г. в трудовите задължения на ищцата се включва изчертаването на скици съобразно приетия план,в който план са били нанесени двете сгради Макар съобразно утвърдената в дирекция „УТ“ практика изчертаните скици да са били проверявани от директорана дирекцията, обхватът на тази проверка е включвал сравняване на данните в изчертаната скица с тези по документа за собственост, но не ипроверка дали скицата има съдържание,изцяло съответстващо на данните за имота в кадастралния и регулационния планове. Въззивният съд е препратил към правните изводи на първоинстанционния съд ,че при подаване на заявление за скица ищцата е имала задължение да изготви и изчертае скицата съобразно приетия план, а на основание свои правни преценки дали законосъобразно е приет кадастралния план и не съобразно представени от молителите доказателства, според които имотът е незастроен,тъй като скицата е официален удостоверителен документ досежно състоянието на имота и ищцата е била длъжна да отрази фактите,още повече предвид целта за която се иска документа. Въззивният съд е добавил, че според заключението на приетата СТЕ ,УПИ І-9 кв.4 по регулационния план на гара Ц. е отреден за имот пл.номер9 по кадастралния план, което предпоставя отразяване в скицата на имотните граници на имот пл.номер 9, както и на сградите,заснети в кадастъра и попадащи в УПИ, отреден за този имот .
Като поддържа и в касационната жалба същите отхвърлени от съдилищата доводи и оплаквания, в приложеното към жалбата изложение касаторката общо посочва противоречие с практиката на ВКС съгласно чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по прилагането на чл.193,ал.1, л. 195,ал.1 и чл. 189 КТ , като се изтъкват и прилагат реш. № 135/2012г, ІІІг.о , реш.№401/2013г ІІІ г.о , реш. № 248/2017г ІV г.о ,реш. № 53/2017г ІІІ г.о ,реш. №83/2015 ІІІ г.о ,реш. № 310/2014г ІV г.о., съдържащи отговори на правни въпроси във връзка със съдържанието на заповедта и нейната мотивираност (чл.195,ал.1 КТ). ,респ. приемането на писмените обяснения (чл.193,ал.1 КТ ) .
Цитиран е чл.280, ал.2 ГПК , както и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , във връзка с което в раздел 4.) на изложението са формулирани следните материалноправни въпроси :
4.1.Следва ли служителят да носи дисциплинарна отговорност ,когато издаденият от него документ е проверен и одобрен от прекия ръководител и той не е открил нарушение ,а в последствие твърди че е открил нарушение .
42.може ли служителя сам да издава скици от несъществуващ план и без да има подадено заявление за това
4.3.Може ли служителят да се задължава да издава скици от несъществуващ план , да носи дисциплинарна отговорност за нарушение на норма уреждаща реда за издаване на скици от план ,който не е одобряван за територията
4.4.В заповедта за налагане дисциплинарно наказание следва ли да се изложат мотиви, поради които не се приемат обясненията или е достатъчно формално да се запише ,че са представени обяснения в срок .
4.5.Налице ли е предварително взето решение за налагане на дисциплинарно наказание уволнение , когато заповедта е изготвена технически предварително
Допълнително и след срока за касационно обжалване е постъпило становище , с което в допълнение се изтъква противоречие с реш. № 77/2014г на ВКС ІV г.о по въпрос,че съдът задължително взема отношение по чл.189,ал.1 КТ за съответствието на наложеното наказание по тежест .
Постъпил е отговор от общ.К. ,според който по формулираните въпроси,коментирани в отговора всеки един по отделно,не е отговорено на критериите за допускане до касационно обжалване .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване .
Във връзка с прилагането на чл. 189, ал.1 КТ не е формулиран въпрос при касационното обжалване и подобно допълване на изложението в хода на касационното разглеждане не може да се допусне . Независимо от това , конкретен правен въпрос не се формулира и в допълнителното становище . Върховният касационен съд се е произнасял в редица актове по приложението на чл. 189, ал.1 КТ (реш. №694/2010 гр д.№ 280/2009, ІVг.о , реш.№389/2012 по гр.д №282/2012г,№ 372 от 01.07.2010г. по гр.д. № 1040/2009г. ІV г.о. ВКС , реш.№ 516 от 28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г. ІІІ г.о. ВКС; реш. № 227 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о. и реш. № 344 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012 г., ІІІ г.о. ВКС. на ВКС, реш. № 436/2015 по гр.д №2666/15 на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, включително изтнъкнатото от защитата реш. № 77/2014г ,ІV г.о на ВКС ) според която практика преценката за съразмерност на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение следва да бъдат отчетени всички обстоятелства , при които е допуснато нарушението, в т.ч. тежестта на нарушението и обстоятелствата , при които е извършено; значимостта на неизпълнените задължения отражението върху работата в предприятието;настъпили ли са вредни последици ;поведението на работника и отношението му към допуснатото нарушение , дисциплинарното му минало, както и доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение. При оспорване на наказанието, съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол , като общо изискване към решаващата дейност на въззивния съд и мотивите на въззивното решение е да се обсъдят обстоятелствата и доводите на страните, което изискване въззивният съд е изпълнил ,тъй като обстоятелствата са обсъдени и преценени, а доводи във въззивната жалба за несъразмерност на наказанието не са изтъквани.Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение , мотивирано с препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд относно съобразената тежест на извършените нарушения, включително предвид наложеното по-рано през същата година по-леко дисциплинарно наказание на ищцата за други подобни нарушения.
Върховен касационен съд, ІІІг.о не приема съображенията за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК „по прилагането на чл.193,ал.1 , чл. 195,ал.1 и чл. 189 от КТ”,тъй като конкретен въпрос , по който има противоречие,не е формулиран.Посочването на правен въпрос и обосновката му липсват и в съдържанието на изложението, в което единствено е повтарят поддържаните в хода на процеса фактически и правни тези на ищцата. Не е коментирана и конкретно приложената съдебна практика на ВКС,не е посочено защо цитираните решения се противопоставят на обжалваното въззивно решение и кои решаващи изводи на въззивния съд дават основание за това.
Формулираният въпрос по т.4.4. от изложението , за който без обосновка се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, се отнасят до начина, по който работодателят следва да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение ,но този въпрос неотносимо се смесва с процедурата по чл. 193, ал.1 КТ и оценката на евентуално посочените в обясненията доказателства,ако работникът или служителят е изтъкнал такива.И по двата въпроса е налице установена практика на ВКС,с която въззивното решение е изцяло съобразено.
Въпросът по т. 4.5 от изложението няма правен характер .Пита се дали от един факт следва да се прави извод за друг.Извън случаите на законова презумпция връзката между фактите е фактически въпрос касае се за причинна връзка, или логическа обусловеност .Условно, ако под „изготвена технически предварително заповед за налагане дисциплинарно наказание” се разбира проект за документ, съставен и подготвен, това е без значение за извода кога волеизявлението е станало факт.За волеизявлението в случая е спазена форма и процедура и поради това решаващият съд е приел съобразно фактическата установеност по делото, че волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение не е обективирано предварително , т.е преди работодателят на направи оценка на обясненията.
Въпросът в т.4.1 от изложението засяга като правен въпрос предпоставките за възникване на дисциплинарна отговорност .Те са изяснени в трайно установената практика на ВКС по начин, несъвместим с изразената във въпроса теза. Дисциплиналната отговорност е лична и за нарушенията, извършени от конкретния работник или служител на неговите трудови задължения, което по правило не изключва множество дисциплинарно отговорни лица при едно нарушение.
Нямат правно съдържание въпросите в т.4.2, 4.3 от изложението, които преформулират несъстоятелни и неотносими доводи в оспорване на установената като нарушена служебна компетентност при действията на ищцата, решаващо взета предвид от съда. При поставянето им в изложението не е отговорено на общия критерии в чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът не е установил разноски в производството
С оглед изложеното Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №ІV-68 от 26.10..2017г по в. гр.дело № 1390/2017г. на Бургаски окръжен съд
Председател : Членове. 1 2 .