О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №650/2018г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. И. М. от [населено място] срещу решение №1658 от 09.11.2017г по в гр.д № 2100/2017г на Варненски окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 9.08.2017г по гр.д 15696/2016г на Варненски районен съд, постановено по трудов спор.
Отхвърлени са исковете на касатора с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 , 2 ,3 КТ за отмяна на уволнението му , извършено със Заповед № 595 от 23.11.2016 година на управителя на [фирма] [населено място] поради съкращение на щата,като ищецът е оспорвал извършения подбор–първоначално като неизвършен, а след изнесените от ответника в отговора на исковата молба факти като незаконосъобразен – извършен формално от назначената за целта комисия, която в персоналния си състав не познавала работата му.
Въззивният съд на свой ред е приел за установено ,че съгласно Заповед от 20.10.2017 година е била сформирана на комисия за провеждане на подбор в състав с участието на заместник- управителя на дружеството , председателя на СС на КТ „Подкрепа“, секретаря на ОСО на НБС „Водоснабдител“ към КНСБ , служителката Н. – „експ. управление на човешките ресурси“, и юрисконсулта на предприятието. В заповедта са били посочени критерии на подбора – изпълнение на трудовите задължения с оценка от 0 до 6 т. и квалификация с оценка от 0 до 4 т., като всеки от членовете на комисията по отделно следвало да постави оценка по съответния критерии и в таблица се отрази средноаритметичния резултат, а също така и на заседанието на комисията да присъстват , съответно да бъде изслушани главния енергетик на дружеството инж Т. и инж .М. И., енергетик , в качеството им на лица,познаващи работата и нивото на нейното изпълнение при всеки от шестимата участващи в подбора работници. Изтъкнато е,че приложеният като доказателство по делото протокол на комисията за подбор свидетелства , че след разглеждане на трудовите досиета на шест работници заемащи длъжността „монтьор на машини и оборудване”, и изслушване на двамата инжинери са поставени оценки по съответстващите на закона и зададени от работодателя критерии,като ищецът е получил най-ниска оценка по критерия изпълнение на трудовите задължения поради това, че не познава технологично помпите за отпадни води,незадоволително изпълнява поставените задачи,в конфликт е с част от колектива и не работи в екип. Въззивният съд не е приел доводите на касатора за опорочена процедура в работата на комисията водеща до незаконосъобразност ,доколкото в протокола не е било посочено поименно кой как е гласувал,а е отразена само осреднената оценка за всеки от шестимата участници в него В решението е посочено ,че законът не съдържа изискване за формата на подбора , поради което извършването му може да се установява с всички допустими от ГПК доказателства. Документирането на подбора не е задължително, но работодателят може да назначи комисия за извършване на подбора и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници, както е установено в случая.Работодателят, за да направи необходимата преценка е използвал помощна комисия но не е длъжен да оформя в писмен вид нейните заключения, нито процеса на оценка Комисията е дала оценка и работодателя се е позовал на писмена оценка на комисия, която конкретно той е назначил и която е действала в съответствие с негова заповед . Ищецът е заявил с иска , че подбор въобще не е осъществен, а пред въззивния съд е поддържал , че той е формален и е на тази основа се явява опорочен. Тези доводи за неизвършен от работодателя подбор въззивният съд е обсъдил при преценка на доказателствата дали работодателят изобщо е извършил сравнителна оценка между работниците изпълняващи идентични трудови функции, като направеният решаващ извод е положителен. Доводът за формално извършване на подбора, като оплакване за неговата незаконосъобразност, е обсъден при преценка за съответствие между дадената от работодателя оценка и действително притежаваната от работника квалификация и ниво на изпълнение на работата.Предвид доказателствата по делото, които доказателства в случая са единствено писмени , изтъкнати конкретно и обсъдени в решението,въззивният съд е приел ,че съответствие е налице и подборът е законосъобразен .
В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК( в редакция до изм.със ЗИДГПК , ДВ бр.86/2017г), при формулирани три въпроса: 1.При оспорване на уволнение , извършено на основание чл. 280 ал.1 т.2 КТ поради съкращение на щата , задължен ли е работодателят чрез пълно и главно доказване да докаже извършването на законосъобразен подбор .2. При оспорване на уволнението , извършено на основание чл. 280 ал.1 т.2 КТ,допустимо ли е работодателят да основава решението си на преценката на лица ,които не познават трудовите задължения и изпълнението на работата на работниците,включени в подбора .3. При оспорване на уволнението , извършено на основание чл. 280 ал.1 т.2 КТ ,длъжен ли е съдът да извърши цялостна проверка на извършения от работодателя подбор .
Общо по трите въпроса се сочи противоречие с Тълкувателно решение №3/2011г по т.д № 3/2011 ОСГК ,реш. № 237/2012г по гр.д № 1460/2010г ІV г.о ,реш. № №20/2011г на ІІІ г.о и реш. №525/2010г на ІV г.о на ВКС. Съображенията за разрешени в противоречие с тази практика на ВКС въпроси са изложени в касационната жалба и те са, че преценката на работодателя не е реална , не почива на конкретно посочени факти и никой от членовете на комисията няма инженерно образование, нито преки и лични впечатления от работата на ищеца,съответно няма професионална компетентност да дава оценки.
Ответникът по жалбата е заявил писмен отговор.Няма противоречие с указанията по ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК Преценката е извършена по законовите критерии, според особеностите на работата, както е указано и в практиката на ВКС. И трите въпроса не се отнасят до решаващите мотиви на съда. Неоснователни са твърденията във втория въпрос.Двамата инжинери, изслушани от комисията,за запознати с работата на целия отдел и са преки ръководители на всички включени в подбора лица ,затова са били посочени на комисията от работодателя за да бъдат изслушани , а не сочения от касатора Г. М. , който е пряк ръководител само на двама от работниците ,но не и на останалите четирима. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият от поставените въпроси има посочения от касатора отговор,но този въпрос е произнесен от въззивния съд съгласно устанвената практика на ВКС. Въззивният съд не е освободил ответника от пълно и главно доказване по предмета на спора законосъобразно ли са приложени критериите за подбор , а е приел това доказване на проведено. Протоколът на комисията за извършването на подбор с дадени оценки на участниците не е недопустим като доказателство в трудовия спор , друг е въпроса за доказателствената му стойност по отношение на определени релевантни за изхода на спора обстоятелства,съответно каква доказателствена задача има работодателя при оспорването на засвидетелствани там факти, които въпроси са разяснени с приемането на ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК. В случая ищецът не е твърдял ,че работи по-добре от другите участници в подбора, основал е оспорването на други обстоятелства , които съдът съответно е обсъдил от фактическа страна . Въпросът как се доказва законосъобразен подбор, в правния си аспект, е намерил разрешение в ТР №3/2011г ОСГК, с което практиката е уеднаквена по отношение на предмета на доказване, доказателствената тежест и доказателствените средства. Въззивният съд е съобразил тази задължителна за него практика.Позоваването на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е необосновано.
Вторият въпрос не отговаря на критерия за решаващо произнесен от въззивния съд правен въпрос , тъй като зададеното в съдържанието му условие няма опора в обстоятелствата по делото и фактите ,обусловили решаващите изводи на съда. Формулираният въпрос се основава на отрицателните твърдения на ищеца за служебното качество на оценявалите го лица като непознаващи работата му, при положение че въззивният съд е въприел за доказано противното – изслушаните от комисията двама инжинери са ръководители , познаващи работата , съответно нивото на нейното изпълнение спрямо всички участници в подбора , включително ищеца. Необходимата информация за обективно съпоставяне е приета за установена по делото именно в реда на проведено от ответника пълно и главно доказване.Изискването на закона при подбор да са прецени кой работи по добре е спазено, щом в тази именно връзка е съобразявана оценката на лица,имащи преки наблюдения като ръководители на всички участващи в подбора работници или служители,а не само на някои от тях. Изтъкнатите от касатора съдебни решения не подкрепят различна теза .
Цитираната от касатора съдебна практика в ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК ,реш. № 237/2012г по гр.д № 1460/2010г ІV г.о ,реш. № №20/2011г на ІІІ г.о и реш. №525/2010г на ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК не обективира разрешение, нито указание че за да е налична,обективна и отговаряща на критерия на закона, преценката кой работи по-добре не може да се базира на оценките на преки ръководители от категорията на изслушаните от комисията двама инжинери в ответното предприятие.Достатъчно е да се устави, че оценката е възприета на база становището на лице с ръководни или контролни функции, което познава работата на оценяваните и нивото на нейното изпълнение. С тази преценка въззивният съд не е дал разрешение на правен въпрос в противоречие с установената практика на ВКС.
По формулирания от касатора трети въпрос също е даден принципен отговор ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК, но в случая поставеният въпрос е лишен от конкретност . При оспорване законосъобразността на извършения подбор в трудовия спор освен изтъкнатите в ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК особености, които въззивният съд също е отчел и съобразил , са приложими и общите правила на исковия процес относно значението на обстоятелствата , на които е основан иска и които очертават предмета на делото , правилата при отделяне на спорно от безспорно , както и правилата на въззивното производство,разяснени в Тълкувателно решение №1/2013г по т.д. №1/2013г ОСГТК Обжалваното решение не е в противоречие тази практика относно предмета на въззивната проверка при спор за законосъобразност на извършен подбор по чл.329 КТ, съответно не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Не само по този , но и по останалите въпроси, липсва обосновка. Не става ясно кое решаващо съображение на съда касаторът възприема като разрешение на правен въпрос, дадено в противоречие с практиката на ВКС.
Следва да се присъдят разноски за юрисконсултско представителство за ответника по жалбата в размер на 100 лева
Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1658 от 09.11.2017г по в гр.д № 2100/2017г на Варненски окръжен съд
Осъжда М. И. М. от [населено място] да заплати на [фирма] сумата 100 лв. на основание чл. 78 ал.8 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .