О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
София, 17.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2185/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №726 от 03.02.2017г по в.гр.д. № 5942/2016г на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 17.03.2016г по гр.дело № 23515/2015г. на Софийски районен съд , са уважени предявените срещу касатора искове за отмяна на уволнение ,предприето на основание 328 ал.2 КТ
В приложеното към жалбата изложение се формулират въпросите : 1. Възможно ли е трудовото правоотношение с работник, временно изпълняващ ръководна длъжност да бъде прекратено по чл. 328 ал.2 КТ. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.3 , тъй като в практиката си ВКС не е отговорил на въпроса, а точното прилагане на закона налага да се приеме че при сформиране на екип работодателят може да уволни работник или служител , временно изпълняващ ръководна длъжност .
Според защитата , прекратителното основание по чл. 328 ал.2 от Кодекса на труда се прилага както при
безсрочни , така и при срочни трудови договори ,тъй като служителите на срочен договор имат еднакви права и задължения с останалите , съгласно чл.68,ал.2 КТ.
На следващо място се поставя процесуалноправен въпрос : може ли съдът служебно да приеме да не се произнася по жалби депозирани от страните. Касаторът има предвид въззивния съд по делото и твърди ,че същият не е разгледал въззивната му жалба .Изтъкват се съображения по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Третият формулиран въпрос е „възможно ли е прекратяване на трудово правоотношение по чл.328, ал.2 КТ по време на ползване от служителя на отпуск поради временна нетрудоспособност .И тук е посочено основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
Ответникът по жалбата П. Л. К. поддържа в отговора , че не следва да се допуска касационно обжалване. Излага единствено съображения за неоснователност на жалбата и оплакванията на касатора по същество . Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението и по трите формулирани въпроса .
Процесуалноправният въпрос по т. 2 от изложението засяга процесуалните предпоставки и допустимостта на производството по обжалване , като въпрос , който не е извън служебната преценка на сезирания съд .Като основание за преценка по реда на чл. 288 ГПК въпросът остава извън общия критерии в чл. 280 ал.1 ГПК за касационна проверка на решенията ,тъй като не е свързан с решаващата дейност на въззивния съд , а с нейната липса в обжалваното решение , в случая за част от спорния предмет на делото.
Настоящият състав на ВКС констатира процесуалния факт , че настоящият касатор и ответник по иска е обжалвал първоинстанционното решение от 17.03.2016г по гр.дело № 23515/2015г. на Софийски районен съд в частта , с която Н. ЕАД е осъден да заплати на ищеца П. К. сумата 296 ,70 лв, като обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 13.02.2015г до 14.02.2015г . Срещу решението в тази негова част е депозирана въззивна жалба вх.№1055498/08.04.2016г от Н. ЕАД ,администрирана с разпореждане от 12.04.2016г за връчване на препис и същата , заедно с приложенията , се намира по делото (стр.22 -29 ,по описа на СГС).В разпореждането по чл.258 и сл. ГПК въззивният съд не е отразил нейното съществуване, но доколкото може да се съди от съдържанието на протокола , жалбата е докладвана в проведеното на 11.11.2016г. открито съдебно заседание. При постановяване на решението си Софийски градски съд отново е пропуснал тази жалба ,като не е приел да е сезиран с проверка на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника осъдителна част, по произнесения обективно съединен иск , квалифициран по чл. 162, ал.3 КТ във вр чл. 40, ал.5 КСО . Въззивният съд е приел в мотивите на решението си ,че за присъдените 296.70 лв на посоченото основание решението на СРС е влязло в сила, съответно не е предмет на въззивното производство .
За да е налице жалба срещу постановено първоинстанционно съдебно решение, страната следва да е изявила и предприела действията , предвидени в Гл.ХІІ ГПК, ясно регламентирани в процесуалния закон от към форма и съдържание и последици .Извършването им , както в случая , налага за сезирания съд редица служебни действия , израз на неговото основното задължение по чл.2 ГПК .
Нарушаването им води и до нарушение на задължението на въззивния съд да разгледа жалба на страната при решаващата си дейност, което обаче не винаги сочи на порок , подлежащ на отстраняване от Върховен касационен съд по реда на касационното обжалване .В случая се касае за непълнота на въззивното решение. Съгласно въззивните жалби на страните , решението на СРС е следвало да бъде проверено в различни негови части, самостоятелен предмет на разглеждане, както и на инстанционна проверка . Мотивите в решението,в частта им за очертаните предели на въззивното обжалване , не са пречка пред процедурата за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК от съда , който го е постановил.Оплакванията на касатора в касационната жалба и изложението следва да се квалифицират като постъпила молба по този ред ,но следва да се прецени от Софийски апелативен съд дали същата е в срок .
Тъй като част от спорния предмет е останал непроизнесен , редът за преодоляване на последиците е чрез постановяване на допълнително решение от Софийски апелативен съд .В тази част допълнителното решение няма да подлежи на касационнен контрол, поради ограничението в чл. 280 ал.2 ГПК.
Решаващо в настоящия трудов спор е произнесен въпроса за законосъобразното упражняване правото по чл. 328 ал.2 КТ от новия изпълнителен директор, сключил договор за управление с дружеството работодател , спрямо служител , който по заварено вътрешно заместване , с допълнително споразумение съгласно чл. 119, във вр. с чл.259, ал.3 ,във вр. чл. 259, ал.1 , предл.първо от КТ към основното си трудово правоотношение (по което заеманата от него длъжност не е ръководна) ,е приел временно да изпълнява ръководна длъжност”търговски директор” за срок до назначаване на титуляр на същата , след което и съгласно същото допълнително споразумение ще се върне на длъжността „експерт” по основното му Т. .
По формулираният на първо място материалноправен въпрос (по т.1 от изложението) е отговорено на общия селективен критерии в чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е произнесъл решаващо поставения от касатора въпрос може ли трудовото првавоотношение с „временно изпълняващ” ръководна длъжност да бъде прекратено на основание чл. 328 ал.2 КТ,но като е съобразил оспорваното от касатора обстоятелство, че в случая се касае за вътрешно съвместителство, при което ищецът само временно е преустановил изпълнението на задълженията си по основния трудов договор, временно е изпълнявал задълженията на длъжността директор на дирекция в ответното предприятие до назначаване на титуляр , с изрична уговорка в писмено споразумение след това отново да изпълнява своите задължения по основното правоотношение,като експерт. Поради това за предпоставките на чл. 328, ал.2 КТ и критериите по отношение на кръга служители, спрямо които това прекратително основание може да бъде упражнено, въззивният съд е изтъкнал липсата на потестативно право по чл. 328 ал.2 КТ спрямо ищеца , който временно е бил на ръководна длъжност и само е изпълнявал нейните функции , а основната му длъжност (експерт) не е ръководна. Решаващо е изтъкнато също така, че основанието по чл.328,ал.2 КТ е изключение , което не може да се тълкува разширително. Изтъкната е и целта на разпоредбата , която е единствено новият управител да подбере сам ръководен екип без да е обвързан от безсрочните трудови договори на служители с ръководни функции .В случая законовата цел може да бъде постигната, като се назначи постоянен директор на съответната дирекция. Новият управител е имал друго средство да подбере екипа си , с който да осъществи управление и да постигне бизнес – задачите. Прибягването до основанието на 328 , ал.2 КТ в този случай , т.е като е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното предприятие, според въззивния съд е незаконосъобразно ,тъй като не съответства на целта на закона.
Дори да е изпълнен общият селективен критерии , не е налице специалният селективен критерии за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, на посоченото от защитата основание в чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Макар в практиката на ВКС да не е даван пряк отговор по реда на чл. 290 , чл. 291 ГПК за приложимостта на чл.328, ал.2 КТ в конкретната хипотеза, от целите на закона ясно и недвусмислено следва необходимостта да се съобрази наличието на вътрешно съвместителство по чл. 259 КТ при изпълняване на ръководни функции , когато същото е обвързано със срок до титулярното заемане на ръководната длъжност. Затова и по отношение на един ограничен кръг служители от ръководството (виж. реш.№442/2010г по гр.д №1621/2009 ІІІг.о , решение по гр.д №1838/2016г ІІІг.о ,реш. №250/2014г по гр.д № 2682/2013г ІІІг.о ), за които прекратителното основание е приложимо , се изхожда от характера на заеманата длъжност по основното трудово правоотношение. В тази насока, оспорваните изводи на въззивния съд намират подкрепа и в реш№143/2014г по гр.д №6208/2013г ІІІг.о на ВКС.Значението на основното трудово правоотношение , във връзка с измененията му при съвместителство е изяснено в практиката на ВКС с решение 263/2015г по гр.д №1124/2015г ІV г.о и посочената в него съдебна практика, цитирана и от въззивния съд , а също и в решение №876/2009г по гр.д № 82/2009г, ІІІго , във връзка със законосъобразното прибягване до прекратителни за трудово-правната връзка основания при вътрешно съвместителство.Касае се за преценка на фактически обстоятелствапри отделните случаи,а необходимо изведените от практиката обобщения са съобразени от въззивния съд в указаните от ВКС принципни насоки . На следващо място, съображенията на въззивния съд да съпостави прилагането на чл. 328 ал.2 КТ в конкретния случай именно с целите на института , е ясно указан в практиката на ВКС подход , тъй като самото прекратително основание е специфично по цел (реш.№718 от 2010г на ІІІ г.о на ВКС и др). Отговорът на поставения правен въпрос няма да доведе до друг решаващ извод на съда в тази насока . Предвид гореизложеното , доводът за основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не може да бъде възприет при поддържаната от касатора Н. обосновка и основанието не е налице .
При формулиране на въпроса за възможността прекратяване на трудово правоотношение по чл.328, ал.2 КТ по време на ползване от служителя на отпуск поради временна нетрудоспособност касаторът не отчита , че въззивният съд не е обсъждал факта на ползван отпуск по болест с оглед възможността да се приложи основанието , а възможността през този период да му се връчи самата заповед за уволнение , с оглед началния момент за нейното оспорване по съдебен ред в двумесечния срок. Решаващо е отчетен и фактът ,че заповедта законосъобразно е била оформена като връчена едва след като е изтекло ползването на отпуска по болест. Въпрос , която няма връзка с решаващите съображения на съда , в решаваща за изхода на делото насока , не може да обуслови допускане до касационно обжалване ,тъй като не отговаря на общия селективен критерии в чл. 280 ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата е установил разноски в размер на 1000 лева , които следва да му се присъдят
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №726 от 03.02.2017г по в.гр.д. № 5942/2016г на Софийски градски съд.
Осъжда Н. ЕАД със седалище [населено място] да заплати на П. Л. К. сумата 1000 лева разноски в настоящето производство
Делото да се върне на Софийски градски съд
за преценка и произнасяне по реда на чл.250 ГПК , съгласно мотивите на настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .