О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2276/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Българско национално радио срещу решение №1598 от 06.03.2019г по в.гр.д. № 10786/2018г на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 20.03.2018г по гр.дело № 4569/2017г. на Софийски районен съд , са уважени предявените срещу касатора искове за отмяна на уволнение ,предприето от Генералния директор на БНР на основание 328 ал.2 КТ спрямо ищцата А. П. С. ,заемала длъжността „главен юрисконсулт”, същата е възстановена на работа и е присъдено обезщетение .
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. В приложено към жалбата изложение се формулират три правни въпроси като по първия се сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и основанието на чл. 280 ал.1 т.3ГПК по останалите. Противоречие с практика на ВКС се изтъква предвид приетото в реш. № 101/2012г ІV г.о и реш. № 949/1999г ІІІ г.о по въпроса могат ли икономически образувания ,които не са част от държавната администрация ,,не представляват ЮЛ с нестопанска цел , да се възползват от предвиденото в чл.328, ал.2 КТ основание .
Ответникът по жалбата А. П. С. чрез адв Ж. Д. поддържа в отговора , че не следва да се допуска касационно обжалване. Оспорва се тезата ,че въззивният съд е нарушил чл. 269 ГПК като е приложил закона, изяснявайки понятието „предприятие”. Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по формулираните правни въпроси ,нито е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед проверка допустимостта на въззивното решение.Съображенията за това са следните :
Решаващо в настоящия трудов спор е произнесен въпроса за законосъобразното упражняване правото по чл. 328 ал.2 КТ в структура като Българско национално радио. Изтъкнатият довод на касатора за недопустимост на решението ,по същество за нарушение на обсега на въззивната дейност по чл.269 ГПК е поради това ,че съдът е отрекъл на Българско национално радио като работодател,в частност на генералния му директор законното право да приложи специалното основание чл. 328, ал.2 КТ, при положение че оплакването на ищцата за незаконосъобразност на уволнението в исковата молба е било друго ,а именно че същата не е част от ръководството на предприятието .
Касае се за съображение, което не е намерило израз при формулирането на правен въпрос и същевременно не е от естество да обуслови допускане на касационно обжалване по служебен почин, за да се провери допустимостта на въззивното решение по касационен ред . Съображението на защитата е почерпано от практика на ВКС,намерила израз в решение. № 665/2010г по гр.д № 242/2009г ІV г.о, реш. №555/2012г по гр.д №1224/2010г ІV г.о , реш. № 92/2016г по гр.д № 4515/2015г ІVг.о на ВКС, реш.№193/2015г по гр.д №7197/2014г ІІІ г.о и др.при очертаване предмета на трудовоправния спор от фактическа страна .Тази съдебна практика не определя като недопустимо решение ,с което е уважен иск за отмяна на уволнение въз основа на факт който опорочава ,отлага или погасява оспорваното потестативно право и не е бил наведен от ищеца.В тези случаи решенията подлежат на преценка за правилност и респ. са неправилни тогава ,когато указанието е нарушено. То не е нарушено , ако се касае за прилагане на императивна правна норма спрямо надлежно въведени в предмета на делото и трудовия спор безспорни факти, какъвто в случая статутът на БНР .
За предпоставките на чл.328, ал.2 КТ са от значение не само критериите по отношение на кръга служители, спрямо които специалното основание може да бъде упражнено, но и качеството на упражнилия правото, така че искът за оспорване законосъобразността на уволнението в случая се основава на свързаните обстоятелства по чл.328, ал.2 КТ, които се преценяват от съда с оглед установените факти и целта на специалната уредба, както правилно е съобразил въззивния съд.Целта на разпоредбата е единствено новият управител да подбере сам ръководен екип с който да осъществи управление и да постигне бизнес–задачи , които са по дефиниция стопански,без да е обвързан от безсрочните трудови договори на служители с ръководни функции,от които това зависи.Целта, с която е създадено БНР,неговата обществена роля и възложена мисия изключва прилагането на чл.328,ал.2 КТ от новоначначен генерален директор предвид целите, които нормата свързва с подобна изключителна възможност при уволнение на ограничен кръг служители от ръководството на предприятието.Съобразяването на горното от съда е дейност по прилагане на закона.
Основанието по чл.328,ал.2 КТ е изключение, което не може да се тълкува разширително. Касае за право,чието упражняване е регламентирано с повелителни правни разпоредби и затова съдебният контрол включва проверката им като част от закрилата на труда при разрешаване на трудово-правни спорове (чл.1,ал.3 КТ). Правото на уволнение по чл.328,ал.2 КТ включва в състава си предпоставки ,свързани с управлението на определена категория предприятия и ответникът по иска не е освободен да установи фактите по приложимостта на специалното уволнително основание с оглед принадлежността си към нея ,щом ищецът оспорва като приложимо спрямо себе си уволнителното основание поради това, че не е част от „ръководството на предприятието”.
Коментарът на защитата относно решаващите изводи на съда , причината поради която е прието, че в БНР не попада в кръга предприятия , в които основанието на чл.328, ал.2 КТ е приложимо, е обосновало формулиране на въпроса : Могат ли икономически образувания,които не са част от държавната администрация и които не представляват юридически лица с нестопанска цел , да се възползват от основанието по чл.328, ал.2 КТ . Изтъква се противоречие с практика на ВКС и основание по чл.280 , ал.1 т.1 ГПК
Не е отговорено на общия селективен критерии в чл. 280, ал.1 ГПК. Българско национално радио (БНР) не е „икономическо образование”, както се постулира във въпроса . Освен това кръгът субекти, за които основанието на чл.328, ал.2 КТ е неприложимо тъй като не са стопански, не е очертаван изчерпателно в практиката на ВКС . Цитирането в тази връзка на реш. №101/2012г , реш. № 728/2011г, реш. №І 949/2009 г се основава на поддържаната в изложението превратна интерпретация, чрез изключване на конкретен субект и в частност БНР, от дадени по общ признак определения.Не е решаващ вида правно- организационна форма, дали юридическото лице има регистрация по Търговския закон и чия собственост е „капитала” на дружеството. По делото е съобразено безспорното обстоятелство, че БНР е с особен статут,роля и функция,уредени със закон. Критерият, установен в практиката на ВКС по приложимостта на специалното уволнително основание в чл. 328, ал.2 КТ от активно легитимирана страна, при упражняване на потестативното право на уволнение, е съобразен от въззивният съд в съдържателните си насоки,а не формално,както го интерпретира защитата на касатора.
Не е налице и основание по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК както по въпроса представлява ли наличието на държавно субсидиране пречка за прилагането на чл.328, ал.2 КТ , така и по въпроса който защитата определя като „частично разрешен” от въззивния съд : на какви критерии трябва да отговаря даден субект , за да може да бъде определен като стопански. Държавното субсидиране не е самостоятелно определящ признак при очертаването на кръга лица ползващи се от специалното отменително основание,или изключени от него. Българското национално радио е юридическо лице, национален обществен доставчик на медийни услуги съгласно Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) със самостоятелен бюджет, приходната част от който се формира преимуществено от публични източници ,като от значение е целта на субсидирането при националните обществени медии , чиито статут е уреден със закон, Преценява се целевата дейност, както е подходил въззивния съд.В частност, по отношение на БНР този подход е намерил израз в практиката на ВКС при постановяване на реш. № 102/2018г . по гр.д № 2512/2017г ІІІ г.о на ВКС. Тази установена съдебна практика е съобразена от въззивния съд и се споделя от настоящия състав на ВКС .
В обобщение, не е налице специалният селективен критерии за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, на посоченото от защитата основание в чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В практиката на ВКС е даван пряк отговор за приложимостта на чл.328, ал.2 КТ в Българско национално радио. ( реш. № 102/2018г . по гр.д № 2512/2017г ІІІ г.о на ВКС) Съображенията на въззивния съд да съпостави прилагането на чл. 328 ал.2 КТ в конкретния случай както с целите на института, така и със спецификата на дейност при конкретния работодател е ясно указан в практиката на ВКС подход, тъй като самото прекратително основание е специфично по цел(реш.№718 от 2010г на ІІІ г.о на ВКС и др).Отговорът на поставените правни въпроси няма да доведе до друг решаващ извод на съда в тази насока . Предвид гореизложеното , доводът за основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не може да бъде възприет при поддържаната от касатора обосновка.
Ответницата по жалбата е установила разноски в размер на 735 лева , които следва да се присъдят
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1598 от 06.03.2019г по в.гр.д. № 10786/2018г на Софийски градски съд
Осъжда Българско национално радио със седалище [населено място] да заплати А. П. С. на сумата 735 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .